Промяната винаги е възможна и от нас зависи да направим промяната, от която се нуждаем.
Това заяви проф. д-р Уейн Висер по време на разговор на сцената с доц. д-р Марина Стефанова, заместник-декан на Стопанския факултет. Той бе специален гост-лектор на третото издание на бизнес форума „ESG & FRIENDS 2024“, организиран от първата българска медия за популяризиране на ESG в България ESGnews.bg. Водещ на конференцията бе главният редактор на сайта Божидара Живкова.
Изключително съм щастлива, че имаме възможността да посрещнем в България международен учен от нивото, постиженията, лидерството в науката и практиката в лицето на проф. Уейн Висер. Ние трябва да се целим възможно най-високо и днес имаме един от най-изявените ESG лидери в областта на устойчивото развитие“, заяви доц. д-р Марина Стефанова в началото на разговора.
Пътешествие по пътя към устойчивостта
Проф. Висер разказа, че работи от над 30 години в сферата на устойчивото развитие.
Винаги се усмихвам, когато хората кажат, че това е нещо ново. Не е ново. Започнах преди лятото на 1999 г., когато бях студент в Кейптаун, Южна Африка и ние бяхме доста активни по тези въпроси и се притеснявахме за бъдещето. През 1987 г. Комисията на ООН с премиера на Норвегия създадоха дефиницията за устойчиво развитие и ние като студенти активисти бяхме много запалени по тази тема“, продължи той.
След това участва в организация на международните студенти по икономика и търговия, която го отвежда на глобална среща в Япония.
Ние бяхме доста оптимистично настроени. Знаехме, че проблемите са много сериозни, но също така виждахме решенията и политици, които бяха много открити и готови да поемат ангажимент, като например този план за 2030 г. Интересно е да погледнем назад във времето, защото тогава участието за бизнеса беше много по-малко в тези теми. В наши дни бизнесът е в един етап на зрялост, докато преди години повечето бизнеси бяха доста защитно настроени и приемаха устойчивостта като нещо, свързано с рискове.
Той обясни, че преди време компаниите са били готови да даряват пари за различни проекти, а някои компании за съжаление са се върнали назад към тези тенденции. Повечето обаче са еволюирали и са на нивото, на което обръщат внимание на всичко, свързано с бранда, марката и риска от грийнуошинг за компанията.
Промяната е много интересна. Основното, което се случи, е промяната в нашия икономически модел, който ни кара да стигнем до екологичните ограничения“, посочи той.
Проф. Висер цитира икономиста Кенет Боулдинг, който през 60-те години на XX век в САЩ говори за икономиката на земята като един затворен космически кораб. Той казва така: „Всеки един от нас, който вярва, че ще продължим да растем на една изчерпаема планета, или е луд, или икономист“.
Особено по отношение на бизнеса, когато говорим за нашите планове за растеж, ние третираме света, сякаш той е безкраен. А всъщност светът е една затворена финансова система и това, което се случи е, че ни отне около 20-30 години тези екологични ограничения да ни дават обратна връзка и сега започваме вече да виждаме последиците от това. Това означава, че бизнесите успяват да контролират по малко отделянето на отпадъци и да има малко повече контрол върху замърсяването“, поясни проф. д-р Уейн Висер.
Как да вдъхновим хората за възстановяване на природата, обществото и икономиката?
Доц. д-р Марина Стефанова обобщи, че без тази концепция за кръговост, всичко ще се разпадне. Всички искаме да продължим да живеем и въпросът е по какъв начин можем да вдъхновим хората да търсим решения за възстановяване на природата, обществото и икономиката.
Проф. Висер заяви, че ако искаме да имаме високо качество на живот, а това означава да имаме една социална система, която трябва да функционира по начина, по който е направена да функционира, тряба да се справим с проблемите, но има огромно значение към какво сме се прицелили.
Целта е да имаме положителен резултат и аз смятам, че вероятността да успеем е много по-висока. Когато сме амбициозни, ние вдъхновяваме иновациите, а те са това, което ще ни движи напред”, подчерта той.
Според доц. д-р Марина Стефанова новата граница, която искаме да постигнем, е компаниите да не правят само отметки заради регулациите, а наистина да имат положително въздействие.
Имаме нужда да достигнем до тази повратна точка и в определен смисъл имаме усещането, че се намираме в ситуация, в която не успяваме да извървим пътя, за който говорим. Някои от нас успяват да го извървят. Как можем да сме сигурни, че сме на прав път?“, попита тя.
Проф. Висер обясни, че за целта трябва да се върнем обратно назад към идеята и даде пример с неговата родна страна Южна Африка.
