В Швейцария системата за рециклиране работи точно като швейцарски часовник и вероятно затова има големи успехи. Там изхвърлянето на отпадъците се приема изключително сериозно и се очаква всеки човек да играе своята отговорна роля в този процес. За да се разбере системата, обаче, отнема време и трябва внимателно да се прочетат немалкото източници на информация, за да не се допускат грешки от неопитност.
Още през деведесетте години на миналия век някои швейцарски кантони започнаха да таксуват жителите на брой торби, които изхвърлят на боклука. Разлики между кантоните, обаче, съществуват. Кантон Тичино, граничещ с Италия, изчака чак до 2017 г., за да въведе данък смет, а Женева, която граничи с Франция, все още няма планове да го направи.
Каква е системата
Ако в някои страни да изхвърлиш смесен боклук на места за сепариран отпадък е нормално, в Швейцария това е сериозно нарушение. По подобие на системата, прилагана успешно в Брюксел, служителите, отговорни за сметосъбирането имат правото да проверяват дали всичко е сортирано правилно и да глобяват нарушителите.
Всеки гражданин на страната се насърчава чрез различни кампании да рециклира колкото е възможно повече. Швейцария вече не възприема практиката за заравяне на отпадъците в депата и те се рециклират – или за да се превърнат в използваема енергия, или за да помогнат за опазването на природните ресурси.
Наред с регулирането има финансов стимул за рециклиране. То е безплатно, но неправилното изхвърляне на боклук струва пари. Рециклирането чрез събиране от врата до врата не се таксува като услуга. За да бъде събран боклукът обаче трябва да бъде в чувал със специален стикер, изискван от правителството. Тези специални торби за боклук могат да бъдат закупени или в супермаркети, или в други магазини за хранителни и смесени стоки. Чантите, в зависимост от размера им, са доста скъпи, могат да достигнат цена от над 25 швейцарски франка (приблизително 50 лв).
Алтернативно, швейцарците могат да рециклират отпадъците си на някое от обявените обществени съоръжения безплатно, но трябва да донесат боклука на обявените места за събиране, които са разположени в целия град.
Знаците за рециклиране
Хартиените отпадъци, като вестници или картон, се събират на купчини на тротоара в оказан ден и времеви диапазон. Кашоните от големи домакински уреди, например, могат да бъдат върнати обратно в магазина, от който е купена стоката.
Градинските отпадъци се събират на всеки 2 седмици и трябва да се оставят на улицата в удобна за пренасяне специална торба.
Пластмасови PET бутилки се използват много често в Швейцария и около 80% от тях се рециклират. Това е много по-високо от средното ниво на рециклиране в Европа, което е между 20 и 40%. Жителите могат да върнат тези пластмасови бутилки в супермаркетите.
Стъкло и алуминий трябва да бъдат разделени и оставени в местните пунктове за рециклиране. Те обикновено са близо до трамвайни или автобусни спирки или в главните търговски зони. Стъклото се разделя по цвят.
В повечето райони има обществена компостна кутия и полученият компост се разпръсква в местни паркове и градини.
Битовите отпадъци отиват в чували със специален стикер, които жителите могат да купуват от супермаркети или пощенски станции. Чантите се предлагат в различни размери, въпреки че всички са доста малки, защото идеята е, че трябва да се рециклира.
Резултатите
Според индекса за екологично представяне на Yale за 2018 г. Швейцария е най-зелената страна в света. Рециклираните материали обикновено или получават ново предназначение, или се използват повторно. Два от най-често рециклираните артикула в Швейцария са стъклото и алуминия, като и двата са относително лесни за обработка. Компаниите производители на напитки често използват повторно стъклени бутилки, след като са ги почистили старателно. В противен случай процесът на рециклиране разтопява стъклото и след това го преобразува в ново стъкло или го добавя към строителните материали. Алуминиевите опаковки могат да се стопят и преобразуват произволен брой пъти, без да се влоши качеството им.
