Природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България, призовават за изпълнение на ангажимента за 40% намаляване на въглеродните емисии в сектор „Енергетика” до 2026 г. С отворено писмо до властите те призовават за целта, която е договорена с Европейската комисия в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Декларацията е реакция на сформираната на 16 декември от синдикати, представители на въглищната индустрия и местната власт „Коалиция „Анти – 40%”. Въпреки опозицията през изминалия уикенд Европейският съюз окончателно реши производителите на електроенергия и тежките замърсители, обхванати от Схемата за търговия с емисии, да ограничат замърсяването си с 62% до 2030 г. Всички приходи от пазара на въглеродни емисии ще бъдат инвестирани в действия в областта на климата.
Реформата – изпълнима и наложителна
Реформата е първият реален ангажимент на България към европейските климатични цели за 2030 г. Средствата за нея вече са предвидени по различни инструменти на Европейската зелена сделка. Заключенията се потвърдиха от дискусиите относно моделирането на изпълнението на реформата в рамките на работата на Комисията за енергиен преход към Министерски съвет.
Резултатите от симулациите в Комисията по енергиен преход не са красноречиви, че ангажиментът за намаляване на емисиите носи негативи за българското общество. Но отлагането на този ангажимент би довело до загуба на средства по Териториалните планове за енергиен преход и НПВУ, както и до невъзможност за ускорено въвеждане и оптимална експлоатация на нови ВЕИ мощности поради свръхкапацитети в настоящата енергийна система, казва Мария Трифонова, зам.-председател на Комисията по енергиен преход (КЕП).
България има възможност да намали вредните емисии от въглищните централи с 40% до 2026 г., което е в унисон със реформата в НПВУ, а достигането до въглищна независимост може да бъде достигната най-късно през 2038г. Според доклада на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) това няма да възпрепятства система на електроснабдяването. Не трябва да се пренебрегва факта, че ще има нужда от диверсификация на технологиите, които осигуряват балансиране на мрежата. Ще има необходимост и от осезаема политическа подкрепа за развитието и внедряването на нови енергийни решения и технологии от целия спектър.
Енергията от слънце и вятър
Изграждането на евтини ВЕИ мощности в Гърция и Румъния може да превърне България в нетен вносител. Целта на Гърция е да има 80% енергия от ВЕИ до 2030 г. , а в Румъния делът гони до над 50 %. Цената на въглища е повлияна от растящата цена на квотите за въглеродни емисии.
За разлика от предходната версия на НПВУ, която предвиждаше пълното затваряне на 1.6 ГВт мощности, целта за намаляване на емисиите парникови газове с 40% позволява различни възможности за постигането ѝ. Например, въглищните мощности да бъдат в сезонен резерв и да се включват при реален риск за енергийната система.
Това гарантира запазване на работните места в ТЕЦ, а загуба на работните места има само в минния сектор, в който комбинация от решения могат да компенсират напълно засегнатите. Това включва: участие в дейностите по рекултивация, преквалификация и наемане в нови енергийни проекти, компенсация на работниците в предпенсионна възраст и др.
На България се предлага гъвкавост по въпроса кои да бъдат централите, които ще спрат или ще намалят своята дейност, а това не е така за други държави – членки на ЕС. Въпреки това, не бива да се търсят фалшиви решения като преминаване към изгаряне на отпадъци или биомаса за производство на електричество в централите, които няма да намалят разходите и емисиите, а може дори да увеличат здравния риск от въздушното замърсяване”, казва Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия” във WWF България и член на КЕП.
До какво ще доведе отлагането на реформите?
Отлагането на реформите, ще доведе до по-сериозни здравни щети. България е на трето място в света по смъртност заради мръсен въздух. Включително към страната ни вече са предявени искания за налагане на санкции, заради надвишаващи нормите нива на замърсяване. През 2016 г. , емисиите на фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди от въглищните централи в България са довели до 607 преждевременни смъртни случая, 13 865 дни със симптоми при деца с астма и 298 случая на хроничен бронхит при възрастни. Aнализ на CAN Europe посочва, че здравните разходи за такива случаи са между 1 млрд. евро и 1 млрд. 800 хил. евро на година.
Трансформацията на въглищните предприятия трябва да бъде с фокус към производство и съхранение на възобновяема енергия от слънце и вятър, с максимално оползотворяване на наличната инфраструктура, на нарушени и рекултивирани терени.
Маришкият басейн може да запази водещото си място като енергиен хъб на страната, а и на Балканите. Той разполага с човешкия потенциал и инфраструктурата за това,” казва арх. Милан Рашевски, гл. ас. д-р в Института по механика в БАН.
Коалиция за климата призовава българските институции да създадат Пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България, която да определя реални срокове за трансформиране на остарелите въглищни енергийни мощности. Това ще допринесе в най-оптимална степен да бъдат подкрепени засегнатите работници и общности във въглищните райони с наличните европейски средства по Фонда за справедлив преход и НПВУ. Пътната карта трябва да влезе в сила със съответните промени в Закона за ограничаване на изменението на климата, Дългосрочната стратегия за декарбонизация и предстоящата актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата.
