Според нов доклад, последиците от климатичната криза за здравето носят дълбоки икономически последици за бизнеса по целия свят. Климатичните рискове, включително недостигът на вода и екстремните метеорологични явления, съчетани със съществуващите здравни уязвимости, ще доведат до по-лоши здравни резултати за населението – и те ще бъдат усетени непропорционално от най-уязвимите групи или тези в неравностойно положение.
Без адаптация, здравните рискове, обусловени от климата, биха могли да струват на световната икономика поне 1,5 трилиона долара загубена производителност до 2050 г. в хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство, застроената среда и здравеопазването, отбелязва докладът на Световния икономически форум „Изграждане на икономическа устойчивост на здравните последици от изменението на климата“.
Изследването разглежда сложната взаимовръзка между климатичните рискове, здравните и икономическите последици и представя рамка за действие, която да помогне на бизнеса да реагира. И макар справянето с рисковете, свързани с климата и здравето, да е неотложно предизвикателство, то установява, че има значителни възможности за организациите, които действат.
„Опасна празнина“
Докладът подчертава, че днес по-малко от 5% от глобалното финансиране за адаптация към климата е насочено към здравна защита – „опасна празнина“, която според него също така предоставя възможност за действия от частния сектор.
Докладът се фокусира върху икономически сектори, които ще бъдат силно изложени на заболявания и смъртни случаи на работниците поради рискове, свързани с климата и здравето, между 2025 и 2050 г. Те включват хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство, застроената среда и здравеопазването, като някои от икономическите разходи за бизнеса са оценени по-долу:
Хранително-вкусова промишленост и селско стопанство – 740 милиарда долара загуби на работна сила между 2025 и 2050 г.
Застроена среда – най-малко 570 милиарда долара загуби между 2025 и 2050 г.
Здравеопазване – най-малко 200 милиарда долара загубена продукция поради заболявания, свързани с климата, сред работниците, и допълнителна тежест от 1,1 трилиона долара за лечение поради климатичната криза до 2050 г.
Тези икономически разходи ще бъдат обусловени от влошаване на здравните резултати поради фактори, включително увеличен брой наранявания, нарастване на заболяванията, свързани с топлината и водата, векторно предавани болести като малария, по-високи нива на недохранване и повишени нива на незаразни заболявания, включително астма, диабет и сърдечно-съдови заболявания.
На свой ред тези здравни резултати ще окажат значително въздействие върху производителността, веригите за доставки и разходите за правене на бизнес.
Справяне с рисковете, свързани с климата и здравето
И така, как трябва да реагират предприятията? Докладът предоставя серия от интервенции, които според него се отнасят не само за анализираните сектори, но и за всички области на икономиката. Той предлага разширяване на здравните осигуровки за служителите, за да обхванат условията, обусловени от климата, осигурявайки по-здрава и по-продуктивна работна сила; прилагане на предпазни мерки за здраве при работа, като например решения за охлаждане или модифицирани работни практики, в региони, уязвими от климатичните въздействия; извършване на оценка на климатичния риск и непрекъснато наблюдение на рисковете, свързани с климата и здравето.
Той също така предлага инвестиране в изследвания, свързани с климата и здравето, за изграждане на източници на данни, които идентифицират коренните причини за свързаните с климата заболявания; защита на критични системи, включително както изградена, така и екологична инфраструктура; създаване на планове за подготовка и реагиране на свързани с климата здравни извънредни ситуации; обучение на работниците и общността относно свързаните с климата здравни опасности; мащабиране на здравнозащитни продукти и услуги, които намаляват дългосрочните здравни тежести по цялата верига на стойността.
В доклада се добавя, че бизнесите, които се адаптират бързо, за да отговорят на нарасналото търсене на стоки и услуги, които защитават здравето на хората, могат да получат конкурентно предимство, като същевременно подобрят здравните резултати за клиентите и общностите. Примерите включват устойчиви на климатични промени сгради, системи за мониторинг на климата, задвижвани от изкуствен интелект, и по-здравословни храни.
Аргументи за проактивна адаптация
Въпреки че институциите във всеки сектор могат да действат за смекчаване на въздействието на рисковете, свързани с климата и здравето, никоя индустрия не може да се справи с предизвикателството сама, се казва в доклада.
Дългосрочната устойчивост ще изисква координирани действия чрез подкрепящи политики, усъвършенствани системи за данни за климата и здравето и иновативни модели на финансиране за мобилизиране на капитал.
Бизнес аргументите за това, заключава докладът, са ясни: проактивната адаптация е по-рентабилна от спонтанния отговор на ескалиращите смущения – и организациите трябва да работят за включване на устойчивостта, свързана с климата и здравето, в основната бизнес стратегия още днес.
