През последните дни Доналд Тръмп се опитва да убеди света, че икономическите последици от войната му срещу Иран могат да бъдат ограничени. Според него един от ключовите водни пътища в глобалната търговия, който е блокиран от две седмици, може скоро да бъде отворен. Той намекна и за възможно облекчаване на санкциите върху „някои страни“, както и за бърз край на конфликта, пише Guardian.
Тези неясни уверения, заедно с освобождаването на стотици милиони барели суров петрол от стратегическите резерви на САЩ, временно успокоиха пазарите. След като в миналия понеделник цените на петрола достигнаха четиригодишен връх, те паднаха под 100 долара за барел, преди отново да тръгнат нагоре.
Но войната продължава. Няколко търговски кораба бяха ударени в и около Ормузкия проток. Иранската революционна гвардия заяви, че няма да позволи износът на „дори един литър петрол“ от региона, ако атаките на САЩ и Израел продължат.
За Азия, която през 2025 г. е разчитала на Близкия изток за 59% от вноса си на суров петрол (данни на Kpler), реалността е далеч по-тревожна от политическите послания. Ормузкият проток – маршрут за около една пета от световните доставки на петрол и газ – остава почти затворен. Някои производители в региона, неспособни да изнасят, вече намаляват добива.
„Ситуацията е изключително тревожна“, казва Юсеф Алшамари, президент на Лондонския колеж по енергийна икономика.
Дори при възстановяване на корабоплаването, според него ще е нужно време, за да се върнат нивата отпреди кризата.
„Колкото по-дълго проливът остава затворен, толкова по-бързо ще се изчерпят запасите и цените ще продължат да растат, което може да предизвика глобална икономическа криза. Единственото решение на този проблем е да се отвори отново проливът и да се даде възможност за възобновяване на корабоплаването“, добавя Алшамари.
Назряваща енергийна криза
Азиатските страни от Пакистан до Южна Корея вече усещат натиска на назряващата енергийна криза. Твърди се, че Китай, който разполага с най-големите стратегически резерви в света, е получил милиони барели ирански петрол от началото на войната. Според съобщенията Индия е увеличила вноса на руски суров петрол след американско освобождаване от санкции, но в страната се съобщава за недостиг на гориво за готвене, което води до липса на топли храни и напитки в менютата.
Япония освобождава около 80 милиона барела от своите 350 милиона – еквивалентни на 45 дни доставки – най-голямото участие на страната в координирано освобождаване на резерви под егидата на Международната агенция по енергетика.
Но относителната стабилност в големите икономики на континента не се споделя от много от техните по-малки конкуренти.
Южна Корея
“Южна Корея е „силно зависима от световната търговия и вноса на енергия от Близкия изток“, заяви президентът Лий Дже Мюнг, когато обяви първото ограничение на вътрешните цени на горивата от почти три десетилетия.
Тайланд
Тайландският петролен фонд харчи десетки милиони долари дневно, за да поддържа изкуствено ниски цени на горивата. Министърът на търговията Суфаджи Сутумпун призова гражданите да не се паникьосват, уверявайки, че правителството има готови сценарии „за справяне с всяко потенциално въздействие“, предава Bangkok Post.
Бангладеш
Бангладеш въведе ограничения върху продажбите на горива, в опит да спре паническото купуване, и временно затвори всички университети, за да намали потреблението. Ситуацията е толкова сериозна, че страната е разположила военни в големите петролни депа и полиция около бензиностанциите.
Мианмар
Военната хунта в Мианмар въведе строги ограничения: половината частни автомобили нямат право да се движат в даден ден. Превозните средства с четни регистрационни номера могат да се движат само на четни дати, а тези с нечетни – на нечетни.
Пакистан
Пакистан въвежда строги мерки за икономии, включително затваряне на училища и преминаване на държавните институции към четиридневна работна седмица.
„За да стабилизираме икономиката, взехме трудни решения“, заяви премиерът Шехбаз Шариф.
Филипините
Във Филипините част от държавните служители преминаха към четиридневна работна седмица, за да се намали потреблението на гориво. Правителствените агенции, университети и колежи трябва да намалят разхода си на гориво с поне 10%, включително чрез ограничаване на климатиците до температура не по-ниска от 24 градуса.
Виетнам
Виетнам призова бизнеса да „насърчава работата от вкъщи, когато е възможно“, за да се намали нуждата от пътуване – мярка, напомняща ранните дни на пандемията от Covid-19. Страната също така планира да премахне митата върху вносните горива до края на април, за да облекчи натиска върху доставките, на фона на дълги опашки по бензиностанциите и бързо растящи цени.
Несигурно бъдеще за Азия
Тръмп обещава „светлина в края на тунела“, но за азиатските правителства, компании и потребители тунелът остава тъмен – и никой не знае колко е дълъг.
Икономическите сътресения рядко остават локални. Състоянието на азиатските икономики – от способността на фирмите да внасят енергия до това дали гражданите могат да си позволят основни разходи – се усеща далеч отвъд границите на региона.
