Институции, общини и експертни организации обсъдиха ролята на устойчивата енергия за повишаване на качеството на живот в градовете по време на XIX конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции и центрове (АБЕА), организирана съвместно с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Националния доверителен екофонд (НДЕФ). Форумът „Градове в трансформация: стратегическа визия, решения за сградно обновяване, енергийни общности и нови умения“ постави акцент върху националните приоритети, добрите практики в общините, възможностите за финансиране и потенциала на платформата Net Zero Cities за подкрепа на местните власти.
В изказването си заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова подчерта, че 2026 г. ще бъде определяща за дългосрочната визия на страната.
„През следващата година ще стартираме национален дебат за официализирането на Националния план за енергийна ефективност на сградния фонд до 2050 г. и ще започнем да работим по нова жилищна стратегия. Това е ключов момент, в който ще определим как да бъдат подкрепени еднофамилните сгради, как ще структурираме микса от финансови инструменти и как може да насочим ресурсите към енергийно бедните домакинства“, заяви Дора Янкова.
Ангел Николаев от АБЕА посочи, че в Европа политиките за енергиен преход вече са въдени и е време да се пристъпи към тяхното изпълнение. Според него риториката срещу зеления преход не спира развитието му, а икономическата логика показва, че тази политика все повече съвпада с климатичната, защото чистата енергия е най-евтината и инвестициите следват този тренд.
„В България политиката следва бързото развитие на европейската и следващия месец се очаква въвеждането на преработената Директива за енергийната ефективност в нашето законодателство, която въвежда нови задължения. Върви се с бързи стъпки към декарбонизация, а пазарът превръща въглищата в сезонен резерв. Освен това електроенергийната система ще бъде сериозно доминирана от слънчева енергия, което е възможност и предизвикателство“, заяви Николаев.
Изпълнителният директор на ЕнЕфект Драгомир Цанев пък изтъкна значението на последователните политики и ангажираността на местните власти.
„Умните градове са тези, които използват тенденциите, за да осигурят по-добър живот за своите граждани. Нашата задача е да направим максимално възможното с наличния ресурс и да осигурим инструменти, които работят за хората. 2026 г. ще бъде година на нови механизми и промени, които ще насочат градовете към по-добро управление и реални инвестиции“, заяви той.
Цанев подчерта също така, че всекидневната работа и проектната готовност, а не добрите намерения, ще определят кои общини ще се възползват първи от наличните ресурси в следващия програмен период.
София, Габрово и Мисията за климатична неутралност
Опитът на българските градове също попадна във фокуса на дискусията. Кметът на Габрово Таня Христова представи напредъка на града за изпълнението на Мисията за климатична неутралност и ролята на платформата Net Zero Cities.
„Черпим информация и опит от платформата Net Zero Cities и това ни дава възможност да работим по-целенасочено и координирано. Мисията е трансформираща платформа, която показва, че общините могат да бъдат двигатели на промяната, особено когато участват в цялостния процес – от дизайна на програмите до тяхното изпълнение“, заяви Христова.
Кметът на Габрово подчерта още, че санирането трябва да повиши капацитета на строителния сектор и че успешните програми изискват участие на общините на всеки етап.
От страна на Столична община Апостол Дянков говори за климатичния план на София и възможностите, които дава участието в Мисията на ЕС.
„Работим едновременно за климатична неутралност и климатична устойчивост. Подкрепата от Net Zero Cities, програмите за обмен на опит и експертните инструменти са ключови за реализацията на нашите проекти. Надяваме се както в Габрово, така и тук да постигнем реална трансформация на общинските сгради и да развием климатично неутрален квартали“, заяви Дянков.
Той отбеляза, че София вече е идентифицирала 38 допълнителни общински сгради за обновяване и поставяне на фотоволтаични инсталации и работи активно за създаване на нови енергийни общности след стартирането на първата такава в район Витоша, за която средствата вече са събрани.
Две са основните пречки в прехода към зелени градове
Европейската перспектива беше представена от представителите на ЕК Александра Олейник и Елена Костадинова, както и от Йост Бундерман от екипа на Net Zero Cities. Според общото им мнение бъдещето на градските политики изисква интегрирано управление на инвестициите и силен капацитет. Те също подчертаха, че основната пречка пред климатичния преход не е липсата на технологии и средства, а способността да бъдат изпълнявани мащабни решения в координация с националното правителство, като постигането на тази координация е в центъра на работата на европейските институции.
„Мисията на ЕС за зелени градове не може да съществува без успешни национални платформи и политики. Това не е проект, не е програма, а е мисия и трябва да направено всичко, за да живеем в климатично неутрални градове. Платформата Net Zero Cities няма за цел да дава указания, напротив, стремим се да се учим от всеки отделен град и след това да споделяме и предаваме опита. Има две основни пречки пред нашата обща мисия. По отношение на технологиите – мнозина мислят, че големият проблем е липсата им или това, че не са развити напълно. Това е погрешно гледище. Истинският проблем е в колебанието технологиите да бъдат прилагани. Това важи не само за България, а за всички страни в ЕС. Другата пречка е недоброто сътрудничество между секторите. Според едно изследване 93% от вредните емисии са пряко свързани и са под контрола на обществената власт. Но механизмите за ограничаването на тези емисии или не са използват пълноценно, или не съществуват. Това трябва да се промени“, заяви Бундерман.
