Трудовите стандарти включват ясна обособена система от норми и правила, регулиращи организацията на трудовата дейност в различни области на икономиката и обществото. Въпреки тяхната уредба и съществуването на международни конвенции и национални регулации, тези стандарти често се нарушават. Затова и не случайно припокриването между трудови права и човешки права, които често работодателите разбират като спазване на трудовото законодателство, като с това те покриват и задължението за зачитане на правата на човека.
Трудовите стандарти разглеждат специфични аспекти на правата на служителите, a рамката за бизнеса и правата на човека обхваща по-широкото въздействие на бизнес дейностите върху правата на човека. Международната организация на труда промотира трудовите права като права на човека, което е заложено и в Целите за устойчиво развитие. Стандартите, заложени в конвенциите на организацията, дават допълнителна защита на човешкото достойнство, икономическата сигурност, здравето, равенството и свобода. Без тази защита, съществува риск от експлоатация, дискриминация и опасни условия на труда, застрашаващи упражняването на човешките права.
Често срещани рискове за нарушаване на трудовите права
В някои индустрии рисковете за нарушаване на трудовите права са по-често срещани, като опасни условия за труд в текстилната индустрия; липса на трудови договори в селското стопанство; „кражба“ на заплати в сферата на туризма и строителството; лоши условия на труд и принудителен труд при производство на електроника и технологии.
В района за Източна Европа и Централна Азия най-често срещаните трудови нарушения са: трудови права и безопасни условия на труд, принудителен труд, детски труд, ограничаване на правата на сдружаване, минимално заплащане, дискриминация, основана на пола, разлика в заплащането и сексуален тормоз на работното място.
Основни рискове в България
В България основните рискове са повишаването на случаите на трудови злополуки; възлагане на задължения извън длъжностна характеристика; липса на медицинска грижа или на работно облекло или предпазна екипировка. Интересна е и тенденцията на повишаване на случаите на нарушаване на правата при дистанционната работа, както и изискване за изпълнение за задачи след края на работния ден. Затова има предложения в ЕС за „право на прекъсване на връзката“, което цели постигане на баланс между личния и професионални живот, намаляване на бърнаут и подобряване на практиките, и политиките в компаниите, свързани с управлението на комуникации и изпращане на имейли след края на работния ден.
Също така се повишават проблемите с тормоза на работното място, като този проблем засяга и жените, работещи от вкъщи, които стават често жертва на онлайн насилие и тормоз. Специфичните примери показват, че променящата се работна среда изисква адаптивност и ангажираност от работодателите, като рисковете върху правата на човека не се срещат само сред служителите, но и във веригите на доставките и общността. Едно от решенията за компаниите е по-добро ангажиране със заинтересованите страни.
