В момента грубо около 60 млрд. евро ще струва енергийното обновяване на българския сграден фонд. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов на конференцията “Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход”, която се провежда днес в София, предава БТА. По думите му, ако страната ни върви с подхода на 100 процента публичен ресурс на обновяването на сгради, то “българският сграден фонд вечно ще остане в Народна република България”.
Министър Попов счита, че е много важно политиците да се фокусират именно върху мобилизацията на онези ресурси, които бързо да обновят сградния фонд. Тези ресурси обаче не са държавни. Той е на мнение, че фондовете трябва да се използват единствено за иновации или като “лостове”, които могат да мобилизират реалния ресурс.
Трябва да се помисли и по какъв начин да влязат иновациите в сградния фонд“, добави министър Попов.
Според него тези иновации не могат да се видят в България и страната ни трябва да отдели ресурс за тях.
За да можем ние да решим въпросите със сградния фонд на България, трябва да дадем много сериозни различни финансови инструменти, които да мобилизират огромния финансов ресурс, който не е в държавата, а е в хората и компаниите, и да насочим значителен публичен ресурс към стимулиране на иновациите и иновационните подходи в обновяването на сградите”, посочи министърът на околната среда и водите.
Енергийната ефективност е основен приоритет за Министерството на енергетиката
Енергийната ефективност е основен приоритет за Министерството на енергетиката. Това каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Тя припомни, че ведомството е предложило проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., където ясно е записан този приоритет.
Това е един хоризонтален приоритет – т.е той касае една голяма амбиция по отношение на всички сектори – сгради, индустрия, транспорт, услуги, както и енергетика”, изтъкна зам.-министър Петрова. “Министерството на енергетиката предвижда мерки и конкретни инструменти в посока за надграждане на резултатите, които страната ни вече има от прилагането на мерки, както и да отразява процесите на европейско ниво”, каза още тя.
Освен това енергийното ведомство съвместно с Министерството на околната среда и водите работят и по актуализиран и интегриран План “Климат-енергетика”, където амбициите трябва да бъдат остойностени и в момента тече процес по изчисляване на конкретните параметри.
Националният декарбонизационен фонд в момента се проектира, допълни зам.-министър Петрова. По думите ѝ той е основен инструмент за подкрепа на изпълнение на националната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г.
Министерството на енергетиката работи и върху промени в Закона за енергийната ефективност. Целта е Фондът за енергийна ефективност и ВЕИ да се трансформира в Национален фонд за декарбонизация“, заяви зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова.
Прочетете още:
Юлиян Попов: Пазарът сам ще затвори въглищните централи в България
