Антонио Хаутле е известен с дългогодишния си опит в областта на корпоративната социална отговорност и устойчивото развитие. От 2015 г. той е директор на Глобалния договор на ООН в Швейцария и Лихтенщайн, където работи за насърчаване на социално отговорни бизнес практики. Неговата кариера е белязана от множество инициативи, насочени към създаването на по-справедливо и устойчиво бъдеще, като той активно участва в международни форуми и конференции, свързани с тези теми. Разговаряхме с него за предизвикателствата пред бизнеса, свързани с ESG, новите регулации и изисквания към компаниите, както и за добрите примери от Швейцария и Лихтенщайн.
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени компаниите при прилагането на устойчиви практики?
Все повече компании разбират, че устойчивостта е решаващ двигател за икономическия успех. Клиентите, инвеститорите, по-широката общественост и служителите очакват компаниите да бъдат отговорни и устойчиви в икономическо, екологично и социално отношение. Особено по-младото поколение търси работа в компании, които зачитат човешките права, имат добри условия на труд и не унищожават околната среда.
Силен двигател възниква с динамичната ера на постоянно развиващи се регулации. Едно от важните предизвикателства за компаниите е да бъдат в крак с бързо променящия се регулаторен пейзаж. Това не винаги е лесно и особено малките и средни предприятия (МСП) често изглежда нямат ресурси за работа по тези теми. Горещо препоръчвам да започнете процеса сега. Тези, които чакат твърде дълго, ще бъдат наказани от пазара. За МСП това също може да бъде шанс – нови продукти и услуги, включително „социално и екологично качество“ в допълнение към обичайното качество на справедливи цени, могат да бъдат сравнително предимство.
Как бизнесът в Швейцария и Лихтенщайн се справя с тях и как приема всички тези регулации?
По-големите компании започнаха преди години да развиват бизнес модели, които включват социална и екологична отговорност. Те използват съществуващите и бързо развиващи се методи и инструменти, за да оформят своите вериги за стойност в съответствие с Десетте принципа на Глобалния договор на ООН, насоките на ОИСР и накрая Целите за устойчиво развитие (SDG).
Компаниите инвестират в темата за устойчивост все повече и повече, тъй като разбират, че търсенето на пазара силно нараства. Основно МСП все още се борят, но регулациите ги принуждават да реагират.
Виждаме все повече компании, които включват екологични и социални аспекти в своя „нормален ежедневен бизнес“. Компания, която не реагира на тези промени, няма да бъде успешна в дългосрочен план.
Подобно на други европейски страни, регулациите в Швейцария и Лихтенщайн се увеличават. Въпреки че на пръв поглед това може да се възприеме като предизвикателство, тъй като новите регулации създават повече трудности за компаниите, трябва да ги разглеждаме като чудесна възможност за бизнеса да увеличи усилията си за устойчивост. Компаниите, които възприемат тази гледна точка и се позиционират бързо, могат да стимулират иновациите и да бъдат в добра позиция да отговорят на новите изисквания на пазара. Компаниите, които пропуснат, вероятно ще имат големи проблеми след три до четири години.
Как се справят малките и средните компании?
В тази динамична ера на постоянно развиващи се регулации, една от най-важните нужди на нашите компании е да бъдат в крак с бързо променящия се регулаторен пейзаж. Това не винаги е лесно и особено на малките и средни предприятия (МСП) често им липсват ресурси за работа по тези теми. Независимо от това, тези разпоредби могат да бъдат и възможност за компаниите да започнат и да доразвият своята стратегия за устойчивост. Забелязахме, че по-специално МСП често се фокусират само върху собствената си сфера на дейност.
