Честа тема при ESG новините са условията на труд в държави от третия свят. В такива ситуации обикновено наратива върви по следния начин: голям западен бранд използва дистрибутор в държава, в която няма контрол над експлоатацията на труд и безопасност при злополуки. Съответно, работниците са поставени в опасни условия или в условия на принудителен труд.
Ситуацията в България с безопасните условия на труд далеч не е по-розова. В първите шест месеца на 2023 г. Главна инспекция по труда установява 243 инцидента на работното място. Според агенцията, голяма част от тези трудови злополуки са можели да бъдат предотвратени, ако съответните предприятия са спазвали собствените си инструктажи по безопасност.
Част от проблемите, които агенцията е установила, включват неизправни и опасни машини, преумора в следствие извънреден труд и „мълчаливо съгласие“ с работодателя за извършване на труд в опасни условия.
Къде се случват трудовите злополуки?
В първите шест месеца на годината, агенцията е извършила 433 инспекции, като някои предприятия са инспектирани повече от веднъж, за да се гарантира ефективността на ответните мерки. В рамките на проверките са разследвани 243 инцидента, като три от тях са смъртни или могат да доведат до инвалидност.
С цел да се гарантира животът на работещите са спрени 283 необезопасени обекта, площадки, машини и съоръжения. Това е мярка за отстранение на нарушения, застрашаващи живота на работещите непосредствено – предпоставка за тежки злополуки.
Анализ на агенцията показва, че една трета от опасните предприятия са в преработващата промишленост, като производство на храни или метални изделия. Следват строителство, дейност по охрана и разследване, търговия на едро и дребно, както и селското стопанство.
Инцидентите варират по тежест, а причините са разделени в няколко категории: премазване, смачкване; падане от височина; затрупване от земна маса; удар от падащ предмет; поражение от електрически ток; пътно-транспортни произшествия и други причини.
Водещите причини за злополуки
Анализът на Инспекция по труда показва, че причините за злополуките са комплексни. Най-често те са свързани с непознаване на работните инструкции и правилата за безопасност. От друга страна, работодателите подценяват задълженията си спрямо трудещите се като пренебрегват задължителните обучения по безопасност.
Агенцията твърди, че те не се ангажират с поддържането на необходимата квалификация на персонала за дейности, изискващи такава. Също така случаите, които агенцията разследва, са свързани и с опасното поведение на работещите, често свързано с “мълчаловото съгласие” на преките ръководители.
Конкретни причини са неспазване на техническите изисквания за работа и ремонт на машините или работа с машини, които или нямат блокировки и адекватни сигнали, или същите са в неизправност. Често се извършва работа и на необезопасени строителни площадки.
До злополуки води и натрупаната умора на работещите. Тя се получава под натиска за извършване на работа в по-кратки срокове. Спестяването на време, пък, обикновено се случва за сметка на обезопасяването.
Много работници полагат извънреден труд по собствено желание и получават нерегламентирани по-високи възнаграждения – зависимост, водеща до преумора. За агенцията е трудно да установи тези нарушения, тъй като и двете страни (работник и работодател) имат интерес да ги прикрият.
Въпреки това, преумората води до излишно опасни ситуации. Според инспекцията голяма част от злополуките са напълно предотвратими, ако се спазват условията за безопасност. Работещите имат право да откажат да изпълнят работа, която пряко застрашава живота им.
Още по темата:
