Като се има предвид ограниченото му предлагане, зеленият водород трябва да бъде запазен за трудни за декарбонизиране сектори като авиацията и корабоплаването, а не насочен към сектори, които могат да бъдат електрифицирани, пише Ифа О’Лиъри в Euractiv.
Ифа О’Лиъри е основател и главен изпълнителен директор на Opportunity Green, климатична неправителствена организация и коалицията Skies and Seas Hydrogen-fuels Accelerator (SASHA).
Зеленият водород се пренебрегва, когато става въпрос за таксономичната система на Европейската комисия. Неотдавнашно правно оспорване на критериите на таксономията за корабоплаването и авиацията подчертава как новите правила могат да доведат до инвестиции в самолети или кораби, работещи с изкопаеми горива.
Стимулирането на финансирането на изкопаеми горива по този начин не успява да насърчи инвестициите в наистина екологични решения – а именно зелен водород – и в крайна сметка допринася за глобалното замърсяване за десетилетия напред.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) наскоро понижи прогнозите си за растеж на капацитета за зелен водород в Европа, което е още едно засилване на тезата, че в момента няма достатъчна политика за подкрепа на инвестициите във водород за онези сектори, които се нуждаят от него.
Докато това не бъде коригирано, ние непрекъснато ще изоставаме с разгръщането на водорода и в крайна сметка ще забавяме прехода към нетна нула за цялата икономика.
Има риск зеленият водород де бъде използван неефективно
Политиците трябва да разберат значението на разпознаването и приоритизирането на индустриите, където екологичният водород е най-критично необходим. Въпреки че е теоретично изобилно гориво, през следващите години зеленият водород ще остане ограничен в доставките, докато индустрията се мащабира.
Съществува риск, че ако тази доставка е насочена към сектори, които могат да бъдат електрифицирани или имат други пътища за декарбонизация, няма да има сигурно снабдяване със зелен водород за тези сектори без алтернатива за декарбонизация. Не само това, но този зелен водород ще бъде използван неефективно.
Производството на зелен водород не е евтино и по своята същност е неефективен процес. Поради това е за предпочитане директно да се електрифицират всички сектори, където това е възможно, като битово отопление и автомобилен транспорт.
Търсенето на екологичен водород и получените от него горива ще бъде високо в различни индустрии – като производството на стомана, химикали и бетон. Ще бъде трудно нивата на предлагане да отговорят на такова голямо търсене, дори ако трудни за електрифициране сектори са приоритетни.
В резултат на това и съчетано с неефективността и разходите за производство на зелен водород, неговото предлагане трябва да бъде ограничено до сектори без друга възможна алтернатива за декарбонизация. Агенцията за възобновяема енергия също така заяви, че “безразборното използване на зелен водород може да забави енергийния преход.”
Върху кои индустрии трябва да е насочен фокусът?
Доставянето на зелен водород трябва първо да бъде насочено към онези индустрии, които са силно зависими от сивия водород. Предлагането също трябва да се увеличи бързо за сектори, които нямат друг път към декарбонизация.
Корабоплаването и авиацията са два такива сектора, като екологичният водород и горивата, получени от водород, са в най-добра позиция да отговорят на високите изисквания за енергия и гориво за дълги разстояния.
Работейки по море и във въздуха, други енергийни опции за корабоплаването и авиацията, като например достъп до електрифицирана мрежа, просто не са възможни на дълги разстояния.
Освен че се използва директно, зеленият водород може да се преобразува в зелен метанол, зелен амоняк и електронен керосин, което го прави по-лесен за транспортиране и използване като гориво.
Горивата както за авиацията, така и за корабоплаването ще трябва да разчитат на пътища, базирани на изобилие от суровини и демонстрирана способност за намаляване на емисиите на парникови газове на базата на жизнения цикъл.
Стратегии
Водородните стратегии трябва да признаят, че зеленият водород има уникална, дългосрочна роля за декарбонизирането на трудни за електрифициране сектори, като корабоплаването и авиацията, които нямат други пътища за декарбонизация.
Водородните стратегии трябва да изяснят, че екологичният водород трябва да се използва само в тези сектори, които нямат алтернативи и да гарантират, че той не се използва за онези сектори, които имат алтернативи, като отопление на дома и автомобилен транспорт.
Чрез възприемането на междуведомствен подход към водородната политика, гарантирайки, че заинтересованите страни в транспорта участват във вземането на решения за бъдещи употреби на зелен водород (и директно улавяне на въздух), можем да се стремим да създадем съгласувана политика.
Съществува ясна необходимост от съгласуваност на политиката в Комисията на ЕС относно декарбонизацията на авиацията, като се гарантира, че заинтересованите страни в транспорта участват във вземането на решения за бъдещи употреби на зелен водород (и директно улавяне на въздуха).
Целите, определени от ReFuel EU Aviation, трябва да бъдат преразгледани, за да подкрепят зелените водородни горива. Горивата с най-голям потенциал за намаляване на емисиите трябва да продължат да бъдат стимулирани пред останалите, когато се прилагат допълнителни механизми за стимулиране на предлагането и навлизането на алтернативни горива в сектора.
По същия начин, за корабоплаването, отговорните генерални дирекции в рамките на Европейската комисия трябва да гарантират, че политическата среда позволява внедряването на зелени водородни иновации и достигането до необходимия мащаб за поставяне на корабоплаването в траектория на устойчива декарбонизация.
В крайна сметка водородните стратегии трябва да признаят значението на зеления водород за декарбонизирането на корабоплаването и авиацията.
Политиките и инвестициите могат и трябва да отидат по-далеч – с всички разпоредби, които гарантират, че горивата с най-ниски емисии са стимулирани пред други алтернативи, ако искаме да постигнем нашите колективни цели.
Прочетете още:
Осмисляне на разходите за зелен водород и последните развития на пазара в Европа
