Въпреки отчетения напредък и отделните добри практики, изследваните компании в България все още не покриват напълно ключовите международни стандарти за равнопоставеност на работното място. Това показва новият доклад на Българска фондация за бизнеса и правата на човека (БФБПЧ) – „Сила в сянка: Равнопоставеността като двигател на устойчивия бизнес“.
Докладът обобщава резултатите от първото по рода си изследване в България, което оценява доколко компаниите, поели ангажимент към устойчиви бизнес практики, си служат с прозрачност, предоставят отчетност и действително прилагат принципите на равнопоставеност между половете – както във вътрешните си процеси и управленски структури, така и във веригите на доставки и взаимоотношенията със заинтересовани страни.
Изследването използва методологията “Gender Benchmark” на Световния алианс за бенчмаркинг, като анализира публично достъпната информация на водещи компании, опериращи в България.
„Всяка промяна започва от смелостта да се види невидимото и отговорността да се действа спрямо него. Докладът „Сила в сянка“ е първа стъпка към систематично събиране на доказателства, обмен на добри практики и поставяне на общи стандарти за това какво означава да бъдеш работодател, ангажиран с правата на жените и момичетата в България“, коментират авторите на доклада д-р Милена Статева, Оля Пенева и Диана Георгиева.
Липса на системен подход и публична отчетност
Според данните нито една от изследваните компании не покрива напълно всички ключови индикатори за равнопоставеност между половете. Основният проблем остава липсата на системен подход и публична отчетност, както и на дълбочинно разбиране за стратегическата стойност на равнопоставеността. Темата за човешките права е слабо развита, включително по отношение на разбирането и интегрирането на принципа на равнопоставеността.
Най-често недискриминацията се споменава като принцип, но липсват механизми за оценка, проследяване и отчитане. Оценката на риска, основана на пола, като един от инструментите на задължителната надлежна проверка, все още не се прилага от компаниите, въпреки че може да бъде полезен инструмент за идентифициране на рискове както в самите компании, така и във веригите им на доставки.
Докладът подчертава още ключови пропуски – недостатъчно разбиране спрямо рисковете във веригите на доставки по отношение на равнопоставеността, липсва и информация относно политики срещу тормоза на работното място, което води до трудното идентифициране, докладване и адекватна грижа за пострадалите. По същия начин стои въпросът и с домашното насилие – отсъстват политики за подкрепа на служители, преживели домашно насилие като допълнителни отпуски, сътрудничество със специализирани организации или механизми за конфиденциална помощ.
Според изследването темата за насилието, основано на пола, остава „в сянка“, а липсата на конкретни политики и ангажименти поставя под въпрос способността на работодателите да осигурят равнопоставеност и защитена работна среда особено за уязвимите групи.
Несъответствия се наблюдават и спрямо нивото на заплащане и участието на жените в управителните бордове – едни от най-съществените показатели за равнопоставеност. Равнопоставеност се постига в твърде малко компании, което показва нуждата от по-дълбока трансформация на корпоративната култура и управленските практики.
Нарастваща адаптивност на бизнеса и осъзнаване на социалната му роля
Наред с пропуските, докладът ясно показва, че в редица сфери се наблюдават значителни постижения – например различни инициатива за многообразие и включване, обучения за служители, развитие на ефективни практики за взаимодействие със заинтересованите страни и доставчиците, насочени към повишаване на прозрачността и доверието в партньорските отношения.
Наблюдава се и тенденция все повече компании да представят данни за дейността си чрез своите доклади за устойчивост, което дава добра представа за значимите теми, рискове и приоритети за компаниите. Компаниите следят активно регулациите и показват нарастваща адаптивност и осъзнаване на социалната си роля, като се включват в добри практики и демонстрират постоянен стремеж за подобряване.
Откриват се и отделни добри практики сред българските компании – например по отношение подкрепа за невроразнообразието, ясни цели и механизми за подаване на жалби и сигнали. Макар често да са фрагментирани, те показват, че положителната промяна вече е започнала.
Препоръки и следващи стъпки
Докладът препоръчва засилване на обученията и вътрешния капацитет, изграждане на ясни и достъпни механизми за подаване на жалби, по-добро взаимодействие с доставчиците във веригите на доставки, повишена прозрачност и отчетност, както и по-тясно интегриране на равнопоставеността в ESG стратегиите.
Сред основните препоръки към публичните власти е ратифициране на основния стандарт за борба с посочените проблеми – Конвенция №190 от 2019 г. на Международната организация на труда относно насилието и тормоза в сферата на труда. В резултат на липсата ѝ сексуалният тормоз на работното място – една от формите на насилие, основано на пола – не получава нужното внимание, въпреки че е изрично признат като форма на дискриминация съгласно Закона за защита от дискриминация.
Чрез ратифицирането и прилагането ѝ в българското законодателство ще бъдат предоставени ясни насоки и указания към компаниите как да се справят по-ефективно с насилието и тормоза на работното място.
