В един уязвим от климата свят отглеждането на храна не е толкова лесно, колкото беше преди. Повишаващите се температури нарушават графиците на земеделието, сушата вреди на земята и наводненията унищожават напълно реколтата. Надпреварата е в търсене на начини да се направи земеделието устойчиво, тъй като нуждата от храна се увеличава всяка година благодарение на нарастващото световно население, пише euronews.com.
Според някои екологични групи се нуждаем от малки местни системи, които имат агроекологични принципи в основата си. Според други, настоящите механизми не са достатъчни, а “климатично интелигентното земеделие“ и „природосъобразните решения“ се популяризират като инструменти за смекчаване на климата, но не успяват да се справят с първопричините за кризата.
Как климатичните промени вредят на производството на храни в цяла Европа?
„Виждаме изменението на климата, което засяга нашите полета в различни контексти в Европа – наводнения, суша и дори много странен климат, като горещи зими и студени извори“, казва Франческо Сотиле, професор по биоразнообразие в агросистемите в Университета на Палермо и член на изпълнителния съвет на Slow Food Italy.
Той разказва и за проблемите в Средиземноморието.
„В Средиземноморието, в южната част на Италия, Испания и Гърция сме изправени пред тежка суша и биоразнообразието е отговорът за смекчаване на изменението на климата. Това е най-силният инструмент, за да гарантираме, че можем да се адаптираме година след година към променящия се климат, който виждаме“, обяснява Сотиле.
Той казва, че връщането към древните, устойчиви зърна може да бъде едно от решенията.
„По време на последния ни сезон в Сицилия, например, нашето производство на пшеница, което използва много традиционни, стари регионални сортове – включително „тимилия“ твърда пшеница и мека пшеница „майорка“, които са може би по-малко продуктивни култури от повечето промишлени сортове, успяха да преодолеят проблемите със сушата и производство на семена, докато индустриалните сортове се провалиха””, посочва Сотиле.
Той допълва, че по същия начин, когато нашите почви възприемат агроекологични принципи и са в основата на управлението на производството, виждаме доказателства за по-голяма способност да устояваме на наводнения, тъй като земите източват водата и смекчават ерозията на почвата на повърхността.
Продоволствената сигурност на масово ниво
От 1996 г. Ark of Taste на Slow Food документира всички традиционни храни в малък мащаб, които са изложени на риск от изчезване в световен мащаб. Те включват застрашени и диви породи животни от овце, говеда и свине, наследствени сортове плодове и зеленчуци, сирена, зърнени храни, конфитюри и сладкиши.
Използвайки строги критерии за подбор, The Ark of Taste сега съдържа повече от 6000 продукта, които се нуждаят от защита, преди да изчезнат завинаги от местните общности. 589 са добавени само през последните две години.
„Когато решим да номинираме и включим конкретен сорт или архетип – например пшеница, зеленчуци или овощни дървета в Централна Европа – те идват от важна и фундаментална перспектива за смекчаване на климата, с агроекологични принципи като подход на управление”, пояснява Сотиле.
Продоволственият суверенитет може да бъде устойчиво на климата решение
Въпреки хилядите разновидности на зърнени култури, 60% от глобалните хранителни доставки се основават само на три зърнени култури: пшеница, ориз и царевица, според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO).
Хранителен суверенитет, термин, въведен от La Vía Campesina, означава, че общностите контролират начина, по който тяхната храна се произвежда, търгува и консумира. Организацията се застъпва за устойчиво земеделие, базирано на семейни ферми, което защитава „съществуването и културата на коренното население, традиционните общности и селяните“.
„Това, което видяхме в Европа, е, че почвите с покритие от гледна точка на постоянни пасища обикновено наистина са в състояние да смекчат ефекта от изменението на климата, тъй като в тази почва има огромно биоразнообразие“, обяснява Сотиле.
