Чавдар Маринов е главен изпълнителен директор на Carbonsafe, първата компания в Европа, която е сертифицирала отстранявания на СО2 и реализирала сделки с въглеродни кредити, добити от органичен почвен въглерод.
Чавдар Маринов има години опит в лидерството и екологичните проекти, фокусирани върху улавянето на въглерод в земеделските почви. Разговаряхме с него за стратегическата визия на компанията, иновациите и въздействащите решения за по-зелено бъдеще, както и за ползите от внедряване на устойчиви решения и цената на въглеродните кредити.
Г-н Маринов, Вашата компания е създала собствена методология за отчитане и повишаване на нивото на почвения въглерод. Защо трябва да се повишава въглеродът в почвата?
Почвеният въглерод е от съществено значение за „здравето“ на земеделските земи. По същество, въглеродът е основна съставна част на органичната материя и участва в нея с около 42%. Колкото повече органичен въглерод се съдържа в почвата, толкова по-добре тя задържа вода, по-плодородна е и има по-добра структура.
В допълнение, повишаването на въглерода в почвата играе ключова роля в борбата с климатичните промени, тъй като почвата може да действа като естествен въглероден резервоар, улавяйки и съхранявайки въглеродния диоксид (CO₂) от атмосферата. С намаляването на почвената деградация и повишаването на въглеродното съдържание, ние постигаме двоен ефект – по-добри добиви за фермерите и намаляване на въглеродните емисии на глобално ниво.
Какво печели един земеделски производител от внедряването на подобна методология?
Няколко са ключовите ползи за земеделците. Една от тях е по-високо плодородие и по-добри добиви. Почвите, богати на органичен въглерод, имат по-добра структура и задържат повече вода, което намалява нуждата от минерални торове и напояване.
Друга съществена полза е финансова възвръщаемост. Участвайки в нашата програма, фермерите могат да генерират въглеродни кредити, които след това се реализират на доброволния въглероден пазар. Това създава допълнителен приход без да се намалява основното производство, а дори наблюдаваме и увеличение на добивите с около 4-5%.
Подобряването на почвеното здраве помага на земеделските стопанства за адаптация към климатичните промени – да бъдат по-устойчиви на суши, ерозия и други климатични предизвикателства. Чрез прилагането на регенеративни земеделски практики, фермерите имат дългосрочна устойчивост. Те не само опазват земите си, но и повишават стойността на своите стопанства.
Какво представлява самата методология и на какъв принцип разработвате стратегиите за количеството въглерод в почвите за вашите клиенти?
Нашата методология или валидиран стандарт. Carbonsafe е верифициран от независима трета страна (независим одит, притежаващ съответната акредитация) и е напълно съобразена с международните стандарти, като ISO 14064 и доброволните рамки на VCMI за измерване и отчитане на почвения въглерод. Carbonsafe е първата компания в Европа, която е сертифицирала отстранявания на СО2 и е реализирала сделки с въглеродни кредити, добити от органичен почвен въглерод чрез земеделски дейности.
Предлагаме ex-post въглеродни кредити, което означава, че емисиите вече са редуцирани или погълнати от почвите и са надеждно сертифицирани, преди да достигнат до купувача. Това гарантира, че всяка покупка представлява доказано въздействие, а не обещание за бъдещи резултати.
Използваме реални измервания на почвата, а не математическо моделиране, което означава, че разчитаме на научно доказани данни, а не на прогнози. Определяме базова линия за всяко стопанство чрез вземане на геореферирани почвени проби в три дълбочини със специализирани сонди, по акредитиран протокол. Лабораторното изпитване на почвите се извършва от акредитирани лаборатории.
Целият процес се управлява от специализиран софтуер. Проследяваме промените в съдържанието на въглерод във времето, като гарантираме, че само реално постигнатото улавяне на въглерод се признава т.е. сертифицира и се възнаграждава. Ние разработваме персонализирани стратегии за фермерите, като ги насочваме към най-добрите практики за улавяне на въглерод, като намалени обработки на почвата, управление на растителните остатъци, внедряване на покривни култури и оптимизиране внасянето на хранителни вещества.
