От днес, 2 август, започват да се прилагат някои от най-важните разпоредби на Закона за изкуствения интелект на ЕС. Често възприеман като свръхрегулация, този акт ще създаде ефекта на доминото далеч отвъд границите на блока, пише Евронюз.
Според ново проучване, близо половината от компаниите, които се позовават на Закона за изкуствения интелект на ЕС в своите декларации за управление, изобщо не са базирани в ЕС. Това предполага, че Брюксел започва да определя глобален стандарт за управление на AI, дори преди най-строгите правила на блока да влязат в пълна сила.
Анализът, публикуван от фондация Thomson Reuters, използваща данни от нейната Инициатива за данни за компании, занимаващи се с изкуствен интелект (AICDI), се основава на повече от 100 000 точки от данни, събрани от 2973 компании по целия свят. Според доклада 47% от фирмите, позоваващи се на Закона в своите декларации, са със седалище извън ЕС.
„Това е доказателство за „Брюкселски ефект“ в управлението на изкуствения интелект, термин, използван за описание на тенденцията регулирането на ЕС да се превърне в глобален бенчмарк, най-вече с Общия регламент относно защитата на данните на блока (GDPR). Според констатациите, ефектът все още не е широкообхватен, но е видим, значителен и концентриран там, където пазарните стимули за съгласуване са най-силни“, пише още в документа.
Законът, който е напълно приложим от август 2026 г., е първият всеобхватен, междусекторен закон за изкуствен интелект от този вид. Обхватът му се простира отвъд границите на ЕС, като се прилага за всяка организация, чиито системи с AI се използват в блока или чиито резултати засягат гражданите, бизнеса или публичните институции на ЕС.
Години в процес на разработка
Самият закон е в сила от 2024 г., но задълженията му се въвеждат постепенно, а не наведнъж. Забраните за най-рисковите приложения на AI и правилата за прозрачност за модели с AI с общо предназначение вече бяха в сила от декември 2025 г. Именно правилата за високорискови системи, обхващащи области като наемане на работа, кредитиране и здравеопазване, стават напълно обвързващи през август 2026 г.
Както и при GDPR, този екстериториален обхват означава, че дори фирми извън ЕС са изправени пред същите обвързващи задължения, като санкциите достигат 35 милиона евро или 7% от глобалните годишни приходи за най-сериозните нарушения.
Това обаче не бива да се бърка с широко разпространената тенденция компаниите да признават използването на AI или да имат рамки за използване на AI.
Във всички сектори само 13% от компаниите имат някаква официална рамка за управление на AI, независимо дали споменават Закона за изкуствен интелект на ЕС. От тези 13%, които имат рамка, малко над половината, 53%, конкретно посочват Закона на ЕС за AI.
Технологичният сектор е водещ
Ангажираността със Закона варира силно в зависимост от индустрията и географското местоположение.
Само фирмите за информационни технологии представляват близо 40% от всички компании извън ЕС, които цитират Закона, като комуникационните услуги и финансовите услуги заедно допринасят с още 29%.
В регионален план Северна Америка е водеща по ангажираност с компании извън ЕС с малко под 40%, водена главно от американски технологични и здравни фирми със значително присъствие на пазара в ЕС.
Европейските компании извън ЕС – по-специално британските, швейцарските и норвежките фирми – следват с около 24%, което отразява тесни търговски и регулаторни връзки с блока.
Азиатските фирми имат процент на цитиране от приблизително 28%, концентриран сред технологичните компании, вградени в глобалните вериги за доставки на AI.
Съединените щати предлагат особено ярък пример, предвид собствения си подход „ненамеса“ в регулирането на AI. САЩ нямат всеобхватен федерален закон, но американските компании представляват 35% от всички цитирани от Закона на ЕС извън ЕС – най-големият национален участник.
В САЩ 53% от цитираните компании идват от ИТ сектора, а една от всеки пет американски ИТ фирми в базата данни се позовава на Закона, което е най-високият процент от всички сектори в национален мащаб.
Големите американски технологични фирми, включително Microsoft, Google, OpenAI и xAI, доброволно са се присъединили към елементи от Кодекса за поведение на ЕС в областта на изкуствения интелект, според доклада, мотивирани от перспективата за продължаващ достъп до европейския пазар.
Пропуските зад добрите резултати
Компаниите, които споменават Закона, са склонни да се справят добре с основните неща. Те имат ясен план за AI, надзор на ниво борд, прозрачност относно данните, които използват. Фирмите извън ЕС, които цитират Закона, дори превъзхождат компаниите от ЕС в това отношение.
От друга страна, фирмите от ЕС са водещи в обучението на работната сила, като 49,4% предлагат програми за преквалификация или ограмотяване в областта на AI, в сравнение с 40,6% от фирмите извън ЕС.
Но надзорът върху стратегията е едно. Проверката на това какво всъщност прави ИИ, за всеки отделен случай, е съвсем друго. Само 12,4% от компаниите по света имат политика, изискваща човек да преглежда отделните решения, свързани с AI, и дори тогава почти половината не са разбрали как това работи на практика.
Проверките за права са още по-редки. По-малко от една на всеки четири компании оценяват дали техният AI може да навреди на правата на служителите, дори сред най-ангажираните със закона.
Тази част е на път да придобие много по-голямо значение. От август 2026 г. компаниите, използващи високорисков AI при наемане на персонал, кредитиране или здравеопазване, ще бъдат законово задължени да извършват тази проверка преди внедряването му и да докладват резултатите на регулаторните органи.
