Природата е основата на всяка икономическа дейност. Всеки бизнес, във всеки сектор, в крайна сметка зависи от стабилността и производителността на природните системи. „Природната икономика“ признава тази взаимозависимост, разглеждайки природния капитал като критичен актив, който е в основата на глобалния просперитет. Чистата вода, плодородната почва и опрашването, наред с други елементи, представляват живата инфраструктура на нашите икономики, пише weforum.
Тези активи обаче бързо намаляват. Ускоряващите се климатични промени, загубата на биоразнообразие, замърсяването и неустойчивото използване на ресурсите – утежнени от нарастващата геополитическа и социално-икономическа нестабилност – тласкат планетата към опасни повратни точки, като наскоро преминаха планетарната граница по отношение на окисляването на океана.
Тези събития излагат световните пазари на ескалиращи системни и дългосрочни инвестиционни рискове. Всъщност над половината от световния брутен вътрешен продукт, чиято икономическа стойност се оценява на 44 трилиона долара, е умерено или силно зависим от услугите на природата.
Световният конгрес за опазване на природата, организиран от Международния съюз за опазване на природата (IUCN) в началото на октомври 2025 г., потвърди, че въпреки десетилетията усилия за опазване, светът остава на неустойчива траектория.
Има обаче основания за оптимизъм, ако над 1400 участници от правителства, бизнес и гражданско общество интегрират регенеративни практики в своите операции, може да се постигне значителен напредък. Според Световния икономически форум, природосъобразните бизнес модели биха могли да отключат 10,1 трилиона долара годишни възможности и да създадат 395 милиона нови работни места до 2030 г.
Основен фактор за състоянието на природата е здравето на нашия океан. Като най-големият въглероден уловител на планетата, абсорбиращ над 90% от излишната топлина от нашите емисии, океанът играе ключова роля в регулирането на климата. Той също така е в основата на препитанието на милиарди хора и осигурява пряка заетост на над 100 милиона души по целия свят.
За да постигнат значим напредък към регенеративно бъдеще, корпорациите трябва да включат позитивни за океана стратегии в своите бизнес модели.
Конференцията на ООН за океаните през юни 2025 г. подчерта ключова промяна – появата на нов наратив за синята икономика, който признава забележителната устойчивост на океанската икономика през последните няколко десетилетия и позиционира океана като ключов фактор за бъдещ устойчив растеж и създаване на работни места.
Компаниите вече внедряват иновации в това пространство – електрифициране на морския транспорт, възстановяване на мангровите гори като естествени крайбрежни защитни съоръжения, разширяване на технологиите за пречистване и обезсоляване на вода и инвестиране в регенерация на коралови рифове. За да се реализира пълният потенциал на регенеративната синя икономика, финансовите системи и инвестиционните модели също трябва да се развият.
Широчината и дълбочината на океанската икономика
Според определението на Световната банка, синята икономика се отнася до устойчивото използване, възстановяване и стопанисване на океанските и крайбрежните ресурси за генериране на икономическа стойност, като същевременно се запазва целостта на екосистемата. Оценена на приблизително 1,3 трилиона долара през 1995 г., синята икономика оттогава се е удвоила до 2,6 трилиона долара до 2020 г. и се очаква да се учетвори до 2050 г., което отразява нейния трансформативен потенциал.
Световният икономически форум, в сътрудничество с ORRAAA, Builders Vision и Katapult, публикува доклада „Making Waves in the Regenerative and Sustainable Ocean Economy“ и установи, че има шест критични устойчиви и регенеративни сектора на синята икономика със среден потенциал за глобални инвестиции от 550 милиарда долара годишно до 2030 г.:
Опазване на океана: Инвестиции в проекти за подобряване на биоразнообразието и устойчивостта в крайбрежните общности, създаване на бизнес възможности чрез защитени морски зони, екотуризъм, плащания за екосистемни услуги и син въглерод;
Устойчиво рибарство и аквакултури: Капиталови и технически ресурси за най-добри практики в областта на аквакултурите и дивите морски дарове и вериги за доставки, особено на развиващите се пазари и малките островни развиващи се държави, които могат да бъдат сертифицирани като устойчиви и да имат достъп до пазари с висока стойност в световен мащаб;
Кръгова икономика и сини технологии: Предприятия, които използват океанските активи или директно предотвратяват деградацията на океана чрез използване на иновативни нови техники или технологии, като например рециклиране на пластмаса и управление на отпадъците;
Възобновяема енергия, базирана на океана: Енергия на вълните, слънцето и приливите, където инвестицията осигурява иновации или уникално използва океана, без да се вреди на биоразнообразието;
Устойчива синя инфраструктура: Технологии и ефективност, включително зелени/сини решения за товарни и пътнически превози и зелени пристанища;
От билото до рифа: Инвестиции в интегрирани решения, включително селско стопанство, устойчиво горско стопанство и земеползване, като се признава значението на водосборните басейни и управлението на крайбрежните зони.
Разнообразието и размерът на тези решения подчертават океанската икономика като инвестиционна граница с висок потенциал, където се прогнозират бизнес възможностите да доведат до устойчив растеж, отвъд чисто природозащитната програма.
Финансиране на океана: Финансова възможност, а не филантропия
Днес по-малко от 1% от официалната помощ за развитие и под 1% от филантропския капитал са насочени към подкрепа на регенеративната синя икономика.
И все пак, решенията, позитивни за океана, представляват една от най-големите и най-недокапитализирани пазарни възможности за бъдещ растеж. Компаниите, които инвестират рано в иновации в синята икономика, ще бъдат по-добре подготвени да управляват рисковете, да укрепват устойчивостта на веригата за доставки и да се възползват от нови източници на устойчив растеж.
Вложителите на капитал често се оплакват от липсата на банково приемливи, готови за инвестиции проекти в регенеративната синя икономика. „Making Waves in the Regenerative and Sustainable Ocean Economy“ подчертава повече от 45 инвестиционни възможности, предназначени да вдъхнат доверие и да демонстрират жизнеспособността и дългосрочната устойчивост на проекти, позитивни за океана, особено в развиващите се икономики.
От 2018 г. насам броят на инвестиционните фондове, фокусирани върху океана, се е увеличил десетократно, като забележителни примери включват Глобалния фонд за коралови рифове, Outrigger Impact, Katapult Ocean, SWEN Capital Partners’ Blue Ocean Fund и Ocean 14 Capital Fund, наред с други.
Наред с това, иновативни финансови инструменти като Nautilus Blue Guarantee Company и Blue Finance Facility помагат за мобилизиране на капитал и дават възможност за инвестиции в голям мащаб.
Сините облигации също се очертават като най-новата граница на капиталовите пазари. Най-скорошният случай беше обявен от First Abu Dhabi Bank по време на Световния конгрес за опазване на природата на IUCN – облигация на стойност 20 милиона долара, предназначена да подпомогне опазването на морските ресурси, да защити бреговите линии и да подобри екосистемите със син въглерод.
В допълнение към описанието на фондове и инвестиционни платформи, достъпни за по-големи доставчици на капитал, докладът описва и над 25 казуса на конкретни инициативи и малки и средни предприятия.
Те представляват проекти, готови за инвестиции, което подчертава, че вече се оформя нарастващ набор от банково приемливи, позитивни за океана проекти.
Посланието е ясно – океанът вече не е нишов пазар за инвеститори с въздействие и филантропии. Той все повече се превръща в сектор с висок потенциал, където финансовата възвръщаемост е в съответствие с положителното въздействие върху природата.
