Покачващите се глобални температури ускоряват топенето на морския лед в Северния ледовит океан, което предизвиква бум на кораби, поемащи по маршрути, които преди това са били замръзнали и непроходими, предава Евронюз.
Увеличаването на морския арктически трафик, което получи засилено внимание, след като президентът Доналд Тръмп предяви претенции Съединените щати да поемат контрол над Гренландия, дойде с тежка екологична цена – увеличаване на черния въглерод. Това са саждите, които се отделят от корабите и карат леда да се топи още по-бързо.
Ледниците, снегът и ледът, покрити със сажди, отделяни от корабите, имат по-малка способност да отразяват слънцето. Вместо това, слънчевата топлина се абсорбира, което помага Арктика да се превърне в най-бързо затоплящото се място на Земята. От своя страна, топенето на арктическия морски лед може да повлияе на метеорологичните модели по целия свят.
„Така се стига до безкраен цикъл на засилено затопляне. Трябва да регулираме емисиите и по-специално черния въглерод. И двете са напълно нерегулирани в Арктика“, казва Сиан Прайър, водещ съветник на Алианса за чиста Арктика, коалиция от организации с нестопанска цел, фокусирани върху Арктика и корабоплаването.
През декември Франция, Германия, Соломоновите острови и Дания предложиха Международната морска организация да изисква от корабите, пътуващи в арктически води, да използват „полярни горива“, които са по-леки и отделят по-малко въглеродно замърсяване от широко използваните морски горива, известни като остатъчни горива. Предложението включва стъпки, които компаниите ще предприемат, за да се съобразят с него, и географската област, за която ще се прилага – всички кораби, пътуващи на север от 60-ия паралел.
Забраната от 2024 г. за използване на вид остатъчен материал, известен като тежко гориво, в Арктика досега е имала само скромно въздействие, отчасти поради вратички в законодателството.
Опасенията относно замърсяването от корабоплаването са засенчени от геополитиката
Натискът за намаляване на черния въглерод, който според проучванията има 1600 пъти по-голямо затоплящо въздействие от въглеродния диоксид за период от 20 години, се случва във време на конфликт на интереси, както в международен план, така и между страните, които имат брегови линии в Арктика.
През последните месеци периодичните коментари на Тръмп за необходимостта от „владение“ на Гренландия, за да се засили сигурността на САЩ, повдигнаха много въпроси – от суверенитета на Гренландия до бъдещето на НАТО. Замърсяването и други екологични проблеми в Арктика останаха на заден план.
Тръмп, който нарече изменението на климата „най-голямата измама“, също се противопостави на глобалните политики, насочени към борба с него. Миналата година се очакваше Международната морска организация (IMO) да приеме нови разпоредби, които биха наложили такси за въглеродни емисии на корабоплаването, което според поддръжниците би накарало компаниите да използват по-чисти горива и да електрифицират флотилиите, където е възможно. След това обаче се намеси Тръмп, лобирайки усилено държавите да гласуват против. Мярката беше отложена с една година, като перспективите ѝ в най-добрия случай са несигурни. Предвид това е трудно да се очаква IMO да постигне бърз напредък по настоящото предложение за ограничаване на черния въглерод в Арктика.
Дори в арктическите държави, които са най-засегнати от черния въглерод и други видове замърсяване от корабоплаването, съществуват вътрешни напрежения около подобни разпоредби.
Исландия е добър пример. Докато страната е световен лидер в зелените технологии като улавянето на въглерод и използването на топлинна енергия за отопление, природозащитниците казват, че Исландия е постигнала по-малък напредък в регулирането на замърсяването в моретата си. Това е така, защото риболовната индустрия, една от най-важните за страната, има огромно влияние.
Островната държава не е заела позиция по предложението за полярни горива. В изявление Министерството на околната среда, енергетиката и климата на Исландия заяви, че предложението е „положително по отношение на целта и основното му съдържание“, но че е необходимо допълнително проучване. В изявлението се добавя, че Исландия подкрепя по-строги мерки за борба с емисиите от корабоплаването и намаляване на черния въглерод.
Трафикът на арктически кораби и емисиите на черен въглерод се увеличават
Замърсяването със сажди се е увеличило в Арктика, тъй като товарните кораби, рибарските лодки и дори някои круизни лайнери пътуват все повече във водите, които свързват най-северните части на Исландия, Гренландия, Канада, Русия, Норвегия, Финландия, Швеция и Съединените щати.
Между 2013 и 2023 г. броят на корабите, влизащи във водите северно от 60-ия паралел, се е увеличил с 37%, според Арктическия съвет, междуправителствен форум, съставен от осемте държави с територия в Арктика. През същия период общото разстояние, изминато от корабите в Арктика, се е увеличило със 111%.
Емисиите на черен въглерод също са се увеличили. През 2019 г. 2696 тона черен въглерод са били емитирани от кораби северно от 60-ия паралел в сравнение с 3310 тона през 2024 г., според проучване на Energy and Environmental Research Associates. Проучването установи, че рибарските лодки са най-големият източник на черен въглерод.
Установено е също, че забраната за тежко гориво от 2024 г. ще доведе само до малко намаляване на черния въглерод. Дерогациите и изключенията позволяват на някои кораби да продължат да го използват до 2029 г.
Екологичните групи и загрижените държави виждат регулирането на корабното гориво като единствения начин за реалистично намаляване на черния въглерод. Това е така, защото е вероятно да се накарат държавите да се съгласят да ограничат трафика. Примамката на риболова, добива на ресурси и по-кратките разстояния за корабоплаване е твърде голяма. Корабите могат да спестят дни при някои пътувания между Азия и Европа, като плават през Арктика.
И все пак пътят, известен като Северния морски път, е проходим само през няколко месеца от годината и дори тогава корабите трябва да бъдат придружени от ледоразбивачи. Тези опасности, съчетани с опасенията за замърсяване на Арктика, карат някои компании да обещаят да стоят настрана – поне засега.
„Дебатът около Арктика се засилва и търговското корабоплаване е част от тази дискусия. Нашата позиция в MSC е ясна. Ние не използваме и няма да използваме Северния морски път“, заяви Сьорен Тофт, главен изпълнителен директор на Mediterranean Shipping Company, най-голямата компания за контейнерни превози в света.
