Сключване на търговско споразумение с Австралия е една от следващите основни задачи на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Както Брюксел, така и Канбера се разтревожени от постоянно променящите се тарифи на президента на САЩ Доналд Тръмп, както и от набиращия все по-голяма сила Китай. И ЕС, и Австралия вече са на едно мнение по въпроси, вариращи от финансиране на научни изследвания до сътрудничество в областта на отбраната, пише Политико.
Всъщност сделката изглеждаше договорена още през октомври 2023 г., в кулоарите на срещата на Г-7 в Осака, Япония. Но австралийският министър на търговията Дон Фарел се оттегли в последния момент под натиск от лобито на австралийските производители на говеждо и агнешко месо.
В момента спорните точки са следните: достъпът на австралийско говеждо и агнешко месо до европейския пазар; търговските защити на ЕС върху специализирани храни; критичните минерали; и австралийският данък върху луксозните автомобили.
Ето четири въпроса, които трябва да бъдат решени, за да се осъществи добра сделка:
Разгневени фермери
Най-голямата пречка пред споразумението е дали ЕС ще предостави по-голям достъп до австралийски селскостопански продукти, главно говеждо и агнешко месо. Австралия се нуждае от добри условия за фермерите в страната, които на практика блокираха сделката преди малко повече от две години. Не става въпрос само за месо, но и за захар, ориз и млечни продукти – въпреки че квотите за тях са чувствително по-малко. Австралийската национална федерация на фермерите заяви тази, че все още търси „значително увеличен достъп“ до всички тези области.
Австралия може да иска повече, но ако ЕС даде повече, рискува да предизвика гнева на европейските фермери, които винаги имат готовност да протестират. Препращането от Европейския парламент на сделката на ЕС с латиноамериканския блок Меркосур към Съда на ЕС допълнително увеличава силата на селскостопанския сектор на ЕС.
Защитени продукти
Въпреки че въпросът със защитените европейски продукти на пазара в Австралия беше почти решен през 2023 г., вероятно тази глава ще бъде поставена отново на масата. Канбера сигнализира, че е готова да създаде своя собствена версия на европейската система за географски указания. Те например означават, че шампанското може да се нарича така само когато е произведено в едноименния регион на Франция. Също така някои супермаркети, които не са гръцки, са принудени да наричат имитациите на фета „бяло сирене“.
Австралия е особен случай, защото например, фермери с италианско наследство произвеждат пармезан от поколения по същия начин, както около Парма. Сега те биха могли да се сблъскат с ограничения за това как могат да наричат продукта си – но не и Пармиджано Реджано. Вероятно решение би позволило на утвърдените марки да продължат да използват имената на продуктите си за гратисен период.
Ето защо просеко, пекорино, пармезан и фета все още са в процес на обсъждане. От друга страна, ЕС обикновено предлага да защити някои от продуктите на другата страна на собствения си пазар.
Суровини
Австралия държи най-големите запаси от литий в света, но няма капацитет за рафиниране. В резултат на това Китай преработва почти целия суров литий, който Австралия произвежда, което позволява на Пекин да доминира в световните доставки.
Брюксел и Канбера продължиха разговорите по тази тема след дебата в Осака, сключвайки меморандум за разбирателство в началото на 2024 г. Австралия е и партньор в европейската програма RESourceEU за намаляване на зависимостите от подмножество от критични суровини. Европейската инвестиционна банка също така си сътрудничи с Австралия.
В идеалния случай търговска сделка би отключила износа от Австралия за Европа и би повишила увереността на европейските компании да инвестират в местен рафиниращ капацитет. Това важи не само за лития, но и за урана, сребъра, боксита, използван за алуминий, и редица други.
В същото време Европа иска да избегне система за двойно ценообразуване за критични суровини (и енергийни източници като природен газ), която да е в полза на местните клиенти. Австралия обаче не е сигнализирала, че е готова да прекрати тази практика.
Облагане с данъци на луксозни автомобили
Австралия все още облага с данъци вноса на луксозни автомобили – отживелица от отминала епоха, когато все още имаше собствена автомобилна индустрия. Данъкът е 33% такса за модели над определен ценови праг. Освен това има и 5% вносно мито за всички чуждестранни автомобили. Резултатът е налице – Япония е продала превозни средства на стойност 8 милиарда долара на Австралия през 2024 г., докато Германия е едва на пето място с 2 милиарда долара.
Въпреки че ЕС би искал да проправи пътя за продажбата на повече луксозни германски автомобили в Австралия, данъкът е вътрешно законодателство и не е официално част от преговорите. През 2023 г. се носеха слухове, че Австралия е готова да се отърве от налога. Това би могло да бъде използвано, така че ЕС да приеме малко по-висока квота за говеждо месо.