Това е една комплексна жива система, от която ние сме част. Аз съм от Южна Африка и този преход към демокрацията, който имахме в продължение на 40 години, се промени за 5 години и всички започнаха да приемат демокрацията. По отношение на ESG също има много негативно отношение. Някои индустрии се опитват все повече да запазят статуквото, но промените идват изключително бързо и се случват на момента. През 1907 г. има една улица в Ню Йорк, на която има много карети, теглени от коне и само един автомобил. Шест или седем години по-късно тази същата улица е снимана отново и на нея има само една карета, теглена от кон, а всичко останало е автомобили. Само за няколко години новите технологии са възприети от всички и промяната се случва бързо“, посочи той.
Според него има три повратни точки, върху които трябва да се работи приоритетно, за да се случи промяната – оказване на влияние върху системите за чиста енергия, постигане на нулеви емисии в селското стопанство и промени в режима ни на хранене и начина ни на живот.
Ако успеем да свържем опазването на околната среда и ако всички авто паркове от камиони станат електрически, то това ще бъде важна повратна точка. В сектора на селското стопанство, ако стигнем до това изкуствените торове да стигнат до амоняк с нулеви нетни емисии, ще бъде много важно. Третото е свързано с режима на хранене. Ако можем да накараме хората да възприемат в обществото режими, в които консумираме повече плодове и по-малко месо, би било много по-добре“, посочи проф. Висер.
Как да намерим правилната посока?
Доц. д-р Марина Стефанова попита дали сме пропуснали в рамките на това пътуване, правилната посока и къде проф. Висер намира своя вътрешен компас. Според него това е базирано на науката, която е изключително ясна относно това, което трябва да постигнем за едно устойчиво общество.
Имаме планетните граници, които са количествено определени. Ако направим крачка назад и погледнем, ще видим ясно посоката, в която трябва да вървим. Ясно е, че моделирането е начинът да постигнем тази промяна. На индивидуално равнище имаме един набор от ценности. Винаги за мен е било изключително интересно как комплексните неща функционират.
Проф. Висер обясни, че когато говорим за изборите, които правим самостоятелно, е доста просто – откъде получаваме енергията и това 100% възобновяема енергия ли е? По какъв начин транспортираме себе си и по какъв начин се движим – вървим пеша, използваме градски транспорт, увеличаваме авто парка от електромобили… По думите му Китай е много напред в това отношение. Миналата година страната е инсталирала повече възобновяема енергия отколкото останалия свят. Те са водещи в технологиите за батерии, в електроенергията, във вятърната енергия.
Ние имаме най-голямо въздействие и се движим по-бавно от други развиващи се държави. Как се храним, как се движим, къде работим? Важно е да работим на място и в компания с ценности, в които ние самите вярваме. Що се отнася до лидерите, те трябва да имат по-голяма отговорност и да бъдат по-смели. В Кеймбридж правихме изследване по темата и в моята книга съм посочил шест основни характеристики, които лидерите трябва да имат – куражът е една от тях. Важно е лидерът да има етиката да се изправи пред проблемите, особено когато пазарът се опитва да ни избута обратно и имаме нужда от инвестиция. Тя е възможност за възвръщаемост в бъдещето. Но от друга страна, бих искал да отстъпим малко от идеята, че нашата надежда трябва да бъде насочена към лидерите в организацията. Това е много старо разбиране. Ако погледнем към природата, в една колония от мравки например, някои от тях бранят, други събират храна. Кралицата не е лидер, тя просто снася яйца. В комплексните системи всички ние сме лидери, независимо дали се намираме в общността или в рамките на организацията. Наше проучване показва, че за да променят една система, около 20-25% от лидерите трябва да вървят в една посока“, поясни авторът на бестселъра „Thriving”.
Той разказа пред аудиторията на форума „ESG & FRIENDS 2024”, че чете много и се вдъхновява от интересни идеи и препоръча книгите на Паул Полман и Андрю Уинстън „Net Positive”, “Regeneration” на Пол Хоукен и книгата „It’s Not the End of the World” на Джуди Блум.
Според него в момента се намираме в средата на трансформацията.
Не трябва да се фокусираме толкова върху ежедневието, а да гледаме основните тенденции. В момента се намираме в средата на трансформацията и ако знаем това, то тогава нямаме нужда да се предаваме, защото ние се променяме. Ние се намираме от правилната страна на историята“, посочи проф. Висер.
По думите му за много хора промяна значи хаос.
Затова аз обичам да използвам думи като трансформация, процъфтяване. Ние трябва да променим начина, по който се възприема тази история и да преформулираме всичко към по-добро. Всичко опира до създаването на по-добро качество за живот за нашите деца и следващите поколения”.
Той поясни, че е вегетарианец от 35 години, а от 5 години е веган.
Чувстватм се добре, защото знам, че по този начин допринасям за общото благо. Ако ние проектираме една кръгова икономика, тогава става все по-малко важно какво ще консумираме. Трябва да можем да приложим решенията в по-голям мащаб и да намалим проблемите, лошите елементи в системата. Говорим за промяна на нещата, които можем да изберем, не да се отказваме от всичко, а да намаляваме излишното похабяване на ресурси. Интелигентните решения ще ни помогнат много в тази задача”, категоричен е проф. д-р Уейн Висер.
