На 7 април по традиция отбелязваме Седмицата на гората. Тази година е по-специална, защото честваме и 100 години от началото на висшето лесовъдско образование. Точно сега е време да отдадем заслужено внимание на лесовъдите у нас, защото благодарение на тях страната ни разполага с такова зелено богатство.
Нека да припомним факти, които малцина знаят. След Освобождението на България горите заемат под 30% и са в лошо състояние. За сравнение днес те са близо 40% от територията на страната. Масовото обезлесяване на България започва по време на османското робство заради стопанската дейност на хората – употреба на пасища и сечи, а също така и многобройните битки между Русия и Турция от XIV до XIX век, припомнят от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКМДП).
Точно в периода на Освобождението бележитият български лесовъд Константин Байкушев описва нашите гори като напълно развалени и опустошени, около населените места те са напълно изсечени, а планините – в лошо здравословно състояние. По същото време Витоша е била напълно обезлесена. Малцина знаят, че южните склонове на Стара планина например са били оголени. Шипка и селищата около Казанлък страдат от природни бедствия. Следствие на човешката дейност почвата ерозира и води до сериозни наводнения. През XIX в. всяка година от порои загиват стотици хора и животни.
Първото масово залесяване
През 1905 г. стартира първото масово залесяване, организирано от френския лесовъд Феликс Вожели – по покана на българското правителство, той започва дейност по овладяване на пороите в района на град Казанлък. Той прави и обща оценка на българските гори през 1911 г. – 90% от залесените площи са покрити с нискостъблени и подрязани дървета. За сведение към 2020 г. нискостъблените гори заемат едва 12%.
През XX век лесовъдите се включват активно и дават старт на мащабни залесявания, изграждайки нещо като Зелен вал на българските гори. Начинанието им не е никак лесно – отначало хората не приемат еднозначно залесяванията. Нещо повече, горски служители са обект на физическа саморазправа, а фиданките масово биват унищожавани. Но въпреки това лесовъдите успяват. Те устояват и по времето на плановата икономика, като спасяват отново горите от унищожение през – 50-60 те години на XX в., когато ползването е превишавало прираста.
Страната ни е водеща в Европа по биоразнообразие и горски територии
Лесовъдите в наше време търпят отново атаки, защото често са обвинявани, че секат погоголовно и горите са унищожени. Това обаче не отговаря на фактите – горските ресурси са в добро състояние. Нещо повече – България е сред водещите в Европа страни по биоразнообразие, съхранени гори и горски територии. Ние сме първата страна в Европа, която е успяла да постави под защита 35% от националната си територия и под строга защита над 12% от горите.
Експертите обаче алармират, че сме поставени пред ново предизвикателство – горите ни трайно застаряват, a в следствие на климатичните промени, те стават много по-уязвими и трябва да се възобновяват. За съжаление преобладаващото мнение е точно обратното – че горите не бива да се секат и трябва да се съхранят максимално. Затова е нужно да оставим лесовъдите, които са учили как да се грижат за горите, да си свършат работа. Сечта не бива да се възприема като мръсна дума. Напротив, когато е извършена с научно обосновани цели, е полезна и важна за възстановяване на ресурсите.
БКДМП от няколко години реализира кампания в защита на горите и подкрепа на дейността на лесовъдите. Да не забравяме, че те са учили и квалифицирали точно с мисия да стопанисват и опазват българската гора. Това е от изключително значение, за да могат бъдещите поколения да се наслаждават на зеленото богатство на България! Освен това секторите горско стопанство и промишленост са важни за страната ни, защото осигуряват препитание на стотици хора от планинските и слабонаселени региони.