Кои са основните предизвикателства при прилагането на методологията в България?
Едно от най-големите предизвикателства е ограничената информираност на фермерите относно въглеродното земеделие и възможностите, които то предоставя. Много стопани все още не са запознати с ползите от тези практики, нито с начина, по който могат да монетизират улавянето на въглерод.
Друг ключов фактор е регулаторната несигурност – в момента няма официална национална рамка за въглеродните кредити, което създава известна несигурност сред фермерите и инвеститорите.
Освен това, прилагането на нови земеделски практики изисква време и усилия, а някои фермери са предпазливи по отношение на промени в традиционните си методи на работа.
Улавянето на въглерод в почвата се приема като ключово решение за намаляване на емисиите в контекста на Зелената сделка. То обаче може ли да има негативен ефект върху почвите ако се добавя в толкова голямо количество въглерод?
Не, защото въглеродът в почвата не се “добавя” изкуствено, а се натрупва естествено -в следствие на процеси като фотосинтеза и разграждане на растителни остатъци. Това подобрява структурата на почвата, повишава нейната водозадържаща способност и прави стопанствата по-устойчиви на климатичните промени. Почвата има свойството да съдържа органичен въглерод до около 5 % от обемното си тегло. Средното съдържание на органичен въглерод в почвите ни е около 0,9% или меко казано трагично.
Намаляването на съдържанието на органична материя, респективно въглерод през последните 20-30 години се дължи на интензивното и монокултурно земеделие, неприлагане на научно обосновани сеитбообръщения, ограниченото прилагане или пълната липса на органично торене, небалансираното, едностранчиво торене, предимно с азотни торове, което влияе отрицателно и е сериозен фактор за протичане на дехумификация поради ускоряване на минерализацията на органичното вещество. Неприлагането на екологосъобразна агротехника води до извличането на едни и същи хранителни елементи от почвата и до нейното обедняване.
Вашата методология обвързана ли е по някакъв начин с въглеродните сертификати?
Да, методологията на Carbonsafe е пряко свързана с издаването на сертификати за въглеродни кредити. След като се докаже увеличение на въглеродното съдържание в почвата, фермерите могат да генерират въглеродни кредити, които след това се продават на доброволния пазар. Всеки кредит представлява един метричен тон въглероден диоксид (CO₂), който е уловен и съхранен в почвата.
Какви компании най-често купуват въглеродни сертификати и наблюдава ли се по-голям интерес към решения като улавяне на въглерод в почвата?
Компаниите, които купуват въглеродни кредити, са предимно големи международни корпорации, които имат ESG ангажименти за въглеродна неутралност., както и производствени компании, които трудно могат да намалят своите емисии по друг начин. Хранително-вкусовата индустрия също, тъй като тя има силна връзка със земеделските стопанства. Технологични и финансови компании, които искат да подобрят своя екологичен отпечатък често купуват въглеродни сертификати.
В последните години улавянето на въглерод в почвата набира популярност, тъй като предлага реални, измерими и проследими решения с дълготраен ефект върху климата.
Очаквате ли регулациите в ЕС да повлияят на цените на въглеродните сертификати? Каква е Вашата прогноза за следващите няколко години?
Да, очакваме, че новите регулации, включително Рамката за сертифициране за отстраняване на въглерод (Carbon Removal Certification Framework), ще доведат до по-високи стандарти и ще повишат доверието към въглеродните кредити. Това вероятно ще доведе и до увеличаване на цените на висококачествените кредити, като тези от улавянето на въглерод в почвата.
Прогнозите ни са, че цените ще растат в следващите 3-5 години, тъй като компаниите ще бъдат задължени да намаляват своите въглеродни отпечатъци и търсенето на кредити ще се увеличи.
