Светът постигна ново споразумение за климата на срещата на върха COP30 в Бразилия, което предвижда утрояване на финансирането, за да се помогне на страните да се адаптират към все по-тежките климатични въздействия. Държавите обаче не успяха да се споразумеят за пътна карта за отказ от изкопаемите горива, след като дълбоко вкоренени разделения заплашиха да провалят преговорите, предава CNN.
Споразумението дойде след повече от две седмици все по-напрегнати преговори между представители на повече от 190 държави в пристанищния град Белем, известен като вратата към Амазонка. Към финала разногласията достигнаха такова ниво, че имаше опасения, че срещата на върха ще се провали без сделка. Преговорите се проточиха с времето, тъй като десетки държави се противопоставиха на документ, който не споменаваше изрично прехода от петрол, въглища и газ – двигателите на климатичната криза.
Окончателният текст не съдържа споменаване на изкопаеми горива, което сигнализира за отстъпление от консенсусни споразумения, сключени само преди две години. В същото време повече от 80 държави, включително Колумбия, Обединеното кралство и Франция, изразиха подкрепата си за пътна карта за преход от изкопаеми горива, надграждайки ангажимент, поет на COP28 в Дубай през 2023 г. Силната опозиция от страна на петродържавите – включително Саудитска Арабия и Русия – и други потребители на тежки изкопаеми горива обаче попречи на постигането на консенсус.
Президентът на COP30 Андре Кореа до Лаго заяви, че като част от постигането на споразумението, председателството на COP в Бразилия ще изготви странични текстове, в които ще бъде подробно описана глобална пътна карта за отказ от изкопаеми горива и справяне с обезлесяването, която не всички държави са одобрили.
Този неортодоксален ход имаше за цел да покаже, че въпросите на всички държави са били чути на срещата на върха и да позволи на COP потенциално да надгради формулировката в бъдещи преговори.
След като споразумението беше обявено, множество развиващи се страни се обявиха против него, включително Колумбия, която официално възрази срещу липсата на включване на препратка към изкопаемите горива.
Напредък
Все пак на COP30 беше постигнат известен напредък. По-богатите страни се съгласиха да работят за утрояване на наличните средства, за да помогнат на уязвимите от климата страни да се адаптират към опустошенията на глобалното затопляне – потенциална цел от 120 милиарда долара годишно до 2035 г., които да излязат от фонда от 300 милиарда долара, за който се договориха на миналогодишната COP30.
Споразумението на срещата на върха включваше и споразумение за план за „справедлив преход“ – идеята, че с отдалечаването на света от изкопаемите горива, работниците в тези индустрии не трябва да бъдат изоставени, а вместо това да им се помогне да си намерят по-чисти работни места. Този план обаче не получи конкретно финансиране.
Имаше и разочарование от някои, че не е направено повече за укрепване на националните климатични планове на страните, които определят с колко държавите ще намалят замърсяването на климата през следващото десетилетие.
Анализ на тези планове от ООН установи, че колективно те биха постигнали само около 12% намаление на замърсяването, което затопля планетата. Това е далеч под 60%, необходими за запазване на международно договорената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
Тази среща на върха в много отношения беше разглеждана като тест за мултилатерализма, особено след като САЩ отсъстваха от процеса, а администрацията на Доналд Тръмп отказа да изпрати делегация. За някои експерти фактът, че изобщо е постигнато споразумение, показва, че глобалната климатична дипломация е все още жива.
„Десет години след знаковото Парижко споразумение, срещата на върха в Бразилия доказа, че процесът работи. Макар и далеч от необходимото, резултатът от Белем е значителен напредък. Въпреки усилията на големите държави производителки на петрол да забавят зеления преход, мултилатерализмът продължава да подкрепя интересите на целия свят в справянето с климатичната криза“, заяви бившият германски пратеник по въпросите на климата Дженифър Морган.
