България може да изиграе ключова роля при определяне на европейските политики. Последните промени в европейското законодателство доказаха това, когато страната ни изгра ключова роля между двете позиции на Франция и Германия в определянето на ядрената енергетика за зелена технология. Това обясни евродепутатът Цветелина Пенкова от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент по време на конференцията „Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност“, на която ESGnews.bg е медиен партньор.
Тя поясни, че е осигурено финансиране за обновяване на електропреносната мрежа и държавите ще имат достъп до 13 млрд. евро в целансочен фонд. Този регламент предстои да влезе в сила през 2024 г.
Целта на днешната конференция е да погледнем напред. Все още нямаме дългогодишен план в следващите 10, 20, 30 години. Какъв ще е енергийният микс на България до 2050, колко електроенергия ще произвеждаме и кой ще развива и поддръжа енергийния ни сектор… Веднъж начертан и приет, този план трябва да се спазва от всяко едно правителство, без да се променя”, категорична е тя.
Цветелина Пенкова обясни още, че липсата на енергийна стратегия коства на България много пропуснати ползи. Според нея на страната ни са необходими не два, а четири ядрени блока в следващите десетилетия, за да могат два от тях да компенсират спирането на въглищните централи, а други два да помогнат в прехода към декарбонизация. Възобновяването на ПАВЕЦ Чаира трябва да е приоритет номер 1, а на по-късен етап да се помисли и за изграждане на две нови ВЕЦ.
Председателят на Народното събрание Росен Желязков обясни, че енергийното бъдеще на България е тема на все по-задълбочени дискусии. Едно от основните предизвикателства е преходът към нисковъглеродна енергетика.
За България Зелената сделка трябва да бъде инструмент за енергийно развитие. Трябва да използваме възможностите, които предоставя Планът за възстановяване и устойчивост. Трябва да се гледа на европейската зелена сделка като инструмент за изпреварващо енергийно развитие и достигане до модерни технологии”, категоричен е Росен Желязков.
Климатичната политика е широко пренебрегвана
Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов заяви, че климатичната политика е широко пренебрегвана от всички нас. Според него Парижкото споразумение и множество други споразумения определят в много голяма степен развитието на българската енергетика.
Ако имахме ясна климатична политика преди 10-15 години, днес нямаше да има проблем с въглищните централи и нито един човек нямаше да излезе да протестира. Ние сме в едно глобално споразумение, което трябва да следваме последователно и то води към премахване на въглеродните емисии”, посочи министърът.
Той подчерта, че България има големи шансове, но не е сигурен дали точно ядрената енергетика ще ги донесе.
Всяко едно решение трябва да се базира на това как работи пазарът. Ситуацията отпреди години се промени толкова много и съм убеден, че след 10 години ще бъде още по-различно и ще разчитаме на множество иновации”, каза още Юлиян Попов.
Относно предстоящата среща на лидерите COP28 в Дубай, министърът каза, че българската делегация тази година ще включва над 200 души, сред които представители на индустрията от химическата промишленост, металургията и много други.
България искаше да бъде домакин на COP следващата година, но бяхме блокирани от Русия. Ние се борим и ще продължим да се борим”, допълни той.
Енергийната сигурност е безспорен приоритет
Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова заяви, че енергийната сигурност е безспорен приоритет за страната ни. Предвижда се продължаващо въвеждане на възобновяеми източници и постепенна замяна на изкопаемите горива до 2038. След 2025 г. мощностите на лигнитни въглища постепенно започват да се заменят с възобновяеми източници. Относно потреблението, фокусът е върху енергийната ефективност и активното участие на потребителите.
Рамадан Аталай от ДПС, зам.-председател на комисията по енергетика, обясни, че в една стратегия трябва да е залегнала перспективата, а преди това, да се базира на суровините, с които разполагаме.
Трябва да се мисли минимум 20 години напред в енергетиката. Последните промени в инвестициите на зелена енергия объркаха цялостната система на инвестиционния план. Когато говорим за декарбонизация, винаги се сещаме за мините, но не са само те. Трябва да погледнем и към цялостното производство”, каза той.
Според него е добър опит да се опише какво би трябвало да се направи, как, кога, с какви средства, каква е крайната цел, кога ще имаме построени мощности.
Нека направим една предвидима енергийна стратегия. Имаме проект на стратегия, но не съм убеден, че ще имаме стратегия”, заключи Рамадан Аталай.
Прочетете още:
