Норвегия не е държава членка на Европейския съюз, въпреки, че отношенията ѝ с блока са силно регламентирани. В страната има над 7 хиляди действащи закони и нормативни актове, които не са създадени в Осло, а в Брюксел.
Ние внедряваме на практика почти всичко, което идва от Брюксел. Норвегия следва ЕС и по отношение на ESG регулациите и до 2030 г. трябва да се въведе отчитането по CSRD. Откакто стандартите влязоха в сила, големите компании започнаха да създават своите доклади, но това не се прилага за МСП. Доста бързо обаче нещата ще се променят и те ще бъдат засегнати, защото техните партньори и заинтересовани лица ще ги накарат да предоставят поне минимално количество информация за това, което правят по тези теми.
Това заяви Карстен Ауст от Frontier Ventures по време на форума “ESG & FRIENDS 2024”, организиран от първата специализирана медия за популяризиране на ESG в България ESGnews.bg. Форумът се проведе в хотел Хилтън София на 27 февруари под мотото „Re-position, Re-think, Re-grow“. Водещ на конференцията бе главният редактор на ESGnews.bg Божидара Живкова.
Карстен обясни, че представлява малка компания, която от десетилетия се занимава с различни проекти, а проектът „Готови за предизвикателствата на ESG”, който се изпълнява в партньорство с “Клийнтех България” цели да помогне на малките и средни предприятия да започнат със своето ESG докладване.
Ние знаем, че ESG докладването се развива много бързо и ние искаме да започнем от рано, вместо да чакаме момента, в който няма да имаме избор и трябва да започнем да го правим”, коментира той.
Анализ на 50-те най-големи компании в Норвегия показва, че след като регламентите влязоха в сила норвежките компании възприемат тези въпроси много по-сериозно. По думите му докладите им са доста подробни – средно 195 страници.
Имаме анализ за двойна същественост и 64% от компаниите имат цели да постигнат съответствие с Парижкото споразумение”, допълни той.
Отчитането и докладите за околната среда започват в Норвегия през 2003 г.
Карстен подчерта също, че ESG като концепция е нещо ново в Норвегия, но отчитането и докладите за околната среда са традиция и от 2003 г. има фондация „Eco-LightHouse“, която сертифицира компаниите за екологични практики. Това е най-често използваният сертификат в Норвегия и норвежките компании, сертифицирани по него, могат да участват в европейски обществени поръчки.
През последните 10 години в Норвегия наблюдаваме една тенденция на преход от доклади само с графа екология към доклади с устойчиво развитие. Когато една компания няма екологично отчитане, тя няма право участва в обществени поръчки в Норвегия. Много скоро можем да очакваме и частта с устойчивото развитие да се превърне в част от тези еко доклади”, посочи той.
По думите му норвежките компании се нуждаят от подкрепа, но за момента няма такава от правителството под формата на указания или данъчни облекчения.
Това е изцяло един пазар за консултантските дружества. Но на местно и регионално ниво стопанските камари и други бизнес асоциации вече започват да мислят за ESG и започват да създават някои схеми, с които да оказват подкрепа на МСП да създават такива отчети”, поясни Карстен Ауст.
Той подчерта, че повечето компании в Европа са МСП и имат ограничени ресурси.
Как могат тези малки бизнеси да въведат тази рамка за ESG, защото те се нуждаят от огромно количество информация, как могат да управляват тази информация, как това може да се направи по начин, който не ги затруднява прекалено много и как може да се избегне излишното отчитане? Когато четем за ESG винаги се споменава, че това е начин, по който може да се постигне повече, но ни трябва реална връзка между отчитането и резултатите на дружеството”, посочи той.
Добри практики от Норвегия
Илияна Павлова от Българската стопанска камара (БСК) разказа за проект по Норвежкия механизъм, съвместно с КНСБ и партньори от Норвегия, целите на който са за изграждане на капацитет и популяризиране на норвежката експертиза.
Ние работихме по едни от най-наболелите теми, сред които управление на пластмаси, кръгова икономика, пластмасови продукти за еднократна употреба, за Зелената сделка като цяло, дигиталните умения на служителите и плановете за действие за климата, разработени в Норвегия”, посочи Илияна Павлова.
Тя обясни, че основните стратегически документи в Норвегия се разработват в тясно сътрудничество между синдикати и работодатели, чиито стратегии и планове се представят пред правителството и се приемат за прилагане в страната.
В редица области Норвегия има забележителни постижения. Тяхната стратегия за кръгова икономика е изключително ефективна. Повече от 60% от дейностите са насочени към повторно използване на индсутриалните отпадъци. Ние ще се опитаме да направим нещо в тази посока и в България. Норвежката страна има и страхотна депозтина система, която работи с ефективност около 90% и това е наистина впечатляващо. Силно се надяваме такава система да бъде стартирана и в България”, каза още Илияна Павлова.
