Американският президент Доналд Тръмп отново разпали международното напрежение, след като насочи вниманието си към Гренландия и дори намекна за възможна анексия на острова, полуавтономен регион на Дания. Заплахите му обединиха европейските съюзници на САЩ срещу него, а датският премиер предупреди, че всеки опит за превземане би означавал край на НАТО. Напрежението е високо, а залозите – още по-високи.
Привлекателността на най-големия остров на Земята е неоспорима, съобщава BBC. През последните хилядолетия Гренландия е пленявала посетители – от Ерик Червения, основал първото европейско селище преди повече от хиляда години, до Съюзническите сили през Втората световна война, които използват изолираните ѝ брегове.
Но какво прави тази замръзнала и на пръв поглед безплодна земя на ръба на Арктика толкова привлекателна?
Гренландия като геоложка съкровищница
Детайлни картографски сътрудничества и проучвания, провеждани в продължение на повече от век, разкриват доказателства за значими минерални ресурси в Гренландия – включително редкоземни елементи и критични минерали, използвани в технологиите за зелена енергия, както и предполагаеми запаси от изкопаеми горива.
Но въпреки нарастващото вълнение около тази арктическа съкровищница, процесът на откриване, добив и транспортиране на минерали и горива е многопластово, международно и многодесетилетно предизвикателство.
На повечето карти Гренландия изглежда огромна, съперничеща по размер на Африка. Това е резултат от популярната проекция на Меркатор, която разтяга и уголемява териториите близо до полюсите, преувеличавайки техния размер. В действителност Гренландия е около 2 милиона кв. км – приблизително колкото Демократична република Конго.
Геологията на една древна земна маса
Навсякъде по Земята белезите на огромни периоди от време са записани в геологията. Изригвания на вулкани, бавно охлаждащи се магми, гигантски континентални сблъсъци и разкъсвания, които отварят нови океани – всички тези процеси са запечатани в скалите. Гренландия съдържа изключително подробна документация за историята на планетата.
„Историята на Гренландия датира толкова далеч във времето, колкото историята на почти всичко на Земята“, обяснява Катрин Гуденъф, главен геолог в Британската геоложка служба.
Тя уточнява, че Гренландия някога е била част от по-голям континент, включващ части от днешна Северна Европа и Северна Америка. Преди около 500 милиона години островът е бил част от суперконтинент, разположен между Европа и Северна Америка. Но Земята непрекъснато еволюира и преди около 60-65 милиона години суперконтинентът започва да се разпада, образувайки разлом, който постепенно се разширява и дава началото на Северния Атлантически океан.
Гренландия се отделя от Европа, дрейфува на запад и дори преминава през Исландската гореща точка – място, където разтопена лава извира на повърхността от от дълбоко под земната кора, подхранвайки вулканичната активност, която формира остров Исландия.
Днес Гренландия съдържа всичко – от докамбрийски скали в основата до съвсем млади ледникови седименти – всички потенциални носители на ценни ресурси.
Освен минералните ресурси, учените смятат, че Гренландия притежава значителни запаси на петрол и природен газ. От 70-те години на миналия век петролни и газови компании търсят древни резервоари край бреговете на островите, но досегашните опити не са довели до открития. Въпреки това геологията на континенталния шелф на Гренландия показва сходства с други находища на изкопаеми горива в Арктика.
Остров като „шоколадово яйце“
Гренландия често е сравнявана с Cadbury Creme Egg – популярното във Великобритания шоколадово яйце, подобно на познатите в България Kinder яйца, с твърда шоколадова обвивка и мека, кремообразна вътрешност – с външен, твърд ръб, обграждащ вътрешността от бяла тиня.
По-голямата част от острова е покрита от бавно течащия Гренландски леден щит, който се оттича към бреговата линия през редица изходни ледници. Само около 20% от острова е без лед, състоящ се от скалисти планини, фиордови скали и от време на време град с къщи в ярки цветове.
„Изследването на Гренландия, особено североизточната част, беше гореща тема преди 120-130 години. Откриват се различни минерали и започват да се появяват първите мини.“, казва Томас Финд Кокфелт, старши изследовател в Геоложката служба на Дания и Гренландия (GEUS).
През 1850 г. в югозападна Гренландия е открит минералът криолит -„ледът, който никога не се топи“, заради изключително високата си точка на топене. Заселниците започват да го добиват, след като научават за употребата му в производството на сода бикарбонат. По време на Втората световна война мината Ивитут снабдява съюзническите сили с криолит – ключов минерал за производството на алуминий, използван в самолетостроенето.
Геоложко картографиране
Сериозното геоложко картографиране на Гренландия започва след Втората световна война. След 20 години преходи по крайбрежието става ясно, че задачата е колосална.
„Ако разделите всички свободни от лед зони на Гренландия, вероятно ще получите около 200 картографски листа с мащаб от 1:100 000“, обяснява Томас Кокфелт.
Когато геолозите правят изчисленията, осъзнават, че при тогавашното темпо ще са необходими около 200 години, за да завършат картографирането. Затова преминават към по-едър мащаб и завършват първоначалните геоложки карти в началото на 2000-те. Оттогава GEUS усъвършенства картите, увеличавайки резолюцията.
Към днешна дата геолозите са завършили 55 карти с по-подробен мащаб. Паралелно с това се разширяват и усилията за картографиране под леда. Наскоро Кокфелт работи с геофизици върху карта на геоложките провинции – мащабни региони с отличителни характеристики под ледената покривка. Тези провинции дават насоки за потенциалните минерални ресурси. Но, както подчертава той, картите трябва да бъдат допълнително прецизирани с повече данни.
