Преходът към зелена икономика изисква качествено нов подход към правенето на бизнес – мотивиран и от изискванията на пазарите, и от безпрецедентната като обхват и количество актове нормативна рамка, налагаща разкриването на пространна и многопластова информация. Въпреки, че законодателят оставя МСП извън обхвата на регулациите, като част от веригите на стойността и при търсенето на финансиране, нормативните изисквания стават задължителни и за тях. Залогът при провал е огромен, включително загуба на пазари и затруднен достъп до финансиране, а ресурсите им: финансови, административни, времеви, човешки, са все по-оскъдни, изчерпани от множествените кризи през последните години.
Изтощени от множеството кризи, и европейските, и българските МСП са концентрирани върху своето оцеляване, възстановяване и основна дейност и се нуждаят от финансиране, информация, квалифицирани човешки ресурси, ясни, прости, предвидими и атрактивни условия за правене на бизнес. Те се нуждаят и от идеи за това какви действия да предприемат за постигането на устойчивост, от готови решения и помощ за реализирането им. Защото реален напредък в постигането на устойчивост може да има само на основа на ясно разбиране на компонентите ѝ и обвързване на действията за постигане на напредък по тях с цялостната бизнес стратегия на предприятията.
Липса на финанси за МСП за устойчив преход
МСП изпитват сериозни затруднения да планират, финансират и изпълняват множеството задължения за бързото постигане на устойчивост и за тяхното отчитане, се казва в доклада “Ефекти на зеления преход върху малките и средни предприятия – достъп до финансиране и административни тежести”, предоставен на ESGnews.bg от доц. Милена Ангелова от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), който цели на основа на проучване сред европейските МСП, да идентифицира основните проблемни области за МСП и да предложи възможни решения.
За да се отговори на изискванията на приетата от Европейския съюз (ЕС) политика за ускоряването на прехода към устойчива икономика, вменяваща комплексни изисквания за постигането и отчитането на напредъка по ЦУР, са нужни огромни инвестиции. ЕК ги оценява на над 620 млрд. евро необходим допълнителен ресурс годишно. Банките остават основен източник за това, следвани от фондовете на ЕС, а капиталовите пазари, за съжаление, играят все още твърде слаба роля.
Източник: Access to Sustainable Finance for SMEs: A European Survey, Eurochambers, SME United, 2023.
Финансовите инструменти са сложни, изискват често скъпо струващи консултантски услуги и наличието на собствен финансов ресурс, с който основната част от МСП не разполагат и поради това грантовото финансиране е по-подходящо за тях. За да се улесни достъпът до публичен ресурс, е необходимо да се опростят правилата за кандидатстване, изпълнение и отчитане, да се повиши ефективността на схемите и да се намали продължителността на процедурите.
Източници на финансиране на устойчивия преход на МСП
Източник: Access to Sustainable Finance for SMEs: A European Survey, Eurochambers, SME United, 2023.
Източник: Access to Sustainable Finance for SMEs: A European Survey, Eurochambers, SME United, 2023.
Таблица 1. Разпределение на инвестициите по цели за устойчиво развитие
| Инвестиции по типове цели за устойчиво развитие (относителен дял) | Предприятия | |
| Микро,малки | Средни | |
| Опазване на околната среда и борба с климатичните промени | 27,3% | 19,4% |
| Адаптиране към климатичните промени | 11,3% | 7,2% |
| Предотвратяване и контрол върху замърсяването | 16,1% | 10,2% |
| Преход към кръгова икономика | 7,2% | 8,3% |
| Устойчиво потребление и опазване на водните ресурси | 5,1% | 7,3% |
| Опазване и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите | 4,5% | 6,3% |
| Социални цели | 11,5% | 17,7% |
| Добро корпоративно управление | 17,0% | 24,6% |
Източник: Изследване на автора
Предизвикателства пред МСП
75 % от МСП считат, че изискванията за действия за постигането на устойчивост и тяхното отчитане и свързаните с тях административните тежести са твърде високи, създават различни затруднения в тяхната дейност. Това ги поставя и в по-неизгодна позиция от техните конкуренти от трети страни, за които тези изисквания не се отнасят.
Сред основните затруднения, които изпитват, в проучването се посочват задълженията да се подават множество припокриващи се информации до различни органи, липсата на комуникация между органите и установяването между тях на тромави и бавни процедури за обмен на данни; твърде много, тежки, неефективни лицензионни и разрешителни режими, както и неефективни комуникационни канали и различни платформи за обмен на документи, които затрудняват отношенията на МСП с публичната администрация и натоварват техният персонал с необходимостта да познава и следва техните различни изисквания, а това води до загуба на време и ресурси.
Изискванията за постигането и отчитането на устойчивостта за МСП трябва да бъдат прости, пропорционални и насочени към управлението на промяната. Необходимо е въвеждането на доброволен стандарт, ограничаващ непропорционалната административна тежест, прехвърляна върху тях от лидерите на веригите на стойността. Той трябва да ограничава количеството изисквана информация, така че дори най-малките компании да могат лесно да я предоставят, се посочва още в доклада.
Необходимо е още да се елиминира или поне да се ограничи до минимум двойното отчитане – например, произтичащо от специфичните стандарти по сектори и от международните счетоводни стандарти, и ЕК да изработи прост, ясен и достъпен в интернет калкулатор на CO2 емисиите.
Намаляване на административните тежести
Намаляването на административните тежести може да се постигне посредством опростяване на административните процеси, хармонизиране на отчитането, включително посредством създаването на Единна входна точка и прилагането на ефективно електронно управление със свързани и обменящи данни регистри, гарантиращи прилагането на принципа „само веднъж”.
За тази цел трябва да се осигури ефективна комуникация и координация между различните органи и поддържаните от тях бази данни, прилагане на съвременна, стабилна и предвидима регулативна рамка, в която разрешителните и лицензионни режими да са сведени до необходимия минимум, а промените в тях да се консултират с МСП и техните организации.
Европейската таксономия е трудно приложима към кредитите за МСП, тъй като е твърде сложна и е предвидена основно за капиталовите пазари. Необходимо е тя да се адаптира към специфичните им характеристики – например, като се преразгледат изискваните съотношения за зелени активи.
Трябва да се дефинират ясно правилата за устойчивост на банковите заеми за МСП, по ясен и прост за изпълнение начин, като се обвържат с конкретни действия по съответните ЦУР. Индикаторите за изпълнение да се основават на доброволния стандарт за нефинансово отчитане, който да е и тяхна горна граница.
Преходът към устойчивост е невъзможен без МСП, които съставят 99,8 % от европейските предприятия. Неговият успех зависи от това, доколко ефективно биват подкрепяни МСП, тъй като е очевидно, че нужните им за извършването на успешен преход към устойчивост инвестиции са огромни и непосилни – особено на фона на изкривената от геополитическите процеси конкурентна среда.
Прочетете още:
