През последното десетилетие „устойчивостта“ (sustainability) беше водещата концепция в корпоративните стратегии – в западния свят, а по-късно и у нас това дойде до бизнеса предимно през чуждия пример или регулациите на ЕС. Днес обаче регулаторните изисквания са облекчени, а нестабилната икономическа ситуация в глобален мащаб доведе до друг подход – устойчивостта все по‑често се допълва и дори изпреварва от понятието „издръжливост“ или „гъвкавост“ (resilience). Причината е ясна – изправени сме не просто пред дългосрочни екологични предизвикателства, а пред постоянни, взаимосвързани кризи – пандемии, геополитика, климатични промени и технологични предизвикателства.
Защо „resilience“ измества „sustainability“?
От години говорим за устойчивото развитие като стратегически подход, който цели баланс между екологичните, социални и управленски фактори в една компания. Правилното им управление трябва да осигурни стабилност в дългосрочен план за бизнеса.
Издръжливостта обаче се фокусира върху способността на организацията да оцелява, да се адаптира и дори да расте при сътресения.
Смяната на парадигмата и този нарастващ интерес към издръжливостта се обяснява с три ключови тенденции:
- Ескалацията на глобални кризи – бизнес средата периодично е разтърсвана от проблеми и несигурност, които понякога дори се случват едновременно и имат дълготрайни ефекти, като войната в Украйна, конфликтът между САЩ и Иран и други. Те са разпръснати по целия свят, влияят на цени и доставките, като реално в последните години няма място на планетата, което да е стабилно и позволява повече предвидимост за бизнеса.
- Климатичните рискове – екстремните климатични явления стават по-чести и непредвидими. Това от своя страна поставя на изпитание определни бизнеси, особено тези, които са свързани с производство и енергия. Все по-често климатичните фактори водят до нарушения и уязвимост на веригите за доставки и операциите.
- Традиционната устойчивост се приема за отживелица – ESG подходите често се фокусират върху отчетност, но това не гарантира гъвкавост и способност за реакция при кризи. Компаниите търсят нещо повече от стратегия или доклад – нуждаят се от реални инструменти, които да приложат, когато ситуацията го изисква.
Все по‑разпространено е разбирането, че устойчивостта е средство, а издръжливостта резултат, т.е. sustainability е стратегия за изграждане на resilience.
Възходът на издържливостта
Различни изследвания в последните две години обръщат внимание на промяната в нагласите и потвърждават, че все по-често бизнесът променя фокуса си:
- 94% от компаниите са преживели смущения във веригите на доставки само за последната година, показва изследване на финансовите консултатнти от McKinsey.
- Около 80% от организациите съобщават за поне едно сериозно прекъсване на доставките годишно, сочат данни на Института за бизнес консултации на Англия.
- 97% от фирмите вече променят веригите си на доставки, за да намалят риска, твърдят от Deloite.
Тези числа показват, че устойчивото развитие без способност за реакция вече не е достатъчно конкурентно предимство. То винаги се е свързвало с управление на риска в дългосрочен план, но сега се търси нещо по-гъвкаво и позволяващо незабавна реакция.
Какво означава това за бизнеса?
Това не значи, че бизнесът трябва да забрави или да се отрече от всички свои действия и активности, които са правени до сега в посока устойчивост. Новата парадигма реално не заменя sustainability, а я надгражда чрез resilience. Практически това означава:
- Преминаване от ефективност към адаптивност: Дълго време оптимизацията на разходите беше приоритет и това остава валидно. Но сега компаниите трябва да го правят буквално от днес за утре, а това може да се случи чрез диверсифициране на доставчиците, локализиране на производството и създаването на финансови буфери.
- Данни и технологии като ключ към устойчивостта: Ясно е, че AI е новата модерна тема за бизнеса, но ползите му в устойчивостта наистина могат да бъдат много големи. Организациите, които използват данни в реално време и AI агенти, ще могат да реагират по-бързо на промени и да минимизират риска.
- Интегриране на климатичния риск в стратегията: Климатът вече не е CSR тема, а оперативен риск, пряко влияещ върху приходите и логистиката. Ако това е залегнало още в стратегията за устойчивост, компаниите ще имат ясен план и конкретни стъпки кога, какво да правят.
- Готовност, а не реакция: Resilience изисква проактивно мислене – планиране на сценарий, тестове за кризи и ангажираност на висшето ръководство. Когато всичко е проиграно предварително, възможността за изненади след това е сведена до минимум.
Устойчива издръжливост или издръжлива устойчивост?
Честите промени и несигурността, които наблюдаваме в момента в почти всеки един аспект на корпоративния свят, доведоха до нуждата бизнесът да премине на ново ниво – от ерата на оптимизации към тази на оцеляване и адаптация. Устойчивостта остава фундамент, но издръжливостта се превръща в новия стратегически компас. Компаниите, които могат едновременно да намаляват въздействието си върху околната среда и да устояват на кризи, ще бъдат не просто „зелени“, а конкурентоспособни в дългосрочен план.
