Няколко страни от ЕС вече изразиха подкрепа за плановете за намаляване на емисиите с 90% спрямо нивата от 1990 г. до 2040 г. И докато Унгария е скептична, Франция и Германия все още не са заели позиция, пише Euractiv.
Европейската комисия трябва да публикува целевия план на ЕС за климата за 2040 г. в предложение, което трябва да бъде представено на 6 февруари.
Докато блокът вече се е ангажирал да намали емисиите с най-малко 55% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г. и да достигне нетна нула до 2050 г., междинната цел от 90% до 2040 г. ще бъде „климатичното наследство“ на изпълнителната власт на ЕС преди предстоящите европейски избори.
27-те министри на околната среда на ЕС се събраха в Брюксел на 15 януари, за да проведат първи обмен по въпроса и да преценят решението на Комисията.
Еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра вече даде да се разбере, че ще защитава минимална цел от най-малко 90% намаление до 2040 г., в съответствие със съвета на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, който препоръчва диапазон между 90 и 95 процента.
Няма друга алтернатива освен да се спазват червените линии на планетата“, каза Хукстра, преди срещата в Брюксел.
И все пак нидерландецът добави, че е
изключително важно в бъдеще да се балансира индустриалната конкурентоспособност с действията в областта на климата.“
Коалиция „Над 90%“
След като Комисията представи своето предложение, ще започне редовната законодателна процедура на ЕС, включваща Европейския парламент и Съвета на държавите-членки на ЕС, която обикновено отнема до две години.
В тази връзка няколко страни от ЕС предложиха подкрепа за целта от 90%, като се започне с Дания, която вече изрази позицията си през декември.
Първоначално изглеждаше, че новото полско правителство също предлага подкрепата си чрез гласа на своя държавен секретар по въпросите на климата Урсула Зелинска, която беше в Брюксел, за да присъства на срещата на министрите.
Тя пристигна на срещата, заявявайки, че Европа трябва „да прегърне целта за намаляване на емисиите с 90%“, защитавана от Хукстра. Но по-късно изясни, че това
не означава, че Полша има ясна декларация относно целта за намаляване на емисиите за 2040 г. на толкова ранен етап“.
България също предложи подкрепа.
Трябва да обсъдим амбициозни цели за 2040 г. с над 90% намаление. Такава амбициозна цел определено ще увеличи конкурентоспособността на Европа“, заяви министърът на околната среда на страната Юлиян Попов.
Иймън Райън от Ирландия се позова на миналогодишната климатична конференция СОР28 в Дубай, призовавайки Европа
да търси по-висока амбиция, да научи как да се адаптира и как да осигури справедлив преход, а също и как да осигури финансирането, от което ще се нуждае, за да се постигне целта.”
В тази група попадат още Финландия, Швеция, Люксембург, Нидерландия и Испания, които често си сътрудничат по въпросите на климата – всички те са членове на глобалната „Коалиция с високи амбиции“, основана през 2014 г.
Скептиците
Унгария, която ще заеме ротационното председателство на Съвета на ЕС след настоящия шестмесечен период, ръководен от Белгия, не застава зад целта от 90%, защитавана от еврокомисаря по климата.
Бихме искали първо да видим предложението. Националните особености трябва да бъдат взети под внимание“, каза министърът по въпросите на околната среда Анико Райш.
Страната без излаз на море, която получава повече от 80% от газа си от Русия, е обвързана с дългосрочен договор с Кремъл поне до 2036 г.
Райш каза, че нейната страна би искала да види реалистични и постижими цели за 2040 г.
Други държави от ЕС, известни с това, че не са „климатични шампиони“, като Италия и Малта, все още не са посочили своите предпочитания.
С повишено внимание в тежката категория
Германия и Франция, двете най-големи страни в ЕС, също все още не са заели позиция.
В Брюксел високопоставеният държавен служител Свен Гиголд каза, че
федералното правителство все още не е приело окончателна позиция“.
Бившият зелен евродепутат обаче отбеляза, че забележително конституционно решение на германския върховен съд през 2021 г. изисква страната да намали емисиите с 91% до 2040 г.
Франция, която наскоро претърпя промени в правителството, също не е съобщила своята препоръка.
Париж обаче настоява ядрената енергия да бъде призната в текста, с приемането на цел за „нисковъглеродна“ енергия за 2040 г. като алтернатива на настоящата цел на ЕС за „възобновяема енергия“.
Прочетете още:
