След като е съхранявала въглероден диоксид в продължение на хилядолетия в замръзнала почва, арктическата тундра сега се е превърнала в източник на емисии. Констатациите са публикувани в доклада Arctic Report Card 2024 на Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA), предава Евронюз.
„Наблюденията ни сега показват, че арктическата тундра, която изпитва затопляне и нарастващи горски пожари, сега отделя повече въглерод, отколкото съхранява, което ще влоши въздействието на изменението на климата. Това е още един знак, предвиден от учените, за последиците от неадекватното намаляване на замърсяването с изкопаеми горива“, каза администраторът на NOAA Рик Спинрад.
Новото изследване, в което взеха участие 97 учени от 11 различни страни, разкрива драматични промени в Арктика, включително повишаване на температурите на въздуха, намаляване на стадата от карибу и увеличаване на валежите.
Затоплянето и горските пожари променят Арктика
За 11-та поредна година докладът установи, че Арктика се затопля по-бързо от средното за света. Според изследователите в момента регионът се затопля до четири пъти по-бързо от глобалното ниво. Това затопляне стимулира растежа на растенията, премахвайки въглерода от атмосферата, но също така причинява размразяване на вечната замръзналост. Въглеродът, уловен в замръзналата почва, започва да се разлага, освобождавайки въглероден диоксид и метан в атмосферата.
Температурите на вечно замръзналата земя, измерени през 2024 г., бяха вторите най-топли, регистрирани в местата за наблюдение в Аляска. Изменението на климата също прави горските пожари по-интензивни. Изгорената площ се е увеличила заедно с интензивността на тези пожари и свързаните с тях въглеродни емисии. Тази година са регистрирани вторите най-големи емисии от горски пожари на север от Арктическия кръг. При отчитане на емисиите от тези горски пожари, отчетната карта установи, че арктическата тундра е преминала от съхранение на въглерод към източник на въглеродни емисии в атмосферата. Горските пожари увеличават емисиите и по други начини – например като премахват изолиращите слоеве на почвата.
„Арктика се затопля с до четири пъти по-голяма скорост от глобалната. За да се справим ефективно с тази криза се нуждаем от точни и изчерпателни знания за това как климатичните промени ще повлияят на количеството въглерод, което регионът поема и съхранява, а също и колко изпуска обратно в атмосферата“, казва д-р Сю Натали, учен от Центъра за изследване на климата Удуел.
Спешна нужда от адаптация
Докладът очертава как климатичните промени принуждават растенията, дивата природа и хората, които зависят от тях, да се адаптират бързо към един по-топъл, по-влажен и по-малко сигурен свят. Силните регионални различия също правят тези екологични промени изключително непредвидими. Климатичните въздействия заплашват здравето, домовете и оцеляването на много местни общности, които живеят в Арктика.
„Тазгодишният доклад демонстрира спешната нужда от адаптация, тъй като климатичните условия бързо се променят“, посочва Туила Муун, водещ редактор на доклада и заместник-водещ учен в Националния център за данни за сняг и лед.