Най-голямото предизвикателство обаче е социалната и екологичната отговорност във веригата на доставки. Изискванията към доставчиците на европейски и мултинационални компании по-специално ще се увеличат значително през следващите години поради новите разпоредби, които ще засегнат и много МСП. Една компания трябва да знае дали във веригата си на доставки има нарушения на детския труд, правата на човека или основните права. Компаниите, които внасят полуготови продукти и суровини, са изправени пред въпроса как могат да организират своята верига за доставки по такъв начин, че да бъде социално и екологично отговорна, но също така да остане икономически жизнеспособна.
Каква е ролята на мрежата на Глобалния договор на ООН в подпомагането на компаниите да развиват устойчиви практики?
Ние подкрепяме компании по целия свят в предприемането на измерими и отговорни действия за един устойчив свят. Ние им предлагаме широка гама от дейности, за да ги подкрепим – програми за обучение, онлайн и лични събития, семинари, групи за партньорско обучение, инструменти, ресурси и възможности за работа в мрежа.
Тези инструменти следва да помогнат на компаниите да възприемат основани на принципи и устойчиви подходи за подобряване на дългосрочните бизнес резултати и конкурентоспособност, като същевременно гарантират по-голямо включване и равенство.
В допълнение, ние действаме като платформа с множество заинтересовани страни – позволявайки на бизнеса, местните власти, гражданското общество, бизнес асоциациите и академичните среди да насърчават и стимулират диалога и взаимното обучение в областта на корпоративната отговорност и устойчивостта.
Какви образователни програми и инициативи са създадени в Швейцария и Лихтенщайн за насърчаване на културата на устойчивост?
Има множество от тях. Бизнес училищата, университетите, правителството, бизнес организациите и църквите предлагат голямо разнообразие от материали, дейности и инструменти. Някои от тях могат да бъдат намерени на уебсайта на швейцарската мрежа на Глобалния договор на ООН (www.globalcompact.ch).
Какви тенденции и предизвикателства очаквате през следващите години?
Отговорното бизнес поведение (RBC) и изискванията за устойчивост ще станат основни. Очакваме повишаване на изискванията за качество и нарастващо търсене на качествени и количествени данни за ESG. Ще има нарастващи глобални смущения във веригите за доставки, причинени от геополитически промени и несигурност. Компаниите, които създават вътрешна информираност по тези теми, ще бъдат по-добре подготвени.
Препоръчвам на всички компании да гледат на „тройната устойчивост“ (екологична, социална, икономическа) като неразделна част от качеството на техните продукти и услуги. Никой не иска детски труд в своите продукти и услуги. По-важното е, че подобрените продукти и услуги изискват и стимулират иновации и по този начин пазарно позициониране. Устойчивото управление трябва да се разглежда като възможност за успешна компания. И те ще бъдат по-устойчиви и на несигурността на пазара.
Как компаниите могат да се подготвят за тях?
Както вече споменах, започнете сега! Не чакайте, докато вашите клиенти или регулации го наложат на вашата компания. Вижте RBC / CSR / политиката за устойчивост като бизнес възможност. Включете го във вашата бизнес стратегия, а за МСП просто в ежедневните си бизнес разсъждения.
Важно е компаниите да надхвърлят съответствието. Устойчивостта не е само минимални изисквания и поставяне на отметки във въпросници. Става дума за стремеж за предприемане на измерими действия за устойчив бизнес модел. Препоръчваме компаниите да започнат да работят проактивно по пътя си към устойчивост, вместо да „реагират“, след като регулациите са въведени. Проактивният подход дава на компаниите повече гъвкавост и време да разработят стратегия и да я приложат в своите операции.
Когато тръгвате по пътя си към устойчивост, важно е първо да дефинирате и приоритизирате ключовите си предизвикателства и след това да се справяте с тях едно по едно. Може да е полезно да започнете, като се съсредоточите само върху една ключова област, като правата на човека и управлението на веригата за доставки. Глобалният договор на ООН може да бъде добро начало, тъй като предлага набор от полезни ресурси и дейности във всички съответни области на действие, независимо къде се намират компаниите по пътя си към устойчивост.
