Депозитната система (система за връщане на депозити за отпадъци от опаковки) е най-ефективният метод за събиране на рециклируеми материали, при който има над 90% събираемост на опаковките след консумация. Въвеждането на депозитната система в България ще отнеме няколко години, но все още не е ясно кога системата ще започне да функционира. Преди година в интервю за ESGnews.bg от Министерство на околната среда и водите заявиха, че системата ще стартира на национално ниво през 2026 г.
България планира да въведе схемата държавен оператор, при която държавата се грижи за събираемостта на опаковките и управлява паричните потоци. Но дали това е най-ефективният модел на управление и дали той ще проработи в страната ни?
Към момента 18 държави в Европа са въвели депозитна система и 16 от тях имат системи, които се финансират и управляват от индустрията. Резултатите от този тип управление са показали значителни резултати във времето.
“Доказано е, че добре функциониращите депозитни системи в Европа са частни и управлявани от индустрията. В 15 от 18 държави операторите на депозитните системи са неправителствени организации, създадени от производители и търговци. Ако депозитната система се въведе като държавна в България, това означава, че ще има политическо влияние. В Европа единствената държава с подобна система е Хърватия и резултатите показват, че има твърде много бюрокрация и процедурите се бавят”, коментира Анна Ларсон, директор в RELOOP (международна неправителствена организация специализирана в изследването, разработването и въвеждането на системи за устойчиво управление на ресурсите) по време на семинара „Въвеждане на депозитната система за опаковки от напитки в България – устойчив европейски модел“.
Според анализа на Reloop, представен по време на събитието, държавно управляваните системи биха застрашили постигането на по-добри екологични резултати, биха били по-малко финансово ефективни и не са съвместими с европейското законодателство. В същото време, системите, управлявани от индустрията, постигат до 90% нива на събираемост на опаковки от напитки в рамките на три години.
Анна Лорен подчерта, че ако индустрията се грижи за депозитната система, тя би имала голям успех, но ако това е държавата, би се получил голям конфликт.
„Европейският опит показва, че когато индустрията управлява депозитната система, тя е прозрачна, самофинансираща се и изключително ефективна по отношение на разходите“, обясни още Ларсон.
Изпълнителният директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) Жана Величкова добави, че в схемата държавен оператор няма кой да одитира и да разкрива информация къде ще отиват паричните потоци. Тя заяви също, че индустрията е подготвена и обединена около необходимостта от изграждане на национална депозитна система по доказан устойчив европейки модел.
„Нашата цел е да реализираме система, която да бъде прозрачна, ефективна, управлявана от задължените по закон производители и търговци, и която реално да постига високи екологични резултати, без да натоварва държавния бюджет“, поясни Величкова.
Липса на диалог между индустрията и държавата
В България функционират 162 предприятия за безалкохолни напитки, които генерират над 381 млн. лв. приходи. Индустрията обаче не е част от процеса по въвеждане на депозитната система. Работната група към МОСВ, която стартира своята дейност през февруари 2022 г., е закрита в края на миналата година и оттогава те нямат информация какво се случва.
“Виждаме една пропаст, която съществува между индустрията и държавата. Ние, в индустрията имаме синхрон, защото имаме интерес тази система да работи добре. В момента плащаме три такси за боклука, а когато депозитната система стане факт, това няма да бъде така. Ако не приемем тази система по-скоро, ще търпим и доста наказателни процедури от ЕК, които ще платим ние, данъкоплатците”, обясни Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България.
Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия, заяви, че предимството на България, че въвежда депозитната система толкова късно е, че тя може да се поучи от опита на останалите държави.
“Защо държавата иска да влезе в тази система – защото вижда начини да печели от нея. Системата трябва да се ползва от българските граждани, а бизнесът трябва да има предвидимост”, каза той.
По думите му търговията на дребно е многолика и е сложна задача да се реши как ще функционира депозитната система в по-малките обекти, които са наистина много.
“Важно е да има възможност за ползване на споделени точки. Как всичко това ще направи държавата, наистина не знам. Моделът в Хърватия показва, че държавата не се справя добре. Страната е прехвърлила задачата на частен оператор, близък до властта, който изпълнява ролята на системен оператор. Той открито вдига таксите на търговците и използва модел, с който да събира допълнителни такси”, добави Николай Вълканов.
Несъответствие в данните за отпадъците
Ива Димитрова, координатор Депозитна система от Сдружение „За Земята“, обясни, че съществува голямо несъответствие в данните за отпадъците на национално ниво. Тя даде за пример 2022 г., когато НСИ отчита 148 367 тона пластмасови опаковки, а данните на Организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) отчитат 105 359 тона.
“43 000 тона, или 30% пластмаса “липсват” в отчетите. Данните на институциите не съвпадат, а това е доказателство за липса на прозрачност и контрол”, каза Ива Димитрова.
Тя обясни още, че в отчетите към ЕС за 2019 г. България показва 61,4% оползотворяване на опаковки, но реалните резултати на общините показват, че те не постигат дори 10% рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло.
„Ако държавата е едновременно оператор и регулатор, това предизвиква очевиден конфликт на интереси. Кой ще санкционира държавното дружество, ако не постигне заложените цели? Защо трябва да се харчат средства от държавния бюджет за изграждане на системата, като бизнесът вече е заявил готовност да осигури финансирането ѝ?“, коментира Димитрова.
Според нея, между 2015 г. и 2024 г. у нас са изхвърлени над 760 000 тона пластмасови опаковки, което е ресурс на стойност над 136 милиона евро. Конкретно за 2024 г. Сдружението изчислява, че 207 броя са опаковките от напитки, на глава от населението, които не са били рециклирани.
ESGnews.bg изпрати въпроси до Министерство на околната среда и водите (МОСВ) във връзка с въвеждането на депозитната ситема в България. Продължаваме да следим темата с интерес!
