Войната на САЩ и Израел срещу Иран се превръща в климатична катастрофа. Нов анализ показва, че само през първите 14 дни конфликтът е генерирал 5 милиона тона въглеродни емисии – повече от годишните емисии на десетки държави с ниски емисии, взети заедно.
Докато военни самолети, дронове и ракети убиват хиляди хора и опустошават инфраструктура, Близкият изток се превръща в гигантска зона на екологични щети. Анализът, споделен ексклузивно с Guardian, добавя още един пласт към оценката на катастрофалните екологични щети, причинени от атаките срещу инфраструктура за изкопаеми горива, военни бази, цивилни райони и кораби.
„Всеки ракетен удар е поредното авансово плащане за една по-гореща, по-нестабилна планета. Всеки пожар в рафинерия и удар по танкер е напомняне, че геополитиката, основана на изкопаеми горива, е несъвместима с обитаема планета. Тази война показва за пореден път, че най-бързият начин да се задълбочи климатичната криза е да се позволи на интересите, свързани с изкопаеми горива, да диктуват външната политика.“, казва Патрик Бигър, директор на изследванията в Института за климат и общност и съавтор на анализа.
Въглеродният отпечатък на мащабните разрушения
Американско-израелската коалиция твърди, че е бомбардирала хиляди цели в Иран, а Израел – стотици в Ливан. Доклади от двете страни показват мащабни разрушения на инфраструктурата.
Разрушените сгради представляват най-големия компонент от очакваните въглеродни разходи. Въз основа на данни на хуманитарната организация „Ирански Червен полумесец“, около 20 000 граждански сгради са били повредени. Анализът оценява общите емисии от този сектор на 2,4 милиона тона CO2 еквивалент (tCO2e).
Горивото е вторият по големина източник на емисии. Американските бомбардировачи летят чак от западна Англия, а общото изразходвано гориво за самолети, кораби и превозни средства се оценява на 150 и 270 милиона литра, което води до 529 000 тона CO2 емисии.
Един от най-шокиращите образи на войната са тъмните облаци и черният дъжд над Техеран, след като Израел бомбардира четири големи депа за съхранение на гориво около града, подпалвайки милиони литри гориво. Анализът изчислява, че между 2,5 и 5,9 милиона барела петрол са били изгорени при тази и подобни атаки – включително иранските ответни мерки срещу съседите му от Персийския залив – емитирайки приблизително 1,88 милиона тона CO2e.
Унищожено военно оборудване и емисиите от боеприпаси
През първите 14 дни САЩ губят четири самолета, а Иран – 28 самолета, 21 военноморски кораба и около 300 ракетни установки. Смята се, че това унищожено военно оборудване е причина за въплътените въглеродни емисии от 172 000 тона.
Боеприпасите също допринасят значително: над 6000 цели, ударени от САЩ и Израел, ирански ответни атаки с около 1000 ракети и 2000 дрона, плюс 1900 прехващачи. Общият принос на боеприпасите е около 55 000 тона въглеродни емисии.
Емисии, равни на тези на Кувейт – само за две седмици
Общо първите две седмици от конфликта водят до 5 055 016 тона CO2e – еквивалент на 131 милиона тона годишно, колкото отделя държава като Кувейт. Това е същото количество, което произвеждат и 84-те държави с най-ниски емисии, взети заедно.
„Очакваме емисиите да нарастват бързо с напредването на конфликта, главно заради скоростта, с която нефтените съоръжения биват атакувани. Всички ние трябва да живеем с климатичните последици. Никой не знае какви са разходите, затова подобни изследвания са толкова важни. Изгарянето на годишните емисии на Исландия за две седмици е нещо, което наистина не можем да си позволим“, предупреждава Фред Оту-Ларби, водещ автор на изследването от Университета по енергетика и природни ресурси в Гана.
Към юни миналата година климатолозите изчислиха, че остават около 130 милиарда тона CO2, за да има 50% шанс да се ограничи затоплянето под 1,5°C. При сегашните 40 милиарда тона годишно този бюджет ще бъде изчерпан до 2028 г.
Войната като двигател на нова въглеродна зависимост
Бигър отбелязва, че прекъсването на доставките на изкопаеми горива вероятно ще доведе до повече сондажи.
„В исторически план всеки енергиен шок, предизвикан от САЩ, е последван от рязко увеличение на нови сондажи, нови терминали за втечнен природен газ (LNG) и нова инфраструктура за изкопаеми горива. Тази война рискува да доведе до ново поколение въглеродна зависимост.“
„Това не е война за сигурност. Това е война за политическата икономия на изкопаемите горива – и хората, които плащат цената, са иранските цивилни и работническите общности по целия свят.“
