Средствата, инвестирани в намаляване на емисиите от хранително-вкусовата промишленост, трябва да се увеличат 18 пъти и да достигнат около 240 милиарда евро годишно, ако искаме да намалим наполовина вредните емисии и да изпълним целта за нетни нулеви емисии до 2050 г., се казва в ново проучване на Световната банка, цитирано от Euractiv.
Докладът описва сектора на хранително-вкусовата промишленост, който генерира почти една трета от глобалните емисии на парникови газове, като „неизползван източник за действия срещу изменението на климата“.
ЕС има за цел да намали емисиите на парникови газове с 55% от нивата от 1990 г. до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Според проучването най-големите възможности за намаляване на емисиите от хранителната система в страните с високи доходи се крият в преминаването към енергийни източници с ниски емисии, намаляването на собственото им търсене на храни с интензивни емисии чрез ценообразуване и предоставянето на финансова помощ на други страни за подкрепа на прехода им.
„Хранително-вкусовата промишленост отбелязва най-бавния напредък в енергийната ефективност сред икономическите сектори“, предупреждава докладът, призовавайки страните да направят повече за насърчаване на възобновяемата енергия в хранително-вкусовата система.
По същия начин в доклад, публикуван през януари от Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC), се казва, че политиките на ЕС не са постигнали целите на блока в областта на климата и призовава за система за ценообразуване на въглеродните емисии. Въглеродният пазар на ЕС – Системата за търговия с емисии (ETS), не обхваща селското стопанство.
Устойчиви диети
Проучването на Световната банка изтъква, че макар страните със среден доход да допринасят най-много за глобалните емисии от хранително-вкусовата система, най-високите емисии средно на човек се откриват в страните с висок доход.
Според авторите това се дължи на голямото потребление на месо и млечни продукти и увеличаването на транспортирането, обработката и опаковането на храни.
За да се обърне тази тенденция, докладът призовава за пренасочване на субсидиите за червено месо и млечни продукти към храни с ниски емисии като птиче месо или плодове и зеленчуци.
Потенциални компромиси
Авторите на анализа също предупреждават за потенциални краткосрочни рискове – като смущения на пазара на труда и доставките на храни – ако преходът към хранително-вкусов сектор с ниски емисии не бъде извършен внимателно.
„По същия начин схемите за ценообразуване на емисиите по своята същност биха увеличили цените на храните с високи емисии, което би засегнало непропорционално семействата с ниски доходи. Но цената на бездействието надвишава потенциалните икономически и социални пречки. Бездействието не само ще доведе до загуба на работни места и ще наруши доставките на храна, но и ще направи планетата ни непригодна за живеене“, се казва в доклада.
