Топенето на морския лед в Арктика се е забавило драстично през последните 20 години, се посочва в ново проучване. Констатацията е изненадваща, като се има предвид, че въглеродните емисии от изгарянето на изкопаеми горива продължават да се увеличават и да задържат все повече топлина в атмосферата. Естествените вариации в океанските течения, които ограничават топенето на леда, вероятно са балансирали продължаващото покачване на глобалните температури, смятат учените.
Според тях това е само временно облекчение и е много вероятно топенето да започне отново с около двойно по-висока дългосрочна скорост в някакъв момент през следващите пет до десет години. Констатациите не означават, че арктическият морски лед се възстановява. Площта на морския лед през септември, когато достига годишния си минимум, е намаляла наполовина от 1979 г., когато стартират сателитните измервания.
„Климатичната криза остава недвусмислено реална и необходимостта от спешни действия за избягване на най-лошите последици остава непроменена“, се казва в доклада.
Естествената вариация, причиняваща забавянето, вероятно са многогодишните колебания в теченията в Атлантическия и Тихия океан, които променят количеството затоплена вода, вливаща се в Арктика. Очаква се Арктика да бъде без лед по-късно през века, което ще навреди на хората и дивата природа в региона и ще засили глобалното затопляне.
Загубата на морски лед отново ще се ускори
„Изненадващо е, че когато в момента има дебат за това дали глобалното затопляне се ускорява, говорим за забавяне. Добрата новина е, че преди 10 до 15 години, когато загубата на морски лед се ускоряваше, някои хора говореха за Арктика без лед преди 2020 г. Но сега естествената променливост е довела до голяма степен към неутрализиране на загубата на морски лед. Това ни спечели малко повече време, но е временно облекчение“, казва д-р Марк Ингланд, ръководител на проучването.
Изследването, публикувано в списанието Geophysical Research Letters, използва два различни набора от данни за нивата на арктическия морски лед от 1979 г. до наши дни. Учените са анализирали площта на морския лед за всеки месец от годината и във всички случаи се наблюдавало забавяне на топенето. За да установят дали подобно забавяне може да е резултат от естествени вариации, те са изследвали резултатите от хиляди климатични модели.
„Това не е изключително рядко събитие – в рамките на един век би трябвало да се случи няколко пъти“, посочва д-р Ингланд от Калифорнийския университет.
Освен това, всички симулации са показали, че загубата на морски лед се ускорява отново след забавянето.
„Знаем, че климатичните записи, било то в глобалните температури или морския лед, могат да останат същите в продължение на няколко години подред в резултат на вътрешната климатична променливост“, казва и проф. Жулиен Строев от University College London.
Неговият анализ на дългосрочната тенденция от 1979 г. до 2024 г. показва, че около 2,5 квадратни метра септемврийски лед се губят за всеки тон емитиран CO2.
„Знаем, че арктическият морски леден покрив също изтънява и дори площта да не се е намалявала, обемът все още намалява. Нашите данни показват, че от 2010 г. насам средната дебелина през октомври е спаднала с 0,6 см годишно“, казва проф. Андрю Шепърд от университета Нортъмбрия.
Темпото на покачване на глобалната повърхностна температура също се е забавяло в миналото, преди да се възобнови бързото покачване. Явлението Ел Ниньо през 1998 г. е последвано от около десетилетие с подобни глобални температури, което е наречено „паузата“. Планетата обаче продължава да натрупва топлина през цялото време и оттогава глобалните температури се покачват бързо.
Ингланд отхвърли всяко предположение, че забавянето на морския лед предполага, че изменението на климата не е реално.
„Климатичната криза е реална, предизвикана от човека и продължава да представлява сериозна заплаха. Фундаменталната наука и неотложността за действия в областта на климата остават непроменени. Добре е да се обясни на хората, че забавянето се случва, в противен случай ще го чуят от някой, който се опитва да го използва недобросъвестно, за да подкопае нашето много солидно разбиране за това какво се случва с изменението на климата“, казва той.
