Съществуващите инструменти за справяне с предизвикателствата, свързани с водата, остават разпокъсани в политиките на ЕС, въпреки че ситуацията с водата в Европа се изостря поради изменението на климата. Установяването на водата като самостоятелен стратегически приоритет наравно със Зелената сделка на ЕС вече се е превърнало в задължително, пише Пиетро Франческо Де Лото в Euractiv.
Пиетро Франческо Де Лото е член на Групата на работодателите и президент на Консултативната комисия по индустриални промени към Европейския икономически и социален комитет.
Човек просто трябва да провери изображенията на сателита Коперник, за да разбере как европейските региони се борят с недостига на вода. Учените са съгласни, че летните суши могат да станат норма в Западна Европа. Четири от последните пет лета бяха изключително сухи. Екстремно топлинно време, което би се случило веднъж на всеки 10 години, сега се случва три пъти на всеки 10 години. Възможно е след десетилетие нещата дори да се влошат.
Европейците използват милиарди кубични метри вода годишно за питейна вода, земеделие, производство, отопление и охлаждане, туризъм и други сектори на услугите. При наличието на хиляди сладководни езера, реки и подземни водоизточници водоснабдяването в Европа може да изглежда неограничено. Но нарастването на населението, урбанизацията, замърсяването и последиците от изменението на климата, като например постоянните суши, оказват огромно напрежение върху водоснабдяването на Европа, а също и върху неговото качество.
Щети
Според Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) около 20% от Европа и 30% от европейците са засегнати от недостиг на вода през средната година. При сегашното потребление тази ситуация само ще се влоши. Около 88,2 % от потреблението на сладка вода в Европа (питейна и друга употреба) идва от реки и подпочвени води, докато останалата част идва от резервоари (10,3 %) и езера (1,5 %), което прави тези източници изключително уязвими на заплахи, породени от свръх експлоатация, замърсяване и изменение на климата.
Миналата година ЕС изчисли, че свързаните със сушата щети ще струват около 9 милиарда евро годишно, което ще скочи до 40 милиарда евро годишно, ако глобалното затопляне достигне 3C. Температурите вече са се повишили с най-малко 1,1C от прединдустриалните времена, според учени.
Цели
От 70-те години на миналия век ЕС създаде строги правни рамки и разработи инициативи за опазване на водните ресурси. Много от целите обаче не са постигнати поради недостатъчно финансиране, бавно прилагане и недостатъчно интегриране на екологичните цели в секторните политики.
От 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) две са свързани с водата. ЕС постигна само умерен напредък към ЦУР 14, „Живот под водата“. Що се отнася до ЦУР 6, „Чиста вода и канализация“, тенденциите по отношение на качеството на водата в ЕС са отрицателни, като концентрациите на някои повърхностни и подпочвени замърсители се повишават.
Синя сделка
През последната година Европейският икономически и социален комитет започна да инвестира време и ресурси, за да бие тревога, изисквайки различен подход, бърз преход към общество с интелигентно отношение към водата: Синя сделка.
Съществуващите инструменти за справяне с предизвикателствата, свързани с водата, остават фрагментирани, а водните цели не са добре интегрирани във всички политики на ЕС. Самостоятелен стратегически приоритет наравно със Зелената сделка на ЕС стана задължителен!
Трябва да започнем с внимателна оценка на подземните канализационни системи във всички държави-членки и картографиране на водните ресурси и инвестиции във всяка държава от ЕС, за да получим актуална информация за състоянието на съществуващата водна инфраструктура и да идентифицираме неотложни инвестиционни нужди.
Всеки икономически сектор трябва да спазва специфични стандарти за качество и използване на водата. Всички потребители на вода в ЕС, включително селското стопанство, промишлеността, домакинствата и публичните администрации, трябва да възприемат устойчиви практики за намаляване на потреблението на вода и да бъдат насърчавани да се оборудват с устройства, които им помагат да постигнат по-устойчиво използване и потребление на вода. Селското стопанство и промишлеността трябва да поемат обществените разходи за тяхното потребление на вода и емисии, тъй като това ще доведе до по-устойчиви практики. Ето защо би било препоръчително водното отчитане да стане задължително.
Позволете ми да бъда ясен: ЕС има възможността да трансформира предизвикателствата, свързани с водата, в нови перспективи за технологично развитие, обществен напредък, нови умения и бизнес растеж, с крайната цел постигане на сигурна по отношение на водата и устойчива икономика. Структурираните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, управление на водната индустрия и умения ще бъдат от съществено значение.
Син преходен фонд
Всичко това обаче изисква Син преходен фонд, който да формира единна точка за достъп на ЕС за инвестиции във вода, обхващаща прехода към устойчива водна инфраструктура и управление, усвояването на водноефективни технологии, работни места и умения и намаляване на неравенствата по отношение на достъпа до висококачествени водни ресурси. качествена и достъпна вода и канализация.
Фондът трябва да бъде приет за не повече от четири години и да включва подход към речния басейн, като използва вече наличните финансови ресурси на ЕС като отправна точка, но също така въвежда сини облигации за инвестиции във водата на ниво ЕС.
Не на последно място, водата трябва да бъде призната за стратегически приоритет в програмния период 2028-2034 г. и като такова управлението трябва да бъде адаптирано чрез създаване на консултативна платформа на ЕС за заинтересованите страни (като тази за кръговата икономика), установяваща Европейски воден център, включително международно измерение и накрая специална позиция на вицепрезидент на Комисията, отговаряща за портфолиото за водите.
Прочетете още:
