Пингвините, живеещи край бреговете на Южна Африка, гладуват масово на фона на свиващите се хранителни запаси, алармира Евронюз. Ново проучване на Южноафриканския департамент по горите, рибарството и околната среда и Университета в Екзитър установи, че между 2004 г. и 2011 г. около 62 000 африкански пингвина са починали в резултат на силен недостиг на храна.
Изследователите предупреждават, че популациите са намалели в две от най-важните размножителни колонии на вида (остров Дасен и остров Робен), като се смята, че около 95% от птиците, които са се размножили през 2004 г., са починали през осемгодишния период.
Африканските пингвини линеят всяка година, като сменят износените си пера и ги заменят с нови, за да запазят изолацията и водоустойчивостта си. През това време птиците трябва да останат на сушата и следователно не могат да ловуват. Периодът на линеене отнема около 21 дни, което означава, че пингвините първо трябва да се „угоят“.
„Те са еволюирали да се развиват бързо, а след това да гладуват прекалено много, докато тялото им метаболизира тези резерви и протеина в мускулите им, за да преминат през линеенето След това те трябва да могат бързо да възстановят телесната си форма. Ако храната е твърде трудна за намиране преди линеенето им или веднага след това, те няма да имат достатъчен резерв, за да преживеят гладуването“, обяснява д-р Ричард Шърли от Университета в Екзитър.
Изследователите казват, че точно това е опасността, пред която са изправени пингвините през последните няколко десетилетия, тъй като нарастващият недостиг на храна продължава да заплашва критично застрашения вид.
Как влияе изменението на климата?
Африканските пингвини разчитат на сардини като ключова храна за оцеляване. Въпреки това, за всяка година, с изключение на три от 2004 г. насам, биомасата на вида сардини Sardinops sagax край западното крайбрежие на Южна Африка е спаднала до 25% от максималното си изобилие (най-голямото възможно количество).
Проучването обвинява промените в температурата и солеността на западното крайбрежие на Африка за това, че хвърлянето на хайвера на рибите е по-малко успешно.
Голяма част от излишната топлина от емисиите на парникови газове се насочва към океаните ни, което ги прави най-големият въглероден уловител на планетата. Покачващите се температури обаче заплашват тази функция и рискуват да превърнат големи площи от уловители в източници на емисии.
Според експерти, повишаването на температурата на морската повърхност е скочило от 0,06℃ на десетилетие през 80-те години на миналия век до 0,27℃ на десетилетие сега в резултат на предизвиканите от човека климатични промени.
Промените в температурата и солеността всъщност са направили хвърлянето на хайвера на сардините край южното крайбрежие по-успешно, но по-голямата част от риболова остава на запад, което е довело до „високи нива на експлоатация“.
„Високите нива на експлоатация на сардини, които за кратко достигнаха 80% през 2006 г., в период, когато намаляваха поради промени в околната среда, вероятно са влошили смъртността на пингвините“, добавя д-р Шърли.
Ще помогне ли намаляването на прекомерния риболов на пингвините да се възстановят?
Изследователите казват, че подпомагането на популациите на пингвини в Южна Африка е трудно, тъй като необходимите подобрения в хвърлянето на хайвера на сардини зависят от условията на околната среда. Справянето с прекомерния риболов обаче може да бъде важна първа стъпка.
Д-р Шърли твърди, че управлението на риболовните стопанства, така че да не се експлоатират сардини, когато биомасата им е по-малка от 25% от максимума си, и да се позволи на повече възрастни да преживеят периода на хвърляне на хайвера, би могло да помогне на пингвините да се възстановят.
Усилията за опазване също могат да предложат решение и вече са въведени. Това включва използване на изкуствени гнезда, управление на хищниците и ръчно отглеждане на възрастни и малки.
