Щатът Аляска е разположен върху огромни нефтени залежи. Но тяхното разпределение е въпрос, който носи голям „емоционален заряд“ за жителите му, предава Euronews. Тази седмица почти всеки жител на Аляска ще получи чек за 1312 долара (около 1250 евро). На толкова е изчислен печелившият дял на човек от приходите на щата от нефт.
Някои използват парите за екстри като тропически ваканции, но други, особено в скъпите селски райони на Аляска, където работните места и жилищата са ограничени, разчитат на тях за гориво за отопление на дома или машини за почистване на сняг, които са от изключителна важност, за да функционира транспортната система.
Това уникално за Аляска преимущество се е превърнало в благословия и проклятие в щат, който от десетилетия стои встрани от цикъла на „възход-срив“ на петрола. В момента петролният бизнес се конкурира за финансиране с услуги като обществено образование, програми за здравеопазване и обществена безопасност, тъй като законодателите използват приходите, за да помогнат за финансирането на държавния бюджет.
Така споровете за размера на петролния чек доведоха до законодателна парализа, а предложението на Сената, насочено към разрешаване на дебата за дивидентите тази година, пропадна без споразумение.
Какво е бъдещето на петролния чек в Аляска?
Докато Аляска се бори да привлича работници и да спре дългогодишната тенденция хората да напускат областта, някои жители се чудят как дивидентът се вписва в бъдещето на щат без данък върху доходите или данък върху продажбите в целия щат.
Няма как да отглеждате нещо, без да инвестирате в него… Ние не инвестираме пари в образование, нашата университетска система, грижи за децата. Ние не инвестираме в основните услуги, които ще помогнат за развитието на нашия щат“, каза Керълайн Сторм, която оглавява гражданска група за застъпничество в образованието и каза, че доведените ѝ деца са напуснали Аляска след гимназията, защото не са виждали възможности пред себе си.
Тази година законодателният орган на щата одобри еднократно увеличение на финансирането от 175 милиона долара (166 милиона евро) за училищата в отговор на молбите на администраторите, които обявиха, че са били принудени да намалят програмите или да увеличат размера на класовете. Но републиканският губернатор Майк Дънлийви намали финансирането наполовина.
Лидерът на мнозинството в Сената Кати Гисел, републиканка, която настоява за нова пенсионна програма като начин да задържи на работа държавните служители, каза, че изпитва противоречиви чувства относно петролния дивидент.
Разбирам, че има семейства, които са започнали да разчитат на това и тази зависимост се е увеличила с увеличаването на размера на дивидента. Това е трудна корекция в този сценарий. В същото време, ако имахме по-стабилна икономика и възможности за работа с приемливи заплати и пенсии за държавни служители, хората нямаше да разчитат толкова на този дивидент“, смята тя.
Защо жителите на Аляска получават петролен чек?
Жителите получават чека, известен като Дивидент на постоянния фонд, от 1982 г. насам, приблизително шест години след като гласоподавателите в първите дни на разработването на петрол в Аляска създадоха постоянния фонд, за да запазят част от петролните богатства за бъдещите поколения.
Фондът е залегнал в щатската конституция, която постановява, че най-малко 25 процента от наеми, допълнителни плащания и други приходи, свързани с разработването на нефт и минерали, отиват във фонда. Основната сума на фонда е конституционно защитена, но годишните печалби могат да се харчат. Самият дивидент обаче не е регламентиран в конституцията.
Търговците на дребно като веригата за мебели La-Z-Boy и Alaska Airlines провеждат разпродажби, които съвпадат с разпределението на петролния дивидент, което започва тази седмица с директни депозити. Средната стойност на дивидента за 42-годишната история на програмата е около $1200 (€1141).
