Инвестициите в действия за климата са начинът да се постигне икономически растеж през XXI век, докато растежът, подхранван от изкопаеми горива, е безполезен, защото щетите, които причинява, завършват със самоунищожение, казва икономистът Никълъс Стърн от Лондонското училище по икономика.
Сривът в разходите за чисти технологии, от възобновяема енергия до електрически автомобили, плюс по-здравословните и по-продуктивни общества, които те правят възможни, означават, че инвестициите биха могли едновременно да се справят с климатичната криза и колебливия икономически растеж и да изведат милиони хора от бедността, смята той.
Това изисква големи промени в политиките и нивата на инвестициите. Стърн признава, че геополитическата среда в момента е трудна, но също така казва, че рационалният аргумент е жизненоважен. В същото време Доналд Тръмп наскоро нарече изменението на климата „най-голямата измама на света“. Президентът на САЩ освен това твърдо подкрепя компаниите за изкопаеми горива.
„Бих казал на Тръмп: „Имаш деца и внуци – помислете за науката, помислете за рисковете“ и бих дал примери за горските пожари в Калифорния. Бих му посочил, че мястото му във Флорида ще бъде изключително уязвимо от по-интензивни урагани, покачване на морското равнище и бурни вълни. Хората и местата, които той обича, са изложени на сериозен риск. Науката за парниковите газове, които нагряват атмосферата е проста наука – тази идея за „измама“ е просто погрешна. Бих посочил на Тръмп, че слънчевата енергия превъзхожда изкопаемите горива по отношение на електричеството в по-голямата част от света, включително в големи части от САЩ. Жителите на Тексас ще инвестират в слънчева и вятърна енергия, защото е по-евтино от алтернативите. Много по-добре е да се инвестира в технологиите на XXI век, отколкото в тези на XIX и XX“, казва Стърн.
Той ръководи забележителен преглед от 2006 г., в който се заключава, че действията по отношение на климата ще струват по-малко от щетите, причинени от бездействие, и че изменението на климата е най-големият пазарен провал, който светът някога е виждал. Заключенията му от 2006 г. остават валидни и днес, но са се засилили, тъй като ефектите от глобалното затопляне се проявяват по-бързо и с по-голяма тежест от очакваното.
„Всеки път, когато погледнете науката, става все по-лошо. Например повратните точки, за които се смяташе, че са свързани с 4°C глобално затопляне, сега изглеждат сякаш биха могли да се случат с покачване от около 2°C“, смята Стърн.
Огромна икономическа възможност
Въпреки това икономическите възможности, които предлагат действията по отношение на климата, също са се засилили поради изключителните темпове на технологично развитие. Цената на слънчевата енергия и батериите е спаднала с 80% през последното десетилетие, като разходите за офшорни вятърни електроцентрали са намалели с 73%, а за наземни вятърни електроцентрали – с 57%. Стърн казва, че фактори като нарастващите икономии от мащаба на климатичните технологии, по-ефективното използване на ресурсите и по-здравословния начин на живот на населението (замърсяването на въздуха от изкопаеми горива убива милиони годишно) биха повишили производителността и икономическия растеж.
„Това е огромна възможност – градовете, където можете да се движите и дишате, са много по-продуктивни. Светът отчаяно се нуждае от увеличаване на темпа на растеж и нисковъглеродните технологии са единственият възможен дългосрочен растеж; растежът с високи въглеродни емисии води до самоунищожение“, категоричен е икономистът.
