Устойчивото управление на водните ресурси в България бе основна тема в петото юбилейно издание на форума ESG&FRIENDS 2026, организиран от първата българска медийна платформа за устойчиви практики ESGnews.bg. Събитието се проведе в хотел Хилтън София.
В дискусията за управлението на водата участие взеха доц. д-р Милена Ангелова, генерален секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България от 2002 г. и вицепрезидент на SGI Europe от 2011 г., г-н Юлиян Попов, старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа, министър на околната среда и водите на България в две служебни и едно редовно правителство и номиниран за настоящ министър на околната среда и водите, както и Диана Димитрова, ръководител на отдела за опазване на околната среда в WWF.
Проблеми и предизвикателства
В началото на дискусията Милена Ангелова обрисува картина на проблемите и предизвикателствата пред водния сектор в България:
„Искам да изкажа благодарност към президента на България г-жа Илияна Йотова, която обърна внимание на темата за водните ресурси, за водната криза и свързаната с тях и криза на хранителните ресурси. Това е и основната тема на панела – устойчивостта на водните ресурси в България в условията на глобална криза. Две трети от световното население е изложено или на климатичен, или на воден стрес. До 2050 г. по тези причини се очаква до 1,4 млрд. души да мигрират основно от Глобалния Юг към Глобалния Север. Проведената в Дакар в края на миналия месец подготвителна среща за конференцията на ООН в края на годината по темата подчерта липсата на глобална рамка за управление на водните ресурси. Управлението на тези ресурси е ключов фактор за икономическата стабилност, общественото здраве, регионалното развитие и адаптацията към климатичните промени.
Според данни на Европейската комисия към 2030 г. търсенето на вода ще надмине наличностите с около 40%. На този фон ситуацията в България е трагична – водната инфраструктура на места е над 40-годишна, в редица региони продължава режимът на водата. Има явна необходимост от спешна реформа. Цените на водните услуги растат, а в същото време България е рекордьор по загуба на вода с над 60%. За сравнение – при най-добрите европейски държави, Нидерландия и Германия, загубите са 5% и 6%. Устойчивото развитие на водния сектор в България следва да се основава на прилагането на най-модерни технологични достижения за насърчаването на капитализацията и иновациите в инструменти за ефективност. Обезпечаването на водната сигурност на България изисква гарантиране, че потреблението на вода ще бъде ефективно.“
Въпрос на национална сигурност
След нея думата взе Юлиян Попов, който обясни как управлението на водните ресурси се отразява пряко на националната сигурност:
„Проблемът с водата е много сложна тема. Тук става въпрос за национална сигурност. Защото това е фактор, който предизвиква национални конфликти. В историята на света има не десетки, не стотици, а хиляди военни конфликти, които са били причинени заради водна криза или заради достъп до водни ресурси. Това продължава и до ден днешен. Трябва да имаме предвид и още нещо, което е много съществено – водният ресурс е в основата и на хранителната сигурност. Тук отново опираме до въпроси, свързани с националната сигурност. Защото, когато хората огладнеят, когато цените се вдигнат рязко, се получават отново предпоставки за създаването на конфликт.“
Ситуацията в България – тежка диагноза
След това Попов постави доста тежка диагноза за възникването на водната криза в България. Според него основната причина се корени не в изменението на климата, а в некадърното управление на водните ресурси.
„Ситуацията в България всъщност може да се опише много просто с една дума. Тази дума е „некадърност“. Водите се управляват некадърно. Трябва да се знае, че България е сравнително бедна на водни ресурси. И точно поради тази причина ние трябва да бъдем много внимателни как управляваме тези ресурси. Имаме достатъчно ресурси, за да задоволяваме всички нужни – питейни, селскостопански, енергийни, индустриални, но трябва да го правим внимателно и да не допускаме огромните загуби, които бяха цитирани.
Пак да повторя – водната криза в България се дължи на некадърност, а не на климатичните промени. Те добавят допълнителен стрес. Проблемът касае и земеделието. Започва в момента известно възраждане на напояването. Но истината е, че ние нямаме стратегия за напояване, не знаем как ще го правим. Едно време са били напоявани 16 млн. декара, сега се напоява 3% от това. А новите технологии за напояване могат до голяма степен да компенсират и климатичните стресове, и недостига на вода. На България предстои много работа и трябва да бъдем безкомпромисни. Тук не става въпрос дали дадено село няма вода, а за национален риск с много измерения“, заяви г-н Попов.
Поглед към природните решения
В дискусията се включи и Диана Димитрова, ръководител на отдела за опазване на околната среда в WWF, която добави допълнителни щрихи към проблемите с водата, но и даде предложение за решение.
„Един много сериозен въпрос е свързан с незнанието колко точно вода консумираме в България. От над 8000 регистрирани в КЕВР източници половината имат разрешителни режими, а 1/3 от тях имат измервателни устройства. Имаме и проблема с течовете, които в някои населени места са над 80%. Но най-важното е да се приложи разрешителен и измервателен режим, който да се спазва от всички и по този начин да получим представа какъв ни е водният разход.
Друг съществен момент е всяка община да има своя воден баланс. Защото, много често се случва – изведнъж даден кмет осъзнава, че има водна криза. Много се надявам, както може, например, всеки един гражданин на София да провери какво е качеството на въздуха, така да има и всекидневни данни за водното обезпечение на общината. Това ще е от полза за кметовете, общинските съветници, гражданите.
Наводненията ще стават все по-сериозни. След дълги периоди на безводие следват интензивни дъждове. При нас в България този риск е много засилен, заради издаваните с десетки години неправомерни разрешителни за строеж. Не помага и презастрояването, особено показателен пример за това е София, където на много големи разстояния единствената растителност са уличните кашпи с растения. Трябва да споменем и смесените канализационни системи, от които при един проливен дъжд се излиза непречистена вода, при това в големи обеми.
Разбира се, новите технологии ни предлагат много решения. Но нека не забравяме, че и природата има свои решения, които са работили в продължение на хиляди години и от които ние се отвърнахме преди доста години. Трябва да помислим за предпазването и възстановяването на крайречни гори, на влажни зони – това е свързано с опазването на водните ресурси. Призовавам и институциите, и бизнеса, да помислят по този въпрос и да инвестират усилия и средства в подобни природни решения“, заяви Димитрова.
Бизнес подход
Накрая обобщение на дискусията направи Юлиян Попов, който днес бе обявен за министър на околната среда и водите в служебното правителство на Андрей Гюров.
„Управлението на водите е много фрагментирано, много институции участват във вземането на решения. От една страна това е един много сериозен проблем. От друга страна в България има две фирми, които, ако управляват правилно партидите, то водният проблем на България ще бъде решен. Едната е Напоителни системи, другата е ВиК Холдинг. В корпоративно отношение водите на България в много голяма степен, но не изцяло, са в ръцете на две организации, които трябва да се трансформират в едни модерни фирми. Трябва също така да забравят за съществуването на европейски фондове, това е отрова за развитието. В същото време правителството на България трябва да предприеме един бизнес подход към кризата. Сигурен съм, че такъв подход не само няма да увеличи цените на водата, но и ще ги намали. А качеството на услугата ще се увеличи.
