Този уикенд всички погледи се насочиха към Белем, където нациите се стремяха да постигнат окончателно споразумение на конференцията на ООН за климата. COP30 започна с големи надежди за исторически резултат, дори само заради факта, че се провежда непосредствено до тропическите гори на Амазонка, ключов регулатор на климата, пише Евронюз.
Това беше и първата дискусия на ООН за климата, на която делегация от САЩ напълно отсъстваше, след противоречивото решение на Доналд Тръмп да се откаже от Парижкото споразумение. В същото време харизматичният авторитет на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва подхранваше натиска за амбициозно окончателно споразумение. Но дали нещо от това всъщност помогна в крайна сметка – и какво всъщност постигнаха двете седмици напрегнати преговори?
Без ангажимент за постепенно премахване на изкопаемите горива
Въпреки че преходът от изкопаеми горива първоначално не беше в официалния дневен ред на COP30, политическият импулс около въпроса бързо го превърна в гореща точка на дискусия по време на преговорите. Някои държави се надяваха да се насочат към пътна карта за този преход. Всъщност, те се надяваха да създадат ръководство към пътна карта, където всяка държава може да си постави свои собствени цели.
Повече от 90 държави, включително Обединеното кралство, Германия и Нидерландия, подкрепиха идеята за пътна карта, като Лула да Силва също призова светът да „започне да мисли как да живее без изкопаеми горива“. Въпреки нарастващата подкрепа, всички споменавания на изкопаеми горива бяха премахнати от споразумението в последните часове на срещата на върха, като богати на петрол държави като Саудитска Арабия блокираха ангажимента.
Това предизвика силна негативна реакция. Дъг Уиър от Обсерваторията за конфликти и околна среда твърди, че окончателният текст е „морален провал“ за общностите, които вече са изправени пред най-тежките последици от изменението на климата.
Има ли все още надежда за бъдеще без изкопаеми горива?
Въпреки че изкопаемите горива са пропуснати от Global Mutirão – което означава колективно усилие на португалски – анализаторите твърдят, че все пак между редовете се забелязва повод за оптимизъм. Споразуменията на срещата на върха на ООН изискват консенсус от всички страни – това са близо 200 държави – което означава, че напредъкът често е бавен и постепенен. Сега изглежда, че по-амбициозните страни настояват за пътна карта за постепенно премахване на изкопаемите горива вече извън процеса на COP.
Лула използва заключителната трибуна, за да повтори необходимостта от пътна карта за отказ от изкопаемите горива, като стартира работна група, която кани повече от 85 държави доброволно да очертаят своите планове за преход към чиста енергия. Той публично подкрепи конференцията на Колумбия за постепенно премахване на изкопаемите горива, която ще бъде организирана съвместно с Нидерландия през април следващата година.
„Конференция на истината“
Борбата с дезинформацията за климата се оказа по-малко противоречива, като всички преговарящи страни признаха необходимостта от засилване на целостта на информацията за ефективни действия в областта на климата.
Признаването на целостта на информацията в сделката на COP30 беше описано като „силен политически сигнал“ за важността на точната информация, защитата на климатичната наука и излагането на интересите на частния сектор – особено на големите технологични компании и рекламната индустрия – за ограничаване на безотговорното съдържание.
Това е първият път, когато държавите официално се ангажират да защитават целостта на информацията и да се борят с дезинформацията за климата.
Обезлесяването остава на заден план
Въпреки че COP30 се проведе сред символичния фон на белите дробове на Земята, министърът на околната среда на Бразилия Марина Силва не успя да включи пътна карта за прекратяване на обезлесяването в основното споразумение.
Ангажиментът беше отменен, след като беше обвързан с пътната карта за изкопаемите горива, която се сблъска с твърда опозиция от така наречените петродържави. Някои критици смятат, че това е стратегически саботаж от страна на бразилското външно министерство, което отдавна продава петрола на страната в чужбина.
Бразилия обаче представи инвестиционен фонд на стойност милиарди долари, наречен „Инструмент за вечна тропическа гора“. Тази инициатива, която е извън компетенциите на ООН, има за цел да плаща на държавите, за да поддържат дърветата здрави.
Германия вече се ангажира да внесе 1 милиард евро през следващото десетилетие в Механизма за вечна тропическа гора, докато Норвегия обеща приблизително 2,5 милиарда евро под формата на заеми за период от 10 години, при условие че повече донори последват примера ѝ.
Утрояване на фонда за климата
Държавите се споразумяха да утроят финансирането за адаптиране към изменението на климата, като богатите държави предоставят средства, за да помогнат на развиващите се страни да се защитят от последиците от глобалното затопляне.
Въпреки че това бележи значителен напредък спрямо предишното обещание за удвояване на средствата, целта от 105 милиарда евро годишно беше отложена с пет години до 2035 г.
Какво следва?
Бразилия е решена да запази инерцията, когато става въпрос за предоставяне на пътни карти за обезлесяване, тъй като очаква други държави да допринесат за фонда ѝ за дъждовните гори и да преодолеят настоящия ѝ инвестиционен недостиг.
Преходът към чиста енергия ще бъде в епицентъра на конференция през април следващата година, която има за цел да събере правителства, експерти, лидери в индустрията и коренното население, за да очертаят „правни, икономически и социални пътища“ за справедливо премахване на изкопаемите горива. Колумбия и Нидерландия ще бъдат съвместни домакини на събитието на 28-29 април в Санта Марта, като министърът на околната среда на Колумбия Ирене Велес Торес ще заяви, че разговорът за изкопаемите горива „не е приключил на COP30“.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че е постигнат напредък на тазгодишното събитие COP30. Той също така изтъкна, че става все по-трудно да се осигурят споразумения.
„Не мога да се преструвам, че COP30 е предоставила всичко необходимо. Разликата между това къде сме и това, което науката изисква, остава опасно голяма“, заяви Гутериш.
Думите му отсега създават известна несигурност относно това дали по-строги ангажименти ще бъдат приети на COP31, която ще се проведе в Турция следващата година, като Австралия ще поеме ролята на председател на преговорите.
