Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. засили глобалните страхове от ядрената енергия и забави развитието ѝ в Европа и други части на света, посочва в анализ AP във връзка с отбелязването на 40 години от събитията, довели до едно най-тежките ядрени катастрофи в света. Аварията е определена от седма степен по скалата на Международната скала за ядрени и радиационни събития, като единственото друго подобно събитие е аварията във АЕЦ „Фукушима-1“ в Япония през 2011 г. Четири десетилетия по-късно обаче се наблюдава възраждане на ядрената енергетика в глобален мащаб – тенденция, получила силен тласък от войната в Близкия изток.
В момента над 400 ядрени реактора функционират в 31 държави, а още около 70 са в процес на изграждане. Ядрената енергия осигурява около 10% от световното производство на електроенергия, което се равнява на приблизително една четвърт от всички нисковъглеродни енергийни източници.
От аварията в Чернобил насам ядрените реактори са претърпели постоянни подобрения, като са добавени повече системи за безопасност и са намалени разходите за изграждане и експлоатация.
„Макар че Чернобил и аварията във Фукушима в Япония през 2011 г. отслабиха интереса към този вид енергия, още преди години беше ясно, че вероятно ще има възраждане. С войната в Близкия изток съм абсолютно сигурен, че ядрената енергия се завръща. Тя се възприема като сигурен източник за производство на електроенергия и ще видим много силно възраждане както в Америка, така и в Европа и Азия“, заяви изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол.
Ядрената енергия в света
САЩ са най-големият производител на ядрена енергия в света, с 94 действащи реактора, които осигуряват около 30% от глобалното производство на ядрена електроенергия. Страната засилва усилията си за развитие на капацитета с цел той да бъде увеличен четирикратно до 2050 г.
„Светът не може да захранва индустриите си, да отговори на нуждите на изкуствения интелект или да гарантира енергийното си бъдеще без ядрена енергия,” заяви миналия месец заместник-държавния секретар на САЩ Томас ДиНано.
Китай разполага с 61 ядрени реактора и е световен лидер в изграждането на нови мощности, като близо 40 са в процес на строеж, с цел да изпревари САЩ и да стане глобален лидер по капацитет.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че отказът от ядрена енергия е бил „стратегическа грешка“ за Европа и очерта нови инициативи за насърчаване на строителството на електроцентрали.
Русия от своя страна заема водеща позиция в износа на ядрени технологии, като строи 20 реактора по цял свят.
Четвъртият реактор на Чернобилската АЕЦ избухна на 26 април 1986 г., когато Украйна беше все още част от Съветския съюз. Аварията замърси близките райони и разпространи радиация в цяла Европа. Украйна продължава да разчита в значителна степен на ядрената енергия, която осигурява около половината от електроенергията ѝ. Тези мощности играят ключова роля след началото на войната през 2022 г.
Япония рестартира 15 реактора след анализ на уроците от земетресението и цунамито, довели до аварията във Фукушима, а още 10 са в процес на одобрение.
Южна Африка разполага с единствената атомна електроцентрала на африканския континент, докато Русия изгражда друга такава в Египет, а други африкански страни проучват възможностите на технологиите.
„Импулсът, който наблюдаваме днес, е резултат от нарастващото осъзнаване, че надеждното и нисковъглеродното електричество ще бъде от съществено значение за посрещане на нарастващото търсене на енергия“, заяви генералния директор на Международна агенция за атомна енергия Рафаел Гроси.
Ядрената енергия в Европа
След началото на конфликта в Украйна Европа се опита да намали зависимостта си от руските енергийни ресурси, но войната в Близкия изток подчерта зависимостта ѝ от изкопаеми горива.
Европейската комисия промени виждането си за ядрената енергия и я определи като компонент на чистия енергиен микс наред с вятърната и слънчевата енергия.
През 1990 г. ядрената енергия е осигурявала около една трета от електроенергията в Европа, а днес делът ѝ е около 15%. Фон дер Лайен отбелязва, че зависимостта от вносни изкопаеми горива поставя Европа в неизгодно положение.
„Смятам, че беше стратегическа грешка Европа да се откаже от надежден и достъпен източник на нискоемисионна енергия“, посочва тя, като добавя, че Европа иска да бъде част от възраждането на ядрената енергетика.
Европейският съюз обмисля разработването на малки модулни реактори, които се очаква да влязат в експлоатация в началото на 30-те години на века и се считат за по-евтини и гъвкави, допълва АП
Франция, Швеция и Финландия са сред държавите, които подкрепят ядрената енергия, докато Германия, Австрия и Италия са сред страните, които са я забранили.
Белгия отмени закон за закриване на реакторите и удължи експлоатационния им срок, докато Испания планира постепенно да ги извади от експлоатация до 2035 г.
Франция има 57 реактора в 19 централи и разчита на атомна енергия за близо 70% от електропроизводството си и планира изграждането на нови реактори. Последователни правителства подкрепяха атомната енергия като имаща централно значение за френската енергийна независимост.
Германия окончателно изключи последните си реактори през 2023 г. Връщането към атомната енергия остава малко вероятно въпреки редица дискусии относно малките модулни реактори.
Аварията в Чернобил
На 26 април 1986 г. в 1:23 ч. местно време при планирано спиране на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна, избухва взрив в реактора, който е от тип „РБМК-1000“. В момента на аварията загиват двама души. Около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация, като 28 от тези хора умират до края на 1986 г. На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашната СССР, най-вече в днешна Украйна, но също и в Русия и Беларус, като почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи Цезий 137 и Стронций 90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. Общо над 600 000 човека участват в ликвидирането на последиците от аварията. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават инвалиди. От 30-километровата зона в радиус от Чернобилската АЕЦ са евакуирани около 115 000 души.
Въпреки че официалният брой на жертвите, регистриран от властите в СССР, е 31 души, дългосрочните последици за здравето и по-широкото въздействие на бедствието върху околната среда продължават да бъдат предмет на интензивен дебат сред международни експерти и здравни агенции. Проучване от 2005 г., проведено от множество агенции на ООН, изчислява, че приблизително 4000 души може би ще умрат от заболявания, свързани с радиацията след аварията.
Украинският град Припят, който някога е приютявал хиляди работници в Чернобилската АЕЦ и техните семейства, и до днес е град-призрак. Градът е изоставен малко след експлозията и служи като сурово напомняне за мащаба на евакуацията и трайността на радиоактивното замърсяване.
Нова заплаха
Останките от реактора първоначално са покрити със стоманено-бетонна конструкция, известна като саркофаг, построена набързо след аварията през 1986 г. През 2016-2017 г. над нея е поставена нова високотехнологична защитна обвивка, известна като New Safe Confinement. Тя трябва постепенно да замени стария саркофаг, който не е бил замислен като постоянно решение.
През февруари 2025 г. масивната метална конструкция е пробита от руски дрон и губи част от способността си да задържа радиация. В доклад от април „Грийнпийс“ предупреди, че тъй като обвивката в момента не може да бъде ремонтирана, тя не функционира според първоначалния замисъл и съществува риск от радиоактивни изпускания. Очаква се ремонтът да отнеме около три до четири години.
