Глобалното затопляне, причинено от човека, е предизвикало два от всеки три смъртни случая от жега в Европа през това лято, установи ранен анализ на смъртността в 854 големи града. Епидемиолози и климатолози отдават 16 500 от 24 400 смъртни случая на жегата от юни до август по време на изключителните горещини, причинени от парникови газове.
Бързият анализ, който се основава на изпитани методи, но все още не е представен за експертна оценка, установи, че климатичните промени са направили градовете средно с 2,2°C по-топли, което значително е увеличило броя на смъртните случаи от опасно горещото време.
„Причинно-следствената връзка от изгарянето на изкопаеми горива до нарастващите жеги и повишената смъртност е неоспорима. Ако не бяхме продължили да изгаряме изкопаеми горива през последните десетилетия, повечето от приблизително 24 400 души в Европа нямаше да умрат това лято“, казва Фридерике Ото, климатолог в Imperial College London и съавтор на доклада.
Учените са използвали локални зависимости между температурата и смъртността, за да моделират свръхсмъртността през най-горещите месеци на годината и са сравнили резултатите си – които обхващат градове, където живее почти една трета от европейското население – с хипотетичен свят без никакви климатични промени. Те са установили, че допълнителната топлина е причина за около 68% от очакваните смъртни случаи.
Възрастните хора са най-силно засегнати
Възрастните хора са най-силно засегнати от екстремните температури, като 85% от починалите са над 65-годишна възраст и 41% над 85-годишна възраст, установява още проучването.
„По-голямата част от смъртните случаи от топлина се случват в домове и болници, където хората със съществуващи здравословни проблеми са доведени до краен предел. Но топлината рядко се споменава в смъртните актове“, посочва Гарифалос Константинудис, епидемиолог в Imperial College London и съавтор на изследването.
Той посочи още, че рискът за общественото здраве от жегата продължава се подценява, въпреки опасностите.
„Никой не би очаквал някой да рискува живота си, работейки при проливни дъждове или ураганни ветрове. Но опасната жега все още се третира твърде небрежно“, заяви Константинудис.
Готовност на европейските градове
Европейските градове са по-добре подготвени да се справят с екстремни горещини, отколкото през 2003 г., когато опустошителна гореща вълна уби 70 000 души, но службите за спешна помощ се борят да се справят с покачващите се температури и застаряващото население.
Лекарите призоваха за местни планове за действие, когато ударят горещи вълни, за повече зелени площи в градовете, които са по-горещи от околностите, както и за климатизация за уязвимите групи, като например жителите на домове за пенсионери.
Мадлен Томсън, експерт по адаптация в Wellcome, здравна организация с нестопанска цел, която не е участвала в проучването, заяви, че новите данни показват, че „никой град в Европа не е имунизиран“ срещу смъртни случаи от екстремни горещини.
„Ако не действаме сега, броят на жертвите ще се увеличи. Трябва спешно да премахнем изкопаемите горива и да приложим политики, които защитават най-застрашените от все по-смъртоносни горещи вълни“, казва тя.
