Докато Европейският съюз набира скорост по пътя към Европейската Зелена сделка, не трябва да забравяме важната роля на Западните Балкани за постигането на нашите общи цели, пишат в Euractiv Виола фон Крамон-Таубадел и Гуендолин Делбос-Корфийлд.
Виола фон Крамон-Таубадел и Гуендолин Делбос Корфийлд са членове на Европейския парламент от групата Зелени/Европейски свободен алианс.
Ангажиментът на ЕС за климатична неутралност е монументална задача, която изисква единство, визия и сътрудничество – но за да работим по-ефективно за постигането на тази визия, трябва да си сътрудничим и с нашите югоизточни съседи.
За да постигнем напълно нашите споделени цели в областта на климата, трябва да гледаме на Западните Балкани като на наши съюзници в това предизвикателство.
Наистина, ЕС има морален дълг да поведе пътя в справянето с изменението на климата. Признаването на историческата ни отговорност за изменението на климата ще помогне за изграждането на доверие и сътрудничество по-специално с нашите съседни страни, които може да са допринесли сравнително малко за проблема, но все пак носят последствията.
Климатична дипломация
Ангажирането със Западните Балкани като партньор за постигане на нашите климатични цели за 2040 г. е възможност да приложим на практика тази така необходима климатична дипломация.
За да изпълни това задължение, ЕС трябва да надгражда върху вече поставените основи, но в същото време трябва да укрепим връзките и да спечелим доверие с нашите съседи.
Декларацията от София за 2020 г. относно Зелената програма за Западните Балкани представлява забележителен ангажимент на лидерите в региона да приведат своите цели в областта на климата в съответствие със законодателството на ЕС в областта на климата.
Като включим Западните Балкани в нашия дебат и процес за климата до 2040 г., можем да изпълним ангажимента си да работим конкретно с нашите съседи. Това включване е за постигане на климатична неутралност и насърчаване на истинско сближаване в нашите споделени климатични амбиции.
Изключването на региона от дебата за климатичните цели на ЕС до 2040 г. изпраща обезкуражаващо послание за нашия ангажимент към интеграцията на региона и енергийния преход.
Трябва да използваме стратегията за разширяване и новия план за растеж на Европейската комисия за Западните Балкани като рамка за ускоряване на подкрепата за прехода на региона към възобновяема и устойчива икономика, предлагайки техническа помощ, изграждане на капацитет и финансова подкрепа за енергиен преход, позволяващ проекти.
Конкретни действия
Въпреки това, ако ЕС иска да демонстрира ангажимента си към климатичната неутралност, ние също се нуждаем от конкретни действия за развитие на сътрудничеството между ЕС и Западните Балкани относно енергийния преход и действията в областта на климата. Без това един нов план за растеж рискува да изложи на опасност напредъка ни в областта на климата до момента, както и бъдещите ни цели.
За тази цел Договорът за енергийна общност се превърна в жизненоважна платформа за сътрудничество между ЕС и Западните Балкани по въпросите на енергетиката и климата. Разширяването на работата по климата до 2040 г., за да се включат Западните Балкани в плановете на ЕС за 2040 г., е в пълно съответствие с Пътната карта за декарбонизация на Енергийната общност, която определя пътя за подкрепа на амбицията на региона към климатична неутралност.
Неотдавнашните енергийни кризи подчертаха необходимостта от сигурно, достъпно и устойчиво производство на енергия.
Сътрудничеството между ЕС и Западните Балкани
Сътрудничеството между ЕС и Западните Балкани в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и пазарната интеграция ще намали допълнително зависимостта на Европа от внос на енергия и ще повиши нашата енергийна сигурност и устойчивост на системата. Съвместната работа е от решаващо значение за постепенното премахване на изкопаемите горива, увеличаване на амбицията за съвместно смекчаване и подобряване на финансовата подкрепа за енергиен преход и действия в областта на климата.
Чрез адаптиране на финансовата рамка на ЕС, включително преструктуриране и увеличаване на схемите за финансиране за Западните Балкани, енергийният преход ще бъде ускорен и проектите за действия в областта на климата също ще бъдат от полза. Включването на Западните Балкани в политическата рамка на ЕС за климата до 2040 г. може да изравни условията по отношение на климатичните амбиции и конкретни действия.
Западните Балкани не са просто наши съседи – те са неразделна част от нашето споделено европейско бъдеще.
Докато работим за постигане на нашите амбициозни цели за климата до 2040 г., трябва да си сътрудничим със Западните Балкани, за да изградим по-устойчива, обединена и просперираща Европа за всички.
Прочетете още:
Враца на път да стане първия град на Балканите със 100% електрически транспорт
