Прогнозата за най-лош сценарий на глобалното затопляне бе понижена с 1°C, тъй като евтината слънчева и вятърна енергия намалява емисиите, предава Евронюз.
Рязкото падане на цените на слънчевата и вятърната енергия прави бъдещето с високо съдържание на изкопаеми горива все по-недостижимо, а климатичните политики спомагат за намаляване на емисиите, които сега са под предишните допускания за най-лошото развитие.
Някои от водещите световни климатолози вече смятат, че прогнозираното преди това покачване от 4,5°C до 2100 г. вече не е правдоподобно и са намалили горната граница на най-лошия си сценарий за глобално затопляне до 3,5°C над нивата от прединдустриалния период.
Преработените модели са от проекта за сравнение на сценарии (ScenarioMIP), който е създал климатични прогнози, базирани на алтернативни развития за бъдещи емисии и промени в земеползването. Водени от международен комитет от водещи климатолози, неговите констатации ще бъдат използвани в бъдещите оценки на Междуправителствения панел по изменението на климата на ООН (IPCC).
Все пак прогнозите за най-лошия сценарий са далеч от максимално допустимата граница от 2°C, договорена от държавите в Парижкото споразумение от 2015 г. и биха довели до катастрофални последици за планетата.
Как бяха моделирани най-екстремните бъдещи температури?
Учените са моделирали различни сценарии, за да прогнозират най-добрия и най-лошия случай на глобално затопляне до 2100 г.
Те са взели предвид бъдещото население на света, потреблението на енергия, енергийните източници, инвестициите в адаптиране и смекчаване на изменението на климата, климатичните политики и сътрудничеството между нациите.
Най-лошите сценарии предвиждат свят, в който политиките за климата и усилията за смекчаване са отслабени или обърнати, а употребата на изкопаеми горива се увеличава, заедно с ресурсоемките и енергоемките технологии и начин на живот.
Интензивната употреба на изкопаеми горива би надхвърлила настоящите резерви, което означава, че неоткритите находища ще трябва да бъдат използвани с помощта на бъдещи технологии, които правят добива им оправдан.
Моделите също така предполагат край на десетилетния спад в разходите за възобновяема енергия, вероятно защото минералите, необходими за слънчеви панели, вятърни турбини и батерии за електрически превозни средства, стават оскъдни или попадат в търговски спорове.
Липсата на сътрудничество при справянето с глобалните екологични проблеми, включително неадекватното развитие на технологиите с ниски емисии, би могла да влоши нещата.
Високият икономически растеж и регионалната конкуренция, възраждащият се национализъм, опасенията относно конкурентоспособността и сигурността, както и регионалните конфликти, биха могли да подтикнат страните все повече да приоритизират вътрешните или регионалните проблеми пред смекчаването на изменението на климата. Това би могло да доведе до колапс на международните и националните политики в областта на климата.
В най-лошите случаи моделите предвиждат полученият скок в емисиите, причиняващ необратими промени в бавните компоненти на земната система, като дълбокия океан или ледените покривки и ледниците, които регулират глобалния климат.
Въпреки че този сценарий е малко вероятен, той би бил катастрофален по отношение на въздействието си.
По-късно тази година ще бъдат проведени допълнителни симулации на модела на земната система, които ще включват и ефектите от обратните връзки на въглеродния цикъл, и резултатите от тях биха могли да променят прогнозите.
Какви са алтернативните сценарии?
Докладът също така моделира прогресивно по-меки сценарии, вариращи от високи емисии до средата на века, последвани от бързи намаления, до засилени климатични политики, които предвиждат светът да достигне нетна нула възможно най-бързо, ограничавайки това, което документът нарича вече „неизбежното“ превишаване на предпочитаните 1,5°C от Парижкото споразумение. Моделите обхващат времето чак до 2500 г.
Ако настоящите политики за изменение на климата останат непроменени, предварителните оценки предполагат покачване на температурата с около 2,5°C. Ако мерките за смекчаване се забавят, но светът успее да постигне нетна нула до края на века, моделите показват, че покачването на температурата може да достигне 2°C.
Дори сценарии с ниски емисии биха могли да доведат до катастрофални промени в морското равнище и ледените покривки, които са необратими в човешките времеви рамки. Временното превишаване с 1,5°C, дори и да се обърне, може да причини трайни щети на жизненоважни екосистеми, като коралови рифове и дъждовни гори.
