Арктика е преживяла година на рекордни горещини и свиване на морския лед. Северните географски ширини на света продължават бързо да се изместват към по-дъждовни и по-малко заледени райони поради климатичната криза. От октомври 2024 г. до септември 2025 г. температурите в целия Арктически регион са били най-високите за 125 години съвременна статистика, като последните 10 години са 10-те най-топли в историята на Арктика. Това съобщи Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA), цитирана от Гардиън.
Арктика се затопля до четири пъти по-бързо от средното за света поради изгарянето на изкопаеми горива. Тази допълнителна топлина деформира „световния хладилник“ – регион, който действа като ключов регулатор на климата за останалата част от планетата. Максималният обхват на морски лед през 2025 г. е бил най-ниският в 47-годишните сателитни записи. Най-старият и най-дебел лед в региона е намалял с повече от 95% от 80-те години на миналия век. Генерално Арктика става по-гореща и по-дъждовна, а тази година е била рекордна по валежи. Голяма част от тях не се утаяват като сняг – юнската снежна покривка днес е наполовина по-малка от преди шест десетилетия, пише още NOAA в годишния си доклад за Арктика.
„2025 г. беше най-топлата в историята и имаше най-много валежи в историята на Арктика. Да видим и двете събития да се случват в една година е забележително“, казва Матю Лангдън Друкенмилър, арктически учен от Националния център за данни за сняг и лед в Университета на Колорадо и редактор на Arctic report card.
Концепцията за зимата в Арктика се предефинира
Учените са поразени от това как изключителната топлина през другите сезони, особено през лятото, сега става очевидна и през зимата, което влияе върху годишния растеж на морския лед в Арктика в най-студените ѝ месеци. През последния месец площта на морския лед е била най-ниската в историята, което потенциално предвещава пореден негативен рекорд и през следващата година.
„Наблюдава се постоянен спад на морския лед и за съжаление сега виждаме дъжд дори през зимата. Виждаме промени в сърцето на зимата, когато очакваме Арктика да е студена. Цялата концепция за зима в региона се предефинира“, обяснява Друкенмилър.
Тези промени се усещат остро от хората и дивата природа – дъждът, падащ върху снега, може да замръзне в бариера, която затруднява животните да се хранят, като същевременно създава по-хлъзгави и опасни условия за хората, пътуващи по шосе. Отдръпването на ледниците може също да причини потенциално опасни наводнения, както се случи в Джуно, Аляска, тази година.
Загубата на морски лед отваря огромни площи от тъмен океан, който абсорбира, а не отразява, повече от топлината, която съответно повишава глобалните температури. Макар че топящият се морски лед сам по себе си не причинява покачване на нивото на моретата, загубата на сухоземни ледници го прави. NOAA съобщава, че огромният гренландски леден щит е загубил 129 милиарда тона лед през 2025 г. Това ще допринесе за покачването на морското равнище, което ще заплашва крайбрежните градове за поколения напред.
„Виждаме каскадни въздействия от затоплящата се Арктика. Крайбрежните градове не са готови за покачването на морското равнище. Риболовът в Арктика е напълно променен, което води до нарастващи разходи. Да, говорим на за едно далечно място, но промените там засягат останалата част от света“, казва Зак Лабе, климатолог в Climate Central.
