България е на второ място в Европейския съюз по дял на защитените зони от Европейската екологична мрежа “Натура 2000”. През 2020 г. включените български гори са над 57% от общата горска площ. Според данните от Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода до 2030 г. средният дял за ЕС е 18%. През 2021 г. над 80% от държавните гори са сертифицирани по FSC, което е 38.5% от територията на страната.
Данните на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) за последните 100 години, показват, че горите са увеличили територията си близо два пъти. За период от 60г. запасът им е нараснал тройно (от 243 млн. м 3 до 718 млн.м3 през 2020 г.) През последните 20 години регистрираното увеличение е повече от 30 %. Средната възраст на българските гори е 60 г. , като за последните 10 години се е увеличила със 7 години. Страната е водеща в Европа и по биоразнообразие. България е успяла да изпълни всички цели на Стратегията на ЕС за горите 2030 г. по отношение на опазването на „старите (първични) гори или гори във фаза на старост“.
Защитените територии в цифри
Според стратегията за биологично разнообразие и Зелената сделка през последните години са обявени за защита над 111 000 ха държавни и над 15 000 ха общински гори. Към настоящия момент в държавата има над 1 000 защитени територии и обекти, сред които 55 резервата, 344 природни забележителности, 584 защитени местности, 3 национални и 11 природни парка, 35 поддържани резервата, 574 защитени видове растения, 483 защитени видове животни и 1646 защитени дървета. 17 от резерватите са обявени за био осферни по програмата на UNESCO „Човек и биосфера”, а два от природните обекти Национален парк „Пирин” и резерват „Сребърна” са включени в списъка на UNESCO на Световното природно наследство. Защитените зони за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна са 233 и покриват 30.3 % от територията на България.
Стопанисване и предизвикателства
Горската пътна мрежа в страната е сравнително слабо развита 7,9 м/х a, спрямо 45- 50 м/ха в Австрия. Необходими са значителни инвестиции за изграждане и поддръжка на подходяща пътна инфраструктура в горските територии. Изграждането ѝ трябва да гарантира не само опазването на горите, но да бъде и задължително условие за разширяване практиките за модерен, безопасен и механизиран дърводобив.
Към настоящия момент дърводобивът в България е определен „най слабото звено във веригата“. Причината, за което е липсата на работна ръка и механизация, и подходящи финансови стимули по механизмите на различните фондове и програми на ЕС.
Необходима е Национална горска инвентаризация по хармонизирани с ЕС методи, която да даде точна информация за ресурса на гори и дървесина на страната. Според някои експерти годишния прираст от 14 млн.м3 е значително занижен. Не е изключено запасите в горите да са също подценени с около 10% и да надхвърлят 800 млн м3.Хомогенността на българските гори се възприема като проблем от лесовъдите. За да се промени структурата е нужна намеса от тяхна страна.
Застаряването на горите и липсата на отгледни сечи предизвиква мащабните нарушения в тях. Тези фактори са предпоставка за заболявания, пожари, ветровали и т.н. Смята се, че увеличаването на устойчивостта на насажденията, повлияни от човешка дейност, е възможно само чрез лесовъдски намеси. Така се губят хиляди кубици дървесина и се забавя растежа на горите в тези зони.
Многофункционалното горско стопанство изисква средства, което означава, че дърводобивът е необходим за поддържане и подобряване на състоянието на насажденията. Процесът изисква финансови стимули, като субсидии за прилагане на лесовъдски системи.
Пожарната безопасност в горите се подценява. Годишно у нас пожарите обхващат около 10 000 ха, което е сравнимо с окончателните фази на възобновителната сеч. Пожарите унищожават стотици хиляди животински и растителни видове, биоразнообразие. Адекватната превенция предполага изграждане на инфраструктура и извеждане на планираните лесовъдски мероприятия.
Защо има недостиг на дървесина през 2022 г.?
Справки на ИАГ показват, че количеството добита дървесина е недостатъчно. Спрямо 2018 г., тази година се наблюдава изоставане с добива на дървесина от над 683 000 плътни куб. метра.
Към момента България е с недостатъчен дърводобивен капацитет. Основната причина е липса дългосрочни договори, което възпрепятства механизацията и наличието на кадри.
Наложени са изкуствени ограничения върху добива на дървесина извън нормативната уредба – Заповед 49-398/16.09.2021г на служебния министър на земеделието Хр. Бозуков. Позицията на учените, бизнесът и държавните експерти спрямо нея е, че доказано необоснована и не е в интерес на стопанисването на горите.
Как може да се реши проблема?
От Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост вече втора година спрягат проблемите, свързани със стопанисването на горите, но предлагат и решения:
- Отпадане на всички ограничения за добив, наложени извън нормативната уредба и без да се основават на лесовъдската наука и практика, с цел гарантиране устойчивото управление горите, в т.ч. отмяна на Заповед 49 398/16.09.2021 г.
- Достигане до европейските практики съотношение ползване/прираст средно за Европа 75 %. За сравнение в по-развитите държави достига и до 90% , при 50 % за България.
- Минимални промени в нормативната уредба с цел изсветляване на сектора и по-широката употреба на механизация в дърводобива промени в Наредбата за сечите и в Наредбата за възлагане на дейности и продажба на дървесина.
- Въвеждане на категоризация на сечищата, дърводобивните и дървопреработвателните дружества.
- Промяна в начина на планиране на лесовъдските намеси в посока състоянието на гората след тях.
- Изграждане на инфраструктура в горите, гарантираща противопожарната безопасност и механизирания дърводобив.
- Разработване и прилагане в кратки срокове на Програма за създаване на горски култури за интензивно производство на дървесина, както и рекултивационни залесявания от подходящи дървесни видове с промишлена употреба.
- Активна работа от страна на всички заинтересовани по устойчивото управление на горите, поставянето под строга защита на горите във фаза на старост.
- Прекратяване на незаконните и нерегламентираните дейности в горите, от които членовете на БКДМП са потърпевши.