Глобалното търсене на критични минерали
Критично важните минерали са материали, които поддържат световната икономика, но стават все по-трудни за намиране. Те са особено важни за прехода към чиста енергия – експертите смятат, че търсенето на минерални и метални ресурси може да се учетвори до 2040 г., за да се задоволи търсенето на енергийни технологии. Всичко – от батериите за електрически превозни средства до вятърните турбини и соларните панели – изисква критични минерали.
Въпреки че много от тези ресурси се добиват в региони като Китай и Африка, има редици причини да се търсят нови места за добив – включително геополитически съображения, транспортна достъпност и икономически фактори.
Ан Мерилд, ръководител на отдела за устойчивост и планиране в университета в Олборг, Дания, отбелязва, че с изчерпването на мините в други части на света „находищата в Арктика стават по-интересни“. Макар да е вероятно критични минерали да се намират в Гренландия, не е ясно дали добивът им би бил икономически жизнеспособен. Тук идва ролята на проучването.
„Проучването на минерали е сред най-предизвикателните и рискови дейности, свързани с минното дело“, подчертава Саймън Джоуит, директор на Центъра за изследвания и икономическа геология „Ралф Дж. Робъртс“ в университета на Невада, Рино. Той отбелязва, че на всеки 100 проекта за проучване само един може да се превърне в действаща мина.
Ако проучванията разкрият потенциал за добив, средно са необходими около 10 години, за да се премине от откриването до реално производство, пояснява Джоуит.
„Всичко зависи от местоположението, инфраструктурата, разрешителните и всички останали стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се гарантира, че добивът ще се извършва по отговорен начин.“
Гренландия има забележителен недостиг на инфраструктура – извън градовете няма пътища или железопътни линии, които да пресичат провинцията.
„Придвижването не е лесно – не можете да карате камион по терена в Гренландия“, казва Джоуит.
Пътуването се осъществява по вода или въздух, а не с автомобил. Тази липса на установена инфраструктура може да се окаже сериозно предизвикателство за минните операции.
Обработката на минерали също е сложен процес. За разлика от златото, което често се среща в естественото си състояние в скалите, редкоземните елементи са заключени в сложни минерални структури, обяснява Гуденаф.
„Тези находища са много трудни за обработка и понякога са тясно свързани с уран или с други елементи, които може би не бихте искали да добивате.“
Ако даден минерал е свързан с радиоактивни елементи, мината може да бъде спряна още преди да бъде обработен и един грам материал. През 2021 г. Гренландия прие закон, ограничаващ количеството уран в добитите ресурси – мярка, която замрази разработването на мина за редкоземни елементи в Южна Гренландия.
Екологичните рискове
Настоящият парламент отразява опасенията на гренландците относно дълготрайните последици от добива. Три стари мини в Гренландия са причинили значителни щети върху околната среда, особено върху водите около острова. Мерилд обяснява, че при добива скалните отпадъци се разделят на две категории: скални отпадъци и хвостохранилища.
„Хвостохранилищата са най-замърсените остатъци, докато скалните отпадъци се считат за по-малко вредни“, казва тя.
Поради тази логика скалните отпадъци са били изхвърляни в реки и по бреговете. Но скалните отпадъци не са били безвредни.
„Нивото на тежки метали е било много високо в някои от скалните отпадъци“, отбелязва Мерилд.
Учените са открили повишени концентрации на метали във всичко – от паяци и лишеи до риби и двучерупчести в близост до мините.
Студените температури и ниската соленост около Гренландия правят възстановяването на околната среда болезнено бавно, а последиците все още могат да бъдат открити 50 години по-късно.
„Замърсяването на водата наистина засяга цялото снабдяване с храна на гренландците и възможността им да имат препитание, основано на риболов и лов.“, допълва Мерилд.
Климатични промени и ускорено топене на леда
Изменението на климата драстично засяга Арктика, като температурите се покачват близо четири пъти по-бързо от средното за планетата. Нови оценки показват, че ледената покривка на Гренландия губи 30 милиона тона лед на час. Макар отдръпването на вътрешния лед да разкрива повече заровени скали, Мерилд отбелязва, че топенето само по себе си не е основният двигател на засиления интерес към проучванията. В крайна сметка топенето на ледниците отнема много време.
Площта на арктическия морски лед намалява през последните пет десетилетия. Това създава парадокс за Гренландия – затоплящият се климат води до промяна в екосистемите, покачване на морското равнище и нарушаване на океанските течения, но същевременно отваря нови проходи през Северния ледовит океан. Това улеснява транспорта на критични минерали, използвани в технологиите за зелена енергия – което ще помогне за забавяне на климатичните промени.
Местните общности и въпросът за земята
Мерилд, която е израснала в Гренландия и продължава да работи там по различни проекти, отбелязва, че макар гренландците да не са против минните дейности, те имат основателни притеснения. Едно от тях е свързано със самата земя. В Гренландия правителството притежава и администрира земята от името на жителите.
„В този смисъл всеки притежава земята и едновременно с това никой не я притежава“, обяснява Мерилд.
Затова затворените частни минни обекти са културна аномалия, а разрешенията и ограниченията за достъп трябва да се обработват внимателно.
За да се насърчи сътрудничеството с международни компании и да се избегнат грешки, Мерилд казва, че гренландците трябва да участват в процеса на добив от началото до края.
„Хората виждат минното дело като възможност, но много от тях биха искали да участват в разработването, да бъдат съсобственици и да участват в планирането на проекта.“, посочва тя.
И така, Гренландия на път ли е да се превърне в следващия Див Запад? Премиерът на Дания Мете Фредериксен и неговите европейски съюзници, включително Обединеното кралство, Франция и Германия, подчертават, че това зависи от народа на Гренландия. Но международният интерес към острова едва ли ще намалее скоро.
