Едва 48% от българите виждат устойчивото развитие като приоритет за икономически растеж. Това показват резултатите от проучването „Барометър Устойчиви потребители“ 2025, проведено от ESG Lab към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с изследователския екип доц. д-р Марина Стефанова, д-р Илия Атанасов, д-р Стоян Михайлов, д-р Пламен Димитров, Боян Захариев. Резултатите от проучването бяха представени на 26 март в Стопански факултет, а на събитието присъстваха учени, представители на бизнеса и студенти.
“Отбелязваме 35 години от възстановяването на Стопанския факултет като време, в което той се утвърди като водещо бизнес училище в България и региона. Това изследване е силен пример за мисията ни – да изграждаме мост между науката и реалния бизнес, като предлагаме решения, основани на науката и академична експертиза“, сподели деканът на Стопански факултет доц. д-р Атанас Георгиев, в приветствието си към аудиторията.
Доц. д-р Марина Стефанова, ръководител на изследването, заяви, че Барометърът е уникален за България и ще се провежда на една или две години.
“С планираното ежегодно провеждане на барометъра ще можем да проследим развитието на потребителските нагласи във времето – нещо изключително важно за изграждането на дългосрочни и устойчиви решения в обществото и икономиката”, сподели доц. д-р Марина Стефанова.
Ключово при анализа на резултатите, според психолога д-р Пламен Димитров, е, че много често устойчивите практики са възприети не толкова заради осъзнаването им като такива или дори не и от икономическа гледна точка, а по-скоро като част от вече изградени навици и начин на живот.
Според социолога д-р Стоян Михайлов значителна изненада са високите нива на позитивни нагласи по ключови теми, наблюдавани устойчиво сред различни социални групи.
Основни акценти от проучването
Мнозинството от българите са силно информирани и загрижени за екологичните и социални предизвикателства, въпреки че съществува значителна разлика между теоретичното познание и практическите действия. Макар мнозинството да осъзнава важността на екологичните и социални въпроси, превръщането на това знание в последователни практики остава предизвикателство.
Близо 78% от участниците признават, че опазването на природата е ключово за устойчивото развитие, а 85% са категорични, че бедността трябва да бъде преодоляна, за да съществува баланс в обществото. Цели 90% от българите вярват, че правителството трябва да предприеме сериозни мерки за опазване на околната среда. 88% подчертават значението на демократичните права, но само 42% смятат, че настоящите държавни действия са ефективни.
Ежедневните практики на хората са интересен акцент в проучването. 78% от тях редовно използват многократни торбички при пазаруване, а 75% се стремят да пестят електроенергия, когато не е необходимо. Притеснителен обаче е фактът, че само 38% активно участват в екологични протести или инициативи.
Изграждане на устойчиви потребителски навици
В събитието взеха участие и представители на бизнеса, които подчертаха важността на изграждането на устойчиви потребителски навици. Те акцентираха върху необходимостта от множество информационни канали, които да достигат до възможно най-широка аудитория и да насърчават осъзнатото потребление.
Кремена Георгиева, мениджър “Корпоративни комуникации и социална отговорност” на Кауфланд България сподели, че веригата инвестира изключително много в превръщането на всичките си обекти в устойчиви, но набляга много повече на устойчивата верига за доставки, и работи активно с български производители. За миналата година в магазините са продадени над 140 тона родна продукция.
Васил Харизанов, мениджър „Устойчивост“ на София Мед представи предизвикателствата пред металургичната индустрия – на първо място нестабилната цена на медта на световните пазари, което прави често рециклирането на материала нерентабилно. Сериозно предизвикателство се оказва и наземното събиране на материал за рециклиране, както намирането на чисти медни отпадъци без примеси. Компанията инвестира в модерни технологии, така че да използва четири пъти по-малко от енергията необходима за първично производство, за да рециклира медна скрап.
Финансовият сектор също представи своята перспектива относно енергийния преход – Биляна Младенова-Милева, мениджър „ESG стратегия“ на УниКредит Булбанк сподели, че банката вече е финансирала една трета от зелените енергийни фотоволтаични проекти в страната и в момента проучва нови възможностите за колаборации в сектора на батериите. Според Милева, компаниите трябва да обмислят основно два вида риск – физически (как да се предпазим от бедствия и аварии) и трансформационен (възможност да отпаднеш от пазара, ако не трансформираш бизнеса си според съвременните изисквания).
ЕthiCitizen – платформата, която изгражда устойчиви навици
В рамките на събитието бе представен и проектът ЕthiCitizen – иновативна игровизирана платформа, разработена от учениците Йоан Георгиев и Никола Димитров от НПМГ с подкрепата на учени от Стопанския факултет.
Платформата цели да помогне на хората да изградят устойчиви навици по лесен и достъпен начин. Само за година младежите са успели да привлекат над 1800 потребители от 13 държави на 4 континента и имат успешни проекти с бизнеса и образователни институции в България.