Програмата на ООН за околната среда изчислява, че развиващите се нации ще се нуждаят от до 364 трилиона евро всяка година публични финанси за адаптиране към климата през това десетилетие.
Натискът за глобални финансови реформи, които да помогнат на развиващите се страни да се справят с изменението на климата, нараства, предава Евронюз.
Тази седмица беше изпратено отворено писмо до лидерите на Г-20 преди годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ). То ги призовава да сложат край на „осакатяващия дълг“ за развиващите се нации и да въведат нови мерки, за да „накарат замърсителите да плащат“.
Сред подписалите се са бившият министър-председател на Дания Хеле Торнинг-Шмид, бившият министър-председател на Нова Зеландия Хелън Кларк, архитектът на Парижкото споразумение Кристиана Фигерес, както и други влиятелни фигури и знаменитости.
Повече от 100-членна група от актьори, политици, артисти и експерти казват, че световните лидери трябва да утроят финансовата си подкрепа за смекчаване на климата и да се справят с „несправедливия дълг“, който според тях възпрепятства действията.
Светът е разтърсен от конфликти, продоволствена несигурност, загуба на биоразнообразие и спираловидна инфлация. Всички те се усложняват от опустошението, причинено от изменението на климата. Целите за устойчиво развитие са застрашени. Твърде много се чувстват недостиг, икономии, отчаяние“, гласи писмото, координирано от нестопанската комуникационна агенция Project Everyone.
По-нататък се казва, че архитектите на Световната банка и МВФ са заслужили своето място в историята, но настоящите лидери трябва да продължат своето наследство.
Това е вашият шанс да изпълните обещанието им: да трансформирате тези инструменти за мир и просперитет и наистина да ги настроите да работят в нашия общ интерес. Утроете инвестицията. Край на осакатяващия дълг. Накарайте замърсителите да плащат. Време е отново да вкусим надеждата“, се казва още в писмото.
Финансова система, подходяща за ХХI век
Писмото отразява изявленията, направени от шефа на ООН по климата Саймън Стийл в Лондон миналата седмица.
Стийл каза, че трябва да се предостави повече финансиране за климата чрез облекчаване на дълга, по-евтино финансиране за по-бедните страни и нови източници на международно финансиране.
Той подчерта също така, че банките за развитие трябва да бъдат реформирани, за да работят по-добре за развиващите се страни, като включат климата в процеса на вземане на решения и изградят „финансова система, подходяща за двадесет и първи век“.
Трудно е за което и да е правителство да инвестира във възобновяеми източници или устойчивост на климата, когато хазната е празна, разходите за обслужване на дълга са изпреварили разходите за здравеопазване, новите заеми са невъзможни и бедността е на прага на вратата“, заяви Стийл.
Всеки ден министри на финансите, изпълнителни директори, инвеститори и банкери за развитие насочват трилиони долари. Време е тези долари да се пренасочат от енергията и инфраструктурата на миналото към по-чисто и по-устойчиво бъдеще. И да гарантираме, че най-бедните и най-уязвимите страни ще се възползват“, добави той.
Рекордният дълг може да накара разходите за климата да тласнат страните до ръба
Рекорден дълг може да попречи на развиващите се страни да предприемат действия в областта на климата, се казва в нов доклад. Констатациите му само подчертават защо са необходими призиви за спешни реформи на глобалната финансова политика.
Проектът за облекчаване на дълга за екологично и приобщаващо възстановяване (DRGR) и Бостънският университет установиха, че 47 държави ще достигнат праговете за неплатежоспособност, определени от МВФ през следващите пет години, ако похарчат необходимото за постигане на Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие.
Докладът на Бостънския университет казва, че 400 милиарда долара, които тези страни ще платят за обслужване на външни дългове – парите, необходими за плащане на първоначалната сума и натрупаната лихва – ще ги направят неспособни да отделят средства за адаптиране към изменението на климата.
Страните общо имат общо население от над 1,11 милиарда души и в момента харчат повече за обслужване на външен дълг, отколкото за здравеопазване или образование.
Програмата на ООН за околната среда изчислява, че развиващите се нации ще се нуждаят от до 343 милиарда евро всяка година публични финанси за адаптиране към климата през това десетилетие.
През 2021 г., последната година, за която има налични данни, само 20 милиарда евро са предоставени от развитите страни.
