На 21 октомври Европейската комисия обяви повече от 380 милиона евро безвъзмездни средства за 133 нови проекта в цяла Европа, предава Euractiv. Средствата са насочени към няколко направления:
- за постигане на широката гама от цели в областта на климата, енергията и околната среда на Зелената сделка на ЕС;
- за постигане на голямата цел на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.;
- за спиране и обръщане на тенденцията при загубата на биоразнообразие до 2030 г.
Но сумата, отпусната по програмата LIFE, представлява само около половината от общите 574 милиона евро инвестиционни нужди за тези проекти. Останалата част ще трябва да дойде от националните, регионалните и местните правителства и, което е изключително важно, частни инвестиции.
Разглеждайки по-широката картина, Европейската комисия изчисли, че ще са необходими допълнителни инвестиции от 620 милиарда евро годишно между 2023 г. и 2030 г., за да се изпълнят нейните цели за зелен преход.
„Тези инвестиционни нужди идват в допълнение към историческите инвестиции, свързани с климата, които възлизат само на 477 милиарда евро годишно за десетилетието 2011-2020 г.“, обяснява Пиеро Чиполоне от Европейската централна банка.
Мобилизиране на 1 трилион евро
Европейската комисия ще мобилизира 1 трилион евро в устойчиви инвестиции през следващото десетилетие. 2,5 трилиона евро обаче остават да бъдат финансирани предимно от частния сектор. С капацитет за частен и рисков капитал за нови инвестиции, достигащ 410 милиарда евро през 2023 г., индустрията може бързо да инвестира в компании и технологии, които могат да помогнат за осъществяването на прехода към зелена енергия.
Според Марио Драги, бивш италиански премиер, бивш президент на ЕЦБ и автор на забележителния доклад за европейската конкурентоспособност, е абсолютно задължително да се „мобилизират частни спестявания в безпрецедентен мащаб и далеч отвъд това, което банковата система може да осигури.“
Следователно инвестициите в частен и рисков капитал са критичен компонент за справяне с климатичната криза. За щастие финансовият сектор, включително частният капитал и рисковият капитал, все повече признават значението на инвестициите, свързани с климата. Много фирми вече интегрират факторите на околната среда в своите инвестиционни решения и процеси за управление на риска.
Тази промяна се дължи както на необходимостта от смекчаване на климатичните рискове, така и на възможностите, предоставени от прехода към по-екологична икономика.
Факторът ESG
През 2022 г. 78% от анкетираните европейски фирми за дялово участие и рисков капитал са имали екологични, социални и управленски (ESG) процеси на инвестиции и управление на портфолиото си.
Ръководството за изменението на климата Invest Europe е справочник за индустрията, който поставя нов стандарт за гарантиране, че инвеститорите могат да разберат подхода на фирмите за дялово участие и рисков капитал към устойчивостта и, за всеки съответен фонд, основните въздействия на неговите инвестиции върху съответните фактори за устойчивост.
Частният капитал и рисковият капитал ускоряват инвестициите в компании и технологии, за да помогнат за справяне с климатичната криза и да осигурят нисковъглеродна енергийна система.
По-специално рисковият капитал е от жизненоважно значение за подпомагане на компании на ранен етап, разработващи революционни технологии в области като възобновяема енергия, съхранение на енергия и улавяне на въглерод.
Ускоряване на улавянето на въглерод
„Със сигурност няма технология, която да се нуждае от повече ускорение от улавянето на въглерод“, смята Крис Дейвис, директор на лобистката организация Carbon Capture and Storage (CCS) Европа.
А инвестициите в рисков капитал могат да помогнат за по-бързото пускане на обещаващи климатични решения на пазара.
Частният капитал и рисковият капитал вече са инвестирали 7 милиарда долара в европейски компании за възобновяема енергия между 2019 г. и 2022 г. Моделът на частния капитал и рисковия капитал за активно управление на бизнеса и дългосрочни инвестиции означава, че е много подходящ за идентифициране на възможности за действие при прехода към нисковъглеродна енергийна система, особено с инвестиции, които улесняват както спестяването на разходи, така и намаляването на емисиите.
Въпреки това Европа е изправена пред някои предизвикателства в тази област в сравнение с други региони, особено Съединените щати. Често в Европа има по-малко рисков капитал и частен капитал, което може да попречи на растежа на иновативни стартиращи фирми и мащабни компании, работещи върху решения за климата. За да се отговори на това, има призиви за създаване на по-стабилна екосистема за рисков капитал и частен капитал в Европа, включително потенциално създаване на дълбока технологична фондова борса за укрепване на пазарите и подобряване на конкурентоспособността.
Струва си да се отбележи, че докато частните инвестиции са от решаващо значение, те трябва да работят в тандем с публично финансиране и поддържащи политики. Много експерти се аргументират за комбинация от публични и частни средства за финансиране на зеления преход. Като използваме частен капитал и рисков капитал заедно с други финансови инструменти и политически мерки, можем да ускорим разработването и внедряването на решенията, необходими за ефективно справяне с климатичната криза.
Инфраструктура за частен капитал
Инфраструктурата, подкрепена от частен капитал, също има смисъл за дългосрочни инвеститори като пенсионни фондове и застрахователни компании.
За да се отключи капиталът за финансиране на европейската промяна, пречките пред пенсионните фондове и инвестициите на застрахователите трябва да бъдат премахнати. Институционалните инвестиции остават възпрепятствани от поредица от погрешни схващания и национални ограничения. Законът на ЕС, например, изисква банките и застрахователите да притежават непропорционално високи суми капитал, когато правят инвестиции в дългосрочни, диверсифицирани фондове, което прави тези инвестиции сравнително по-скъпи.
Освен премахването на тези бариери и справянето с погрешните схващания, политиците биха могли да обмислят създаване на стимули за инвестиции в зелени технологии и компании, подобряване на регулаторната среда, за да се улесни разрастването на стартиращите фирми и насърчаване на сътрудничеството между публичния и частния сектор за намаляване на риска от инвестиции в нови климатични технологии. Всичко това, за да насърчи повече инвестиции на частен капитал и рисков капитал в решения за климата.
Поради дългосрочния характер на тези инвестиции, трябва да се осигурят предпазни мерки, за да се гарантира, че инвеститорите в инфраструктура няма да рискуват да загубят своите инвестиции поради промяна на приоритетите на дадено правителство.
Вече се чуват редица експертни гласове за създаването на европейска инфраструктурна стратегия, предназначена да стимулира частната инфраструктура и за разработването на форум на високо ниво, обединяващ инвеститори и регулаторни органи за обмен на информация как публичните финанси могат да бъдат най-добре използвани за привличане частно финансиране в проекти с висока стойност.
