ESG News

Търсене
Close this search box.
Търсене
Close this search box.

Президентът на СОР28 хвали синия амоняк. Експерти: Три пъти по-вреден е от обикновените горива

Сериозни съмнения се пораждат заради технологията CCS

Споделяне:

Президентът на COP28 Султан Ал Джабер насърчава синия амоняк като решение за декарбонизация. От Евронюз потърсиха мнението на няколко експерти, които категорично не подкрепят идеята.

Когато за първи път чух за син водород, да не говорим за син амоняк, изглеждаше като измама, честно казано. И в някои отношения наистина е така“, заявява Робърт Хауърт, професор по екология и биология на околната среда в университета Корнел.

Въпреки това, президентът на COP28 в Обединените арабски емирства, Султан Ал Джабер, хвали синия амоняк като „нисковъглероден продукт“.

Освен че ръководи ключовата световна конференция за борба с изменението на климата, Ал Джабер е министър на индустрията и напредналите технологии на ОАЕ и главен изпълнителен директор на Националната петролна компания на Абу Даби (ADNOC).

ADNOC развива своя капацитет за износ на син амоняк като част от усилията да се представи като „по-екологична“ компания.

Какво е син амоняк?

Амонякът е безцветен газ, съставен от водород и азот, който действа като гориво-носител за водорода. Той позволява по-безопасно и по-ефективно съхранение на водород, енергиен носител, който много експерти в индустрията виждат като решение за декарбонизация. Синият амоняк се постига чрез улавяне на емисиите на въглероден диоксид от неговото производство.

За първи път син амоняк бе продаден от ОАЕ през 2021 г. в Япония. Fertiglobe, съвместно предприятие между ADNOC и холандската химическа компания OCI, произвежда синия амоняк в индустриалния комплекс Рувайс в Абу Даби. Fertiglobe продава допълнителни доставки на клиенти в Германия и Южна Корея. В ход са планове за изграждане на фабрика за син амоняк в търговски мащаб в Рувайс.

По-внимателен поглед върху отпечатъка на парникови газове от синия амоняк разкрива, че той изобщо не е „продукт с ниско съдържание на въглерод“. Неговото производство може да отделя три пъти повече парникови газове от дизела и два и половина пъти повече от въглищата или природния газ.

Този висок брой идва главно от изтичане на метан в производствения процес, усложнено от неефективността при превръщането на водорода в амоняк и обратно. Освен това ADNOC използва CO₂, който улавя, за да изпомпва повече нефт в процес, наречен подобрено възстановяване на нефт (EOR).

Как синият амоняк помага да се изпълнят обещанията на водорода?

Индустрията обяви водорода като начин за декарбонизиране на енергийната система, особено в сектори с трудни за намаляване на емисиите, като транспорт или производство на електроенергия. Амонякът позволява водородът да се съхранява и транспортира при по-безопасни и по-ефективни условия.

За разлика от изкопаемите горива, които сами се изгарят за енергия, водородът е енергиен носител. Това е така, защото самият водород – за разлика от нефта или изкопаемия газ – трябва да се произвежда или от вода с електричество, или от газ.

В зависимост от производството си водородът се разделя на три основни вида: зелен, сив и син. Само зеленият водород е наистина без въглерод, тъй като идва от възобновяемо генерирано електричество. Сивият водород се произвежда от природен газ с всички свързани емисии на парникови газове. А синият водород е това, което се произвежда, когато водородна инсталация прилага улавяне и съхранение на въглерод (CCS), за да улови емисиите на въглероден диоксид от производството.

Това е типът, който ADNOC и OCI произвеждат. Fertiglobe оборудва своята фабрика за амоняк с временни агрегати за втечняване, което му позволи да прехвърля и инжектира CO₂ в подземните резервоари в завод за улавяне и съхранение на въглерод на ADNOC близо до Абу Даби. Прилагането на CCS технологията подтикна Ал Джабер да твърди, че амонякът е „ниско въглероден“.

Като много малка и експлозивна молекула, водородът е труден за съхранение и транспортиране. Следователно синият амоняк просто взема син водород, превръща го в амоняк за транспортиране и след това превръща амоняка обратно във водород“, обяснява Хауърт.

Забравеният метан

Производството на син водород изисква повече природен газ, отколкото сив водород, което води до по-високи емисии на метан. И двата вида се произвеждат от изкопаеми горива, но за синия водород се използва и природен газ за захранване на CCS технологията.

Емисиите на въглероден диоксид от производството наистина са по-ниски, но не и емисиите на метан. Този мощен парников газ е отговорен за една трета от глобалното затопляне, настъпило от 1900 г. насам, но рядко се отчита в оценките на въздействието върху климата.

Когато метанът се вземе предвид, общият отпечатък на парникови газове от синия водород е значително по-голям от този на въглищата или природния газ“, обяснява Хауърт.

Той изчислява, че парниковият отпечатък на енергийния носител е с 20 процента по-голям от изгарянето на природен газ или въглища за топлина и с 60 процента по-голям от изгарянето на дизел.