Синтия Ериксън, която живее във вътрешното село Танана, на около 130 мили (209 километра) западно от Феърбанкс, казва, че тазгодишните 1312 долара (1247 евро) няма да стигнат за кой знае какво. В Танана живеят около 220 души, а стоките се носят от самолет или баржа. Бензинът е 7,79 долара (4,41 евро) за галон, а сривът на риболова на сьомга и лошият сезон за лов на лосове означават, че фризерите на местните няма как да са пълни до зимата.
Но все пак „чекът е по-добър от нищо“. За мнозина в региона парите помагат да плащат сметки, например за електричество, или да купуват гориво или хранителни стоки, казва Ериксън, която управлява градския смесен магазин и малък хотел.
Докато законодателите претеглят бъдещето на дивидента, Ериксън предпочита нещо, което е разумно, не твърде малко и не твърде много.
Не искаме дивидентът да е твърде голям, защото така ще го унищожим. Искаме да го направим съвместим с това, където ще продължи по-дълго и то в достатъчна стойност“, казва Ериксън.
Битката за дивидентите се готвеше от години
В продължение на години, до 2015 г., сумата на инвестиционните печалби, разпределени за дивиденти, се основаваше на подвижна средна стойност на представянето на фонда и обявяването на годишната сума често се излъчваше по телевизията на живо. Тогава дивидентът беше 2072 долара (1968 евро), най-високият до този момент.
Но той спадна с приблизително половината през следващата година, когато тогавашният губернатор Бил Уокър намали наличната сума за дивиденти на фона на постоянно ниските цени на петрола и големите бюджетни дефицити. Върховният съд на щата потвърди иска му, като каза, че програмата за дивиденти трябва да се конкурира за средства като всяка друга държавна програма.
След това законодателите започнаха все по-често да поглеждат към печалбите на петролния фонд, за да помогнат за плащането на държавни услуги, когато не могат да се споразумеят за нови данъци и се налага да се харчат спестявания. В крайна сметка бе ограничена сумата, която може да бъде изтеглена от фонда. Така обаче не се постигна нова формула как печалбата на фонда да бъде разпределена между плащания на дивиденти и на държавни услуги.
Резултатът днес е размер на дивидент, който се определя всяка година от законодатели с конкуриращи се интереси. И в крайна сметка всичко е подчинено на едно – да бъдат събрани достатъчно гласове, за да бъде одобрен годишният щатски бюджет.
Миналата година, година на избори, всеки от жителите на Аляска получи дивидент и специален чек за енергийни помощи на обща стойност 3284 долара (3120 евро) – повече от 13 000 долара (12 350 евро) за четиричленно семейство. Общите разходи от 2 милиарда долара (1,9 милиарда евро) бяха повече от отпуснатите 1,3 милиарда долара (1,2 милиарда евро) за образователната система (от детски градини до 12 клас в училищата).
Цените на петрола и по-ниските прогнози за приходите обаче доведоха до по-ниски дивиденти тази есен. Все пак законодателите обещаха и допълнителен бонус чек до $500 (€475) през следващата година, ако цените на петрола надвишат прогнозите.
Лора Нортън-Крус, социален работник и майка на две деца в Анкоридж, каза, че законодателите трябва да обмислят и други опции освен намаляване на дивидента, като прогресивен данък върху дохода.
Държавата се нуждае от приходи, за да функционира, а липсата на фискален план е разочароваща. Трябва да се грижим по-добре за жителите на Аляска. Това изисква държавни услуги, като образование и здравеопазване“, каза тя.
Председателят на Камарата на представителите на Републиканската партия Кати Тилтън смята, че адекватното финансиране на образованието е важно, но също така е важно и да се гарантира, че парите се използват най-ефективно в класните стаи.
Приключването на дългогодишната битка за дивидента е от ключово значение, тъй като държавата обмисля по-голямо финансиране за образование и други нужди. Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, когато толкова много хора разчитат на годишния дивидент. Това е емоционално заредена тема. Не знам дали можете да премахнете емоцията от този въпрос“, заяви Тилтън.
Прочетете още:
