Войната в Украйна продължава да подчертава значението на енергийната сигурност. Възобновяемите енергийни източници играят ключова роля в укрепването на тази сигурност и диверсификацията на енергийните източници. Делът на възобновяемите енергийни източници нараства в цяла Европа, но е съмнително че няколко страни, особено най-големите икономики, ще изпълнят целите на ЕС за 2030 г., пише Евронюз.
Увеличаването на количеството възобновяеми енергийни източници, използвани за отопление и охлаждане на сгради, е особено важно, тъй като тези употреби представляват близо половината от общото потребление на енергия в ЕС според Евростат.
През 2023 г. делът на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането достигна 26,2% в ЕС, отразявайки точно дела на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия в блока. Но този дял варира значително в Европа – от едва 8% в Ирландия до 84% в Исландия. Сред членовете на ЕС Швеция и Естония отчитат най-високи дялове, и двете по 67%. България се намира в средата на подреждането с 35%.
Защо някои държави използват повече възобновяеми енергийни източници за отопление от други?
Възобновяемите източници в набора от данни включват слънчева и геотермална енергия, биогорива, възобновяема част от отпадъците и топлина от околната среда, уловена от термопомпи за отопление.
„Няколко фактора обясняват разликите в използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане“, казва професор Павел Оклон от Краковския технологичен университет в Полша.
Те включват климатичните условия, наличието на ресурси и състоянието на енергийната инфраструктура. Нациите със съществуващи системи за изкопаеми горива са изправени пред по-трудни преходи. Политическата подкрепа, инвестиционните разходи и градското пространство също оказват влияние върху напредъка.
Експерти от Института за европейска енергийна и климатична политика (IEECP) – Ивана Рогул, Жан-Себастиен Брок, Филипос Анагностопулос, Томислав Новосел, Индриани Лионго и Ставрос Спиридакос – казват, че степента на централното отопление е друг ключов фактор. Държавите с висок дял на централно отопление са склонни да имат по-плавен път към декарбонизиране на своите отоплителни системи.
„По-лесно е да замените един голям газов котел с термопомпа, котел за биомаса или отпадна топлина, отколкото да замените хиляди индивидуални котли с термопомпи“, обясняват те.
Северните и балтийските страни доминират на върха
Скандинавските страни, с изключение на Норвегия, и балтийските държави са водещи в Европа в използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Всички отчетени дялове са от 54% или повече, повече от два пъти повече от средното за ЕС от 26%. Рана Адиб, изпълнителен директор на REN21, глобална мрежа от правителства, експерти от индустрията, НПО и академици, обяснява, че тези нации са склонни да имат усъвършенствани системи за централно отопление, много от които работят предимно с възобновяеми източници като геотермална енергия, отпадна топлина или биомаса. За разлика от тях Норвегия има значително по-нисък дял от 34%. Експертите на IEECP обаче предполагат, че данните на Евростат за Норвегия може да са подвеждащи. Според Евростат възобновяемото електричество, използвано за задвижване на термопомпи, не се отчита в дела за отопление и охлаждане, за да се избегне двойно отчитане. Експертите посочват, че повече от 90% от електричеството на Норвегия идва от хидроенергия и вятър.
Големите западноевропейски икономики изостават
Няколко западноевропейски страни, включително четирите най-големи икономики в ЕС, показват значително по-ниско включване на възобновяема енергия в отоплението и охлаждането. Сред тях само Франция (30%) се класира малко над средното за ЕС от 26%о, докато останалите са под него. Те включват Италия (22%), Испания (21%), Германия (17%), Белгия (11%), Нидерландия (10%) и Ирландия (8%). Според Statista възобновяемата енергия представлява само 7,5% от отоплението и охлаждането в Обединеното кралство през 2018 г.
Адиб отбелязва, че петролът остава често срещан при отоплението в селските райони в Ирландия поради слабите политики и минималното централно отопление. Проучванията показват, че 54%–57% от общото търсене на топлина в Ирландия може да бъде задоволено чрез мрежи за централно отопление, но прилагането остава ограничено.
Нидерландия отдавна разчита на природния газ и едва наскоро започна сериозни усилия за постепенно премахване на газовите котли. Белгия също разчита в голяма степен на газ и страда от бавни темпове на обновяване на сгради и фрагментирани регионални политики, които възпрепятстват координираните енергийни действия.
Ниският дял на възобновяемите енергийни източници в Германия, Франция, Италия и Испания се приписва на широко разпространеното разчитане на индивидуални газови котли. Експертите на IEECP освен това отбелязват, че електрическото отопление е насърчавано във Франция поради високата наличност на ядрена енергия.
Австрия (39,4%) представлява водещ пример сред централноевропейските страни в разгръщането на възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Това силно представяне е резултат от добре установена традиция в използването на биомаса – както в индивидуални отоплителни системи, така и в обширни топлофикационни мрежи.
Повечето страни кандидатки за членство в ЕС отчитат по-висок дял на използване на възобновяема енергия за отопление и охлаждане в сравнение със средното за ЕС, с изключение на Албания (23%), която е малко по-ниска. Черна гора, например, достигна впечатляващите 67%.
Достатъчен ли е напредъкът на възобновяемото отопление в Европа?
През последните две десетилетия Европа постигна забележителен напредък в увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници в отоплението и охлаждането – нараствайки от около 11,7% през 2004 г. до приблизително 26,2% до 2023 г., най-високото ниво досега.
„Въпреки че този растеж е забележителен, той остава недостатъчен“, казва Оклон.
Позовавайки се на необвързващата цел на ЕС за 49% възобновяем дял в сградите до 2030 г., Адиб добавя:
„Този темп – средно около 1% на всеки две години – е твърде бавен, за да постигне целите на ЕС за климата и енергията.“
Какви политики могат да вкарат европейските страни в правилния път?
Професор Оклон препоръчва увеличаване на инвестициите в изследвания за подобряване на ефективността на технологиите за възобновяема енергия, включително фотоволтаични панели, слънчеви термални колектори, термопомпи и системи за съхранение на енергия.
Според Адиб има няколко ключови пречки пред напредъка, включително липсата на силен политически фокус върху сектора, широкото използване на газови котли, бавното развитие на инфраструктура, съвместима с възобновяеми енергийни източници, и непоследователни или неадекватни стимули.
За да се ускори внедряването на възобновяемо отопление, тя препоръчва целенасочени политически действия, фокусирани върху три ключови технологии: електрически термопомпи, декарбонизирано централно отопление и слънчеви топлинни системи – както покривни, така и широкомащабни.