И това е без да използваме син амоняк, а само син водород“, добавя Хауърт.

Понастоящем е необходима повече енергия за производството на водород, отколкото осигурява енергийният носител. Това означава, че част от произведения водород ще се загуби при неефективност на преобразуването, увеличавайки емисиите на метан.

Превръщането на водорода в амоняк и обратно също отнема енергия. Хауърт изчислява, че превключването водород-амоняк-водород завършва с 1,93 пъти по-голям отпечатък на парникови газове, отколкото производството на син водород.

Емисиите на метан от производството на син водород, съчетани със загуби от преобразуване, означават, че като цяло синият амоняк отделя 2,5 до 3 пъти повече парникови газове от обикновените горива като въглища, природен газ или дизел. Тази оценка е без транспортиране, което според Хауърт би добавило още 5-10 процента емисии в зависимост от типа танкер.

Колко ефективно е улавянето и съхранението на въглерод?

Изследователите имат сериозни съмнения относно ефективността на гръбнака на „чистотата“ на синия амоняк: технологията CCS. Кларк Уилямс-Дери от Института по енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA) обяснява, че нивата на улавяне на CO₂ варират в зависимост от това

дали се опитвате да нарисувате реалистична картина на CCS операциите, или ако се опитвате да направите CCS да изглежда добре. По-реалистичните цифри са доста депресиращи.“

CCS инсталациите обикновено улавят много по-малко CO₂, отколкото се твърди. Уилямс-Дери посочва завода за CCS Petra Nova в Съединените щати, който твърди, че улавя 90 процента от CO₂. Докладваните емисии около завода, плюс отчитането на емисиите, причинени от CCS технологията, поставят действителната цифра на 55-58 процента.

Няма публично достъпна информация за степента на улавяне на завода в Абу Даби. Експертните изчисления варират от 17 до 36 на сто. Горната граница е консервативна оценка, тъй като през 2022 г., единствената година, за която има налична степен на улавяне на CO₂, централата е уловила само 30 процента от CO₂.

Освен степента на улавяне, част от инжектирания CO₂ може да изтече обратно в атмосферата.

Обемът на газа, който се движи обратно от подземното си хранилище, зависи от вида на геоложката формация, където се съхранява и от това колко незапушени нефтени и газови кладенци съхранява басейнът. Може да бъде ужасно трудно да се съхранява CO₂ в резервоари, които приличат на възглавнички за игли“, казва Уилямс-Дери.

Как синият амоняк се използва за улавяне на повече нефт?

И накрая CO₂, уловен от производството на син амоняк с ниско съдържание на въглерод, в крайна сметка произвежда повече нефт за ADNOC, в процес, наречен подобрено възстановяване на нефт (EOR). EOR означава инжектиране на CO₂ в почти изчерпано нефтено поле. Налягането кара повече петрол да достига до кладенеца.

Заводът в Абу Даби улавя до 800 000 тона CO₂, който след това се компресира, дехидратира и транспортира до нефтените находища за EOR. Инжектирането на уловения CO₂ подобри добива на петрол на ADNOC с 10 процента. Метричен тон CO₂, използван за EOR, произвежда между два до четири нови барела петрол.

Когато се изгори, един барел петрол отделя около 440 кг CO₂. По този начин, ако приемете, че използването на един тон CO₂ произвежда дори 2,5 барела петрол, нетният резултат от използването на уловения CO₂ за EOR са по-високи емисии, отколкото ако CO₂ никога не е бил уловен на първо място. Синият амоняк може да бъде поискан само когато CO₂ се съхранява постоянно в геоложки формации и когато не е свързан с EOR. Инжектирането на CO₂ като част от EOR схема повдига и въпроса какво би се случило с новопроизведения нефт, ако CO₂ не беше наличен“, обяснява Филип Джонсън от Технологичния университет Чалмърс.

Освен това CO₂ също изтича по време на EOR, въпреки че числата отново са неизвестни. Но фактът, че това се случва, е безспорен. Рециклирането на CO₂ – улавянето на газа, който мигрира нагоре – е начин за противодействие на това отрицателно въздействие. Говорителят на ADNOC Филип Робинсън заяви, че компанията внедрява

технология за улавяне и повторно инжектиране на CO₂ със затворен цикъл на мястото на сондажа“.

„Опасен подход“

Като се има предвид отрицателното въздействие на синия амоняк върху климата, „учтиво не бих се съгласил с президента на COP28, че можем да го накараме да работи с тези технически решения и изкопаеми горива“, казва Хауърт.

Той подчертава, че трябва да спрем да използваме изкопаеми горива и че имаме решения за това, като възобновяеми енергийни източници, високоефективни термопомпи и електрически превозни средства.

Индустрията има тези мечти, че може да продължи да използва изкопаеми горива и по някакъв начин да работи, като улови въглерода и направи други сложни технически неща, които са изключително трудни и не са били успешно правени в миналото. Мисля, че това е много опасен подход“, предупреждава Хауърт.

Прочетете още:

Гутериш на COP28: Изходът е един – край на изкопаемите горива

Запишете се за нашия бюлетин

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