ЕС е призован да ускори прехода към по-устойчива хранителна система, вместо да се ангажира с „дебати за символични наименования“, след като законодателите спорно забраниха месни наименования за храни на растителна основа, предава Евронюз.
В началото на март Европейският съвет и Парламентът постигнаха предварително споразумение, целящо да даде на фермерите „по-силна преговорна позиция“ във веригата за доставки на храни.
Наред с това, че писмените договори между фермерите и купувачите стават общо изискване, изменението на общата организация на пазара на селскостопански продукти (ООП) също така удвоява защитата на термините, свързани с наименованието „месни“.
Френският евродепутат Селин Имарт, която ръководеше мерките срещу етикетите на растителната основа, определи споразумението като „безспорен успех за нашите фермери“.
„Като подкрепи използването на термините „пържола“ и „черен дроб“ за продуктите на нашите фермери и като се ангажира да разшири списъка по време на следващите преговори, Парламентът направи решителна крачка напред“, добавя тя.
Имарт посочва още, че мерките ще помогнат за запазването на селскостопанското и хранителното наследство, но не разсейват опасенията относно околната среда.
Какво означават мерките на ЕС върху етикетите за „месни“ храни
ЕС се съгласи да ограничи използването на следните етикети за вегетариански и вегански храни: говеждо, телешко, свинско, птиче, пилешко, пуешко, патешко, гъше, агнешко, овче, козе, бут, филе, контрафиле, филе, стек, ребра, плешка, джолан, котлет, крилце, гърди, черен дроб, бут, гърди, рибай, Т-бон, бут и бекон.
По-ранните предложения се стремяха да забранят широко използвани етикети като бургер и наденица. Те обаче отпаднаха. Това означава, че все още ще в магазините ще има продукти, рекламиращи „вегетариански бургери“ и „вегански наденички“.
Ограниченията обаче бяха разширени до култивирано месо (месо, създадено от животински клетки), въпреки че то все още не е налично в търговската мрежа.
Законодателите се споразумяха за тригодишен преходен период, който ще позволи на производителите да продават съществуващите запаси и да се адаптират към новите правила.
Споразумението обаче трябва да премине към официално приемане, последвано от окончателно гласуване в пленарната зала на Европейския парламент – което означава, че все още има вероятност за промени в последния момент.
Объркващо ли е месото на растителна основа?
Основният аргумент в подкрепа на забраната е, че етикетите на растителната основа подвеждат потребителите.
Многобройни проучвания обаче показват, че европейците подкрепят продължаващата употреба на ежедневен език за храни на растителна основа, тъй като това им помага да идентифицират какво се опитва да възпроизведе продуктът.
„Въвеждането на произволни промени в тези отдавна установени практики за етикетиране е в разрез с ежедневната употреба на езика от хората. За сектора на храните на растителна основа – един от най-иновативните и бързо разрастващи се клонове на европейската хранителна индустрия – ограниченията за етикетиране биха довели и до разходи, като например преименуване на етикетите, и биха могли да направят навлизането на пазара на ЕС по-малко привлекателно за международни компании“, казват от неправителственият мозъчен тръст Good Food Institute.
Удар по климатичните цели на ЕС
В същия ден, в който Съветът на ЕС обяви забраната за етикетиране на месни продукти, той даде и окончателната зелена светлина за изменение на европейското законодателство в областта на климата – въвеждайки обвързваща междинна климатична цел.
Това означава, че ЕС сега се опитва да постигне 90% намаление на нетните емисии на парникови газове в сравнение с нивата от 1990 г.
„Климатичният преход изисква изборът на по-устойчиви храни да бъде по-лесен. Храните от растителен произход обикновено имат значително по-малък екологичен отпечатък от продуктите от животински произход, включително по-ниски емисии на парникови газове и по-ниско използване на земя, така че политиките трябва да подкрепят тяхното развитие и усвояване“, казва Ясмин де Бу, глобален изпълнителен директор на ProVeg.
Храните от животински произход съставляват между 81% и 86% от общите емисии на парникови газове от производството на храни в ЕС, въпреки че осигуряват само приблизително 32% от калориите и 64% от протеините.
Според калкулатора за въглероден отпечатък CO2 Everything, една порция говеждо месо от 100 грама е еквивалентна на 78,7 км шофиране, отделяйки 15,5 кг CO2 еквивалент.
„Във време, когато Европа се опитва да постигне амбициозни климатични цели, има далеч по-належащи предизвикателства в хранителната система, включително осигуряването на справедливи условия за препитание на земеделските производители, поддържането на устойчиво и стабилно производство на храни и справянето с намалените добиви, причинени от климатичните въздействия“, добавя Де Бу.
Главният изпълнителен директор твърди, че политиците трябва да се съсредоточат върху насърчаването на иновациите и ускоряването на прехода към по-устойчива хранителна система, вместо да се ангажират с това, което тя описва като дебати за символични имена.
Силвия Мантила от Световната федерация за животните (WFA) повтаря това мнение, като твърди, че политиките трябва да насърчават растителните диети, а не да създават бариери за тях.
„WFA изчислява, че животновъдството допринася с 14,5% от общите антропогенни емисии – емисии на парникови газове, причинени от човешката дейност, които ускоряват глобалното затопляне и изменението на климата. Преминаването към по-богати на растения диети може да смекчи емисиите от хранителните системи, като същевременно намали страданието на животните. Насърчаването и подобряването на достъпа до растителни храни трябва да бъде приоритет като част от глобалните усилия за справяне с нарастващата заплаха, която изменението на климата представлява за нашата планета“, казва Мантила.
Субсидии за говеждо и агнешко месо
Миналия месец доклад на организацията с нестопанска цел Foodrise разкри, че през 2020 г. общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е вложила повече субсидии в производството на животински продукти с високи емисии, отколкото на растителни храни.
Анализът показва, че храните от животински произход са получили около 77% (39 милиарда евро) от общите субсидии по ОСП (51 милиарда евро), изразходвани през тази година.
Това означава, че говеждото и агнешкото месо, които са едни от най-големите виновници за климатичните щети в хранителния сектор, са получили около 580 пъти повече субсидии в сравнение с нисковъглеродните алтернативи като леща и боб през 2020 г.
Млечните продукти, които също са подложени на критики заради високия си въглероден отпечатък, са получили приблизително 554 пъти повече субсидии по ОСП от ядки и семена през същата година.
Мартин Боуман от Foodrise казва, че е „скандално“, че милиарди пари на данъкоплатците са били вложени в подкрепа на храни с високи емисии – призовавайки политиците на ЕС да подкрепят земеделските производители в прехода им към растително земеделие.
