В дните след потушаването на якобитското въстание в Англия през 1716 г., странни светлини били забелязани да се прокрадват по нощното небе. Те са описвани като „чист пламък“, „нещо, наподобяващо тръбите на орган“ и „душ от кръв“, а интерпретациите варират от гиганти с пламтящи мечове до армии, сражаващи се в небето.
По време на якобитското въстание католическите Стюарти, лишени от трона, се стремели да си върнат английския трон от протестантската монархия, а тълкуването на тези видения зависело от политическите и религиозните убеждения на всеки човек.
Както отбелязва един английски духовник и писател от онова време, някои гледат на „зловещия непознат“ с тревожно удивление. Други, добави той, „четат в ослепителния му вид съдбата на народите и падението на кралствата“.
Най-древните тълкувания
Допреди няколко десетилетия се смяташе, че най-ранното споменаване на полярното сияние е от Китай, датиращо от 193 г. пр.н.е., когато император от династията Западен Дзин пише, че „небето се е отворило на североизток“.
Днес обаче учените откриват още по-древни възможни препратки -от „Метеорологика“ на Аристотел от около 330 г. пр.н.е до вавилонски и асирийски клинописни плочки, описващи „червено сияние“ и „червено небе“ като поличби за царете.
Най-старото известно споменаване може би се съдържа в „Бамбукови анали“ – китайска хроника от началото на Х век пр.н.е, написана върху бамбукови листа и описваща „петцветно“ нощно събитие.
Изследователите могат да направят обосновани предположения, че тези поетични описания са на полярно сияние, като съпоставят историческите сведения с научни данни, например минала слънчева активност и позицията на изместващото се магнитно поле на Земята, и като изключат други възможни небесни явления.
Огън, кръв и смърт: Сиянието в арктическите култури
Споменатите примери са забележителни, защото предоставят свидетелства от места, където полярното сияние рядко се наблюдава. Но за хората, живеещи на високи географски ширини – Исландия, Гренландия, Северна Скандинавия, Аляска, Канада и Северна Русия – Северното сияние е обичайно явление. Там то отдавна е част от по-широк мироглед, свързващ човека с природата. В някои общности то се свързва с предци, шамански сили или предупреждения.
Саамските традиции включват съвети да се пази тишина, когато сиянието се появи, жените да покриват косите си, а децата да се прибират навреме – разказвали са им, че сиянието играе футбол с човешки глави.
Междувременно пълното величие на южното сияние – aurora australis – се наблюдава предимно от пингвини, но понякога е видимо и за хора, които живеят в далечния юг. В традициите на Първите нации тълкуванията на сиянието често се свързват с кръв, огън и смърт, като в някои общности то е табу и може да бъде тълкувано само от старейшини.
Различните имена на феномена
Въпреки богатството от исторически алюзии, съвременното име на aurora borealis е измислено едва през XVII век. Първите известни записани споменавания идват от италианския астроном и физик Галилео Галилей, който в своя труд от 1619 г. „Разсъждение за кометите“, споменава Аврора – богинята на зората в римската митология, и Борей – гръцкия бог на бурите и северния вятър. Южният еквивалент, aurora australis, е наречен на Аустер – римския бог на южния вятър.
Други наименования на феномена разкриват как той е възприеман в различни култури. Във финландска Лапландия Северното сияние се описва като движение на опашката на полярна лисица през снежна преспа – история, която и до днес е закодирана във финландското му име „revontulet“ („лисичи огньове“). В шетландския диалект те са „радостните танцьори“ – „mirrie“ (като „mirr“ означава „да блещукам“).
Саамската дума „guovsahasat“ се превежда като „светлините, които можете да чуете“, обяснява Фиона Амери, научен сътрудник по история и философия на науката в университета в Кеймбридж, Великобритания. Това е препратка към странните звуци, които хората съобщават, че понякога чуват заедно с визуалните ефекти на сиянието. „За тези хора звукът и визуалните ефекти са напълно преплетени.“
Светлини на вярата и политиката
В райони, където странни светлини се появяват само от време на време в небето, хората често реагират различно от тези, живеещи в места, където сиянието е редовно явление. Понякога то се тълкува дълбоко политическо или религиозно значение. По време на Американската война за независимост през 18 век, например, уелският поет Хю Джоунс интерпретирал наблюденията на сиянието като знак, че Великобритания трябва да поддържа протестантската вяра и да сключи мир с Америка.
След наблюденията през 1716 г. по време на Якобитското въстание, астрономът Едмънд Халей (на когото е кръстена известната комета) описва „изненадващата поява“ на тези светлини и се опитва да обясни техния научен произход. Въпреки това, когато сиянието съвпада и с окончателното изгряване през 1745 г., виденията на светлини на север отново се интерпретират като божествени – друг уелски поет ги описва като arwyddion cryfion Crist („силните знаци на Христос“).
“Тези примери показват как хората проектират духовно или политическо значение върху природно явление като полярното сияние, особено в периоди на катаклизми или несигурност.”, отбелязва Катрин Чарнел-Уайт, изследовател по уелски и келтски изследвания в университета Абъристуит, Уелс.
От истории към научни прозрения
Колкото и фантастични да изглеждат някои от тези истории за съвременния читател, те разкриват културните нагласи към природните явления и подпомагат научното разбиране.
Звуците, дълго смятани за психологически феномен, днес се разглеждат като резултат от освобождаване на статичен заряд. Историите помагат на учените да изучават слънчевия цикъл и геомагнитните бури, които могат да нарушат комуникационни и навигационни системи.
Въпреки напредъка, митове продължават да съществуват – като например този, че японски туристи пътуват до Скандинавия, за да заченат дете под сиянието. Макар и вероятно измислен, този разказ се поддържа от туристически оператори и може да се е превърнал в самоизпълняващо се пророчество.
Светлини, които разказват истории
Докато науката продължава да разкриват тайните на полярното сияние, остава още много за откриване относно начина, по който хората по света го възприемат. Всъщност, експерти споделят пред Би Би Си, че вероятно съществуват и други прекрасни истории, които са силно пазени в общностите или изгубени завинаги, тъй като местните езици постепенно изчезват.